Определение № 3221 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3221 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100500638 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 398077 от 04.12.2025 г. по описа на СРС от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, чрез адвокат П.Н., срещу разпореждане от 08.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 42474/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 70 състав, с което е върната исковата молба на ищеца, поради неизпълнение на дадени указания.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като производството е образувано въз основа на исков формуляр А по европейската процедура за искове с малък материален интерес, уредена в чл.4 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, като в подадения формуляр ищецът е посочил основанието за местната компетентност на Софийски районен съд, а именно мястото на настъпване на вредоносното събитие. Поддържа се, че дадените от съда указания са били изпълнени, поради което липсват основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в съответния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по исков формуляр А по европейската процедура за искове с малък материален интерес, уредена в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, подаден от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт- клон България, с който се претендира заплащане на парично обезщетение в размер на 250 евро във връзка със закъснял полет.

С разпореждане № 123363/06.08.2025 г. Софийският районен съд, 70 състав, е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок „да обоснове със законови норми“ местната компетентност на съда и връзката с претендираното обезщетение, с предупреждение за връщане на исковата молба при неизпълнение.

След като е приел, че в предоставения срок указанията не са изпълнени, Софийският районен съд е постановил Разпореждане № 154876 от 08.10.2025 г., с което е върнал исковата 1 молба и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Настоящият въззивен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 7, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде съдено в друга държава членка по дела, свързани с непозволено увреждане или квазиделикт – пред съда на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

Исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 имат характер на извъндоговорна отговорност, като вредата се реализира в момента и мястото, в което пътникът достига крайния пункт на пътуването със закъснение. В конкретния случай от изложените фактически твърдения в т. 8.1 от исковия формуляр безпротиворечиво се установява, че крайното място на пристигане е гр. София, където закъснението се е материализирало и където са настъпили неблагоприятните последици за пътника.

Следователно мястото на вредоносното събитие по смисъла на чл. 7, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, е гр. София, което обосновава местната компетентност на Софийския районен съд.

При това положение местната компетентност е била достатъчно ясно и фактически обоснована още с първоначалното подаване на исковия формуляр.

Независимо от горното, въззивният съд намира, че дори да се приеме, че в исковия формуляр са налице неясноти относно основанието за компетентност, първоинстанционният съд е приложил неправилен процесуален подход при даване на указанията.

Съгласно чл. 4, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007, когато съдът или правораздавателният орган сметне, че информацията, предоставена от ищеца, е недостатъчно ясна или недостатъчна, или ако исковият формуляр не е правилно попълнен, той дава на ищеца възможност да попълни и поправи исковия формуляр или да представи допълнителна информация или документи, или да оттегли иска в определен от него срок. За тази цел съдът или правораздавателният орган използва стандартния формуляр Б, съдържащ се в приложение II.

В настоящия случай първоинстанционният съд не е използвал формуляр Б, а е дал указания по реда на националното процесуално право, като е изискал от ищеца да обоснове със законови норми местната компетентност на съда. Това процесуално поведение е в противоречие както с чл. 4, пар. 4, така и с общата цел на регламента, формулирана в чл. 1, а именно - опростяване и ускоряване на производствата по искове с малък материален интерес и улесняване на достъпа до правосъдие. Следователно дадените указания са неправилни както по съдържание, така и по форма.

На следващо място въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е нарушил и основните принципи на европейската процедура за искове с малък материален интерес, уредени в чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, „представителството от адвокат или друг професионален юрист не е задължително“.

Разпоредбата отразява волята на европейския законодател процедурата да бъде достъпна, опростена и функционална, включително за лица без юридическа подготовка.

В пряка връзка с това, чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 изрично постановява, че: „съдът или правораздавателният орган не изисква от страните да правят правна оценка на иска.“

Двете разпоредби следва да се тълкуват систематично и съвместно, тъй като те изграждат единен стандарт за процесуално поведение на съда в рамките на европейската процедура.

2

Когато представителството не е задължително и процедурата е предназначена да бъде водена и от непрофесионални участници, не може да се поставя изискване към страната да извършва сложна правна квалификация, включително да извежда и аргументира приложимите норми относно международна и местна компетентност.

В настоящия случай първоинстанционният съд, като е указал на ищеца да „обоснове със законови норми“ местната компетентност на Софийския районен съд, фактически е въвел задължение за правна оценка, което е несъвместимо с чл. 10 и чл. 12 пар.1 от Регламент (ЕО) № 861/2007.

Още повече, съгласно чл. 12, т. 2 от Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е необходимо, съдът следва служебно да информира страните по процедурни въпроси, а не да санкционира страната чрез прекратяване на производството при наличие на ясно изложени фактически твърдения които позволяват извършването на правна преценка. В разглеждания случай ищецът е посочил конкретния въздушен полет, мястото на пристигане – гр. София, настъпило закъснение, надвишаващо три часа, както и настъпилите неблагоприятни последици, пораждащи правото на обезщетение. Тези данни са напълно достатъчни, за да може съдът служебно да извърши преценка относно своята компетентност, включително чрез прилагане на чл. 7, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, без да е необходимо от ищеца да се изисква допълнително правно обосноваване на същата.

При това положение даването на указания за обосноваване със законови норми на местната компетентност и последващото прекратяване на производството поради неизпълнението им противоречи както на целта, така и на изричните разпоредби на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета.

Следва да се отбележи и, че и според националното ни законодателство, страните по делата не са длъжни да правят правни квалификации на претенциите и възраженията си, а само да изложат обстоятелствата, на които ги основават и искането си към съда.

Ето защо обжалваното разпореждане, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото- върнато на Софийски районен съд за продължаване на производството.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 42474/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 70 състав.

В Р Ъ Щ А ч.гр.д. № 42474/2025 г. на Софийския районен съд, 70 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3