Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 516 от 10.11.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 663/2025
Вид
Решение № 516
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Гергана Кузманова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. *, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100663 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. А. Б. против „*“ АД, в която се твърди от ищеца, че на 08.01.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * / 8 януари, 2024 (наричан по- долу за краткост „Договора“) в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 1 от Договора кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на настоящия договор, както следва: 1) Общ размер на кредита: 2000 лв. (две хиляди лева), представляващ размера на предоставената главница; 2) Условия за усвояване на кредита: подаване на Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Договор за кредит; 3) Лихвен процент по кредита: 36 %; 4) Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58 %; 5) Обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 2479.46.; 6) Срок за погасяване: 12 месeца; 7) Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 Погасителен план към настоящия договор; 8) Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10%; 9) Обезпечения: Да – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от настоящия договор са Приложение 1 – Заявление за кредит, Приложение 2 – Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние (наричани по-долу за краткост „ОУ“).

Съгласно чл. 2, ал.2 от Договора Приложение 2 – Погасителен план съдържа условията за изплащане на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски (показващи погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи) и общия размер на тези плащания. Съгласно чл. 3 от Договора потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси, неустойки, обезщетения идруги разходи (ако такива се дължат) в сроковете и при условията на настоящия договор и Погасителния план. Съгласно чл. 5 от Договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на настоящия договор, по избран от последния в Заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на * („*”). Съгласно чл. 6 от Договора за предоставената сума по кредита (главница) потребителят заплаща на кредитора лихва в размер, посочен в чл.1, т.3 от настоящия договор. Съгласно чл. 7 от Договора лихвата се изчислява ежедневно. При 1 изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 /тридесет/ дни, а годината за 360 /триста и шестдесет/ дни. Съгласно чл. 8 от Договора кредиторът има право едностранно да променя договорения с потребителя размер на възнаградителната лихва и на лихвата за забава по кредита, при настъпване на следните обстоятелства и по реда изрично посочени в ОУ.

Съгласно чл. 12 от Договора главницата и дължимата лихва следва да бъдат заплатени от потребителя на вноски, в сроковете посочени в Погасителния план. Съгласно чл. 13 от Договора падежите на погасителните вноски по кредита са на или не по-късно от датите, посочени в Погасителния план. Когато крайният срок за изплащане на съответната вноска е неприсъствен ден, потребителят може да изплати вноската в първия следващ присъствен ден. Съгласно чл. 14 от Договора, ако заплатената от ПОТРЕБИТЕЛЯ сума е недостатъчна за погасяване на всички дължими суми, страните приемат, че с нея се погасяват вземания в реда от първо към последно, както следва: дължими такси; лихва за забава; неустойки и други обезщетения (ако такива се дължат); договорна лихва; главница.

Съгласно чл. 17, ал.1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал.2 от Договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В случаястраните са „уговорили“, че по договора ще има обезпечение, по простата причина, че когато се кандидатства онлайн за отпускане на кредит, софтуерния продукт на ответното дружество генерира автоматично преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и договор в който е предвидено обезпечение под формата на поръчителство или гаранция, т.е. независимо какво пише в договора на практика потребителят няма избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора (това лесно може да бъде установено от почитаемия съд при опит за кандидатстване на интернет страницата на ответното дружество: https://*.bg/), като дори при въведени абсолютно верни данни не се дава опция да се продължи напред). Съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Вероятно убеден, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по чл.17 от Договора, кредиторът е предвидил в погасителният план месечният размер на дължимата неустойка. Прави 2 впечатление обстоятелството, че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 2479.46 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 1742.02 лв. Ищецът е изтеглил кредит в размер на 2 000 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на Договора е длъжен да върне 4221.48 лв.(над 100 процента от изтеглената първоначално сума!). Към момента на депозиране на исковата молба главницата на процесния кредит е изцяло погасена.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит: Ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извънрамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси..

Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № № * / 8 януари, 2024 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: 1) Представяне на гаранция по кредита Клаузата на чл. 17 от договора възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в тридневен срок е на практика невъзможно с оглед на изискуемите от общите условия на ответното дружество изисквания към поръчителя (предоставяне на документи, че поръчителя получава брутен доход от минимум 1500 лева, липса на записи в ЦКР и пр.- чл.

20, ал.2 от ОУ на ответника. Може би най- екзотичното изискване е да се предоставят документи, че поръчителят не е поръчителствал по друг кредит във всяка една банкова или небанкова финансова институция в страната). По отношение на втората опция- да се предостави банкова гаранция в тридневен срок от сключването на договора: изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (2000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, която да обезпечава неопределено по своясрок. Извод: По отношение на чл. 17 от Договора в двете му опции може да се заключи следното: Прочитът на съдържанието на тази клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. 2) Възнаграждението 3