Решение № 671 от 13.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Бургас, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500912 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.17,ал.1 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3081/29.04.2026г., подадена от И. И. К., ЕГН ****, в качеството си на баща и законен представител на малолетния П. И. К., чрез адв. Васил Попов, АК – Пловдив, със съдебен адрес:гр.Пловдив, ул.,,Хр.Г.Данов“№24, офис 203, срещу решение №109/22.04.2026г., постановено по гр.д.№746/2025г. по описа на Районен съд – Айтос.

С горецитираното решение, съдът е оставил без уважение молба вх.

№ 4890/07.08.2025г подадена от И. И. К., в качеството си на баща и законен представител на малолетния П. И. К. против Н. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, за защита по ЗЗДН.

Със същото решение, съдът е осъдил молителя да заплати на ответника по молбата съдебноделоводни разноски в размер на 828,87 евро.

С въззивната жалба се изразява недоволство от постановения съдебен акт.

Жалбоподателят намира същия за неправилен, незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.

Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото. Въззивникът твърди, че в качеството си на баща и законен представител на малолетното дете депозирал молба пред Районен съд – Айтос за налагане мерки за защита от домашно насилие, извършено на 31.07.2025 г. в гр.Айтос от Н. Н., съжител на майката на пострадалия. Пояснява се, че на горепосочената дата, жалбоподателят следвало да осъществи определения от 1 съда режим на лични контакти със сина си. Подчертава се, че срещата била уговорена на паркинга пред магазин „Т-Маркет“, където присъствал и въззиваемият, който отправил груби реплики и се заканил с железен лост (прът) на И. К., което се случило пред детето.

Посочва се, че с допълнителна молба – уточнение, по делото били представени видеофайлове от видеорегистратора на автомобила на молителя, както и предходни сигнали до АСП.

Излагат се твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че не били налице предпоставки за издаване заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18,ал.1 от ЗЗДН. Твърди се, че районният съд не изготвил доклад по делото по чл.146 от ГПК и не обсъдил представените писмени доказателства – служебна бележка, медицинско направление, покана за имунизация, постановление на РП – Пловдив.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно – психологическа експертиза.

Заявява се, че с оглед изясняване фактическата обстановка по делото, следвало да бъдат допуснати като доказателства и видеоматериалите, изготвени с видеорегистратор на автомобила на въззивника. Изразява се несъгласие с изложеното от районния съд, че направените доказателствени искания се явявали недопустими съгласно ГПК. Отбелязва се, че съдът приел и приложил материалите по ДП от РП – Бургас , ТО – Айтос.

Навеждат се доводи, че недопускане извършването на СТЕ за установяване съдържанието на видеоматериалите, представлявало нарушение на основни принципи в ГПК.

Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства (включително гласни), като се твърди, че съдът не обсъдил същите в цялост.

Развиват се подробни съображения в тази насока.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде уважена молбата за издаване заповед за защита и налагане мерки по реда на ЗЗДН. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК по делото е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.

Направен е обзорен анализ на фактическата обстановка по делото, като се изразява несъгласие с доводите на въззивника за упражнено домашно насилие.

Възпроизведена е част от съдържанието на молбата за налагане мерки по ЗЗДН и от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Оспорват се изложените в жалбата твърдения, че спрямо малолетното дете били отправяни обиди и заплахи, налагани наказания, принуждавано да работи в хотела на Н. Н., както и че е упражнявано насилие спрямо неговата майка. Излагат се аргументи в тази насока.

Посочва се, че с определение №603/19.08.2025г. по гр.д.№746/2025г., РС – Айтос оставил без уважение искане на молителя за издаване заповед за незабавна защита срещу ответника по молбата, като се забрани на същия да доближава малолетния П. И. К. и местата за социални контакти, а като привременна мярка се постанови извеждане на детето от дома на насилника.

2

Пояснява се, че с определение №2276/17.09.2025г., постановено по ч.гр.д.

№1542/2025г., Бургаският окръжен съд оставил без разглеждане подадената жалба и прекратил производството по делото.

Изразява се несъгласие с доводите на въззивника за съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство, както и че съдът не изготвил доклад по чл.146 от ГПК.

Навеждат се доводи относно приложение нормата на чл.10 от ЗЗДН.

Излагат се съображения във връзка с наведените в жалбата твърдения относно присъдените в производството разноски. В подкрепа на изложеното се цитира т.8 от ТР№6/2012г. на ОСГТК. Твърди се, че част от представените от молителя в производството пред районния съд доказателства, се явявали ирелевантни.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно – психологическа експертиза. Подчертава се, че не се установили данни, сочещи на травматизъм у детето, свързан с физическо насилие или унизително отношение спрямо него.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение, постановено в с.з. въззивната инстанция е допуснала извършването на съдебно-техническа експертиза на 2 бр. дискове със задачи посочени от въззивника.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.17, ал. 1 от ЗЗДН и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания с въззивната жалба, доводите на страните и събраните пред първата и пред настоящата въззивна инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на подадена от малолетния П. И. К., чрез неговия баща и законен представител И.

П. К., молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено спрямо детето от Н. К. Н., съжител на майката А. И. П., на дата 31.07.2025г.

Твърди се в молбата, че ответникът е съжител на майката на пострадалия. На 31.07.2025г., трябвало да бъде осъществен определения режим на лични контакти между бащата И. К. и детето П. К.. На паркинга пред магазин „Тмаркет“ в гр.Айтос, където била уговорена срещата присъствал и ответника Н.

Н., който отправил груби реплики и се заканил с железен лост (прът) на И. К., което станало пред детето П. К.. В молбата са изложени и други твърдения за грубо отношение на ответника спрямо детето-дърпане на уши, шамаросване зад врата, принуждаване да работи в хотела на ответника. С молбата се прави искане за налагане на марките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

Ответникът по молбата Н. Н. депозира отговор на молбата, с който оспорва всички изложени твърдения за физически посегателства и тормоз на детето. Пояснява, че с майката на детето са се запознали около година след развода с бащата на детето, отношенията им се развили и така се запознал със сина на А., който тогава е бил на 4 години. Също така посочва, че след като узнал за връзката им бащата на детето пренесъл агресията си върху него.

3

Посочва, че от май 2025г. живее заедно с А. и детето П..

За датата 31.07.2025г. посочва, че завел майката и детето на паркинга на „Т-Маркет“ гр.Айтос. Наличието на щанга обяснява с необходимостта от почистване на джантите на колелата на автомобила, които се пълнят с кал при влизането в поливните площи /твърди, че е земеделски производител/. Посочва, че агресията е била насочена към него от бащата на детето.

Страните ангажират доказателства съобразно твърденията си.

Видно от представеното удостоверение за раждане молителят П. е роден от брака на А. И. К. и И. П. К. на 06.07.2018г. Не се спори, че бракът е прекратен с развод като упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката съгласно влязло в сила решение №2527/16.12.201г. по гр.д.№1286/2021 по описа на Районен съд – Пловдив като на бащата е определен режим на лични отношения.

От представените съдебни решения се установява, че отношенията между родителите са ескалирали и продължават да бъдат обтегнати.

По делото са разпитани в качеството на свидетели-по един за всяка от страните лицата М. Н. К., съжителка на И. П. К. и А. И. П., майка на детето и съжителка на ответника, и двете очевидци на инцидента от 31.07.2025г.

Първата заявява, че заедно с И. П. К. са били в 09.30 ч. на паркинга на магазин „Т-Маркет“ в гр.Айтос, за да вземат детето П. за режима на лични отношения. Случайно са спрели до колата на Н. и когато А. и детето приближили, И. тръгнал, за да прегърне сина си и тогава видяла А. да се затичва към Н., който бил с прът в лявата си ръка. Последният посегнал към И. и ритнал свидетелката в десния крак. А. се опитвала да го спре.

Свидетелката посочва, че Н. я наричал с обидни думи, а в това време И. се опитвал да защити детето. Двама случайни минувачи дошли и застанали между двамата мъже, но Н. продължил да замахва. След това се обадили на тел 112 и отишли в полицията.

Свидетелката П.а разказва пред съда, че те са били първи на паркинга и видяла как колата на И. спряла до тази на Н., при все че паркингът е бил празен. Тя видяла, че тримата – И., М. и Н. говорят нещо, а по израженията на лицата им разбрала, че се карат. Когато се приближила към Н.

/след като е оставила детето/ чула обидни думи отправени към него от страна на И.. Свидетелката пояснява, че при всяка среща И. се опитва да провокира напрежение.Тогава Н. й казал да прибере детето и тя го качила в колата, след което тръгнали. Също посочва случайни минувачи, които са се намесели, когато тонът се повишил. Заявява, че Н. не е замахвал с щанга. Според свидетелката детето не е било уплашено, нито е плакало, тъй като то е ставало свидетел на агресия от страна на баща си и преди този случай.

Изслушано и прието е заключение по допуснатата съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от ВЛ Т. Врабчева.

ВЛ посочва, че способността да се прави разлика между различни ментални „образи в главата“ се развива приблизително на 3 години и се оформя изцяло до 10-годишната възраст като дотогава децата не могат да правят разлика надеждно между собственото възприятие и внушеното им от другите. От тук се прави извод, че всяко дете на възрастта на П. е внушаемо и лесно манипулируемо, доколкото не притежава опита за точна преценка на реалността и е зависимо от авторитета и грижата на възрастните, както и от 4 подхода и степента на професионализъм на възрастните правещи оценка. ВЛ посочва, че П. е склонен да отговори и да се адаптира към очакванията и изискванията на значимите за него възрастни, тъй като от това зависи физическото и психологическото му оцеляване.

ВЛ е категорично, че детето няма обективни спомени от събитието на 31.07.2025г, като още от самото начало е посочило, че баща му е разказал какво се е случило, тъй като той не е видял нищо. Точните думи, с които П. е отговорил на ВЛ са „А после като прибрахме, тати ми разказа какво се е случило, защото аз нищо не видях“. Също така от споделеното от детето, ВЛ изразява становище, че липсват данни за оказван данни за натиск или изискване да полага в рамките на пребиваването му в хотела през лятото на 2025г.