Решение № 179 от 02.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Д. Симидчиев

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601560 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С.В. в качеството му на защитник на подсъдимия Т. П. Б., против присъда от 22.06.2021г. по НОХД № 3500/2021г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.

С присъдата първата инстанция е признала подсъдимия за виновен в това, че на 27.01.2021 г. в гр. П., обл. П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ******** след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана/ престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 54 НК е осъден на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и наказание "ГЛОБА" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

1

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК подсъдимият Т. П. Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което свидетелството за управление на МПС на подсъдимия Т. П. Б. е било отнето по административен ред.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен – тъй като повдигнатото обвинение е останало недоказано по несъмнен начин, поради което се иска отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс. Б. да се признае на НЕВИНЕН и бъде ОПРАВДАН.

Адв. В. – защитник на подс. Б., поддържа така депозираната жалба, като аргументите му за отмяна на постановения съдебен акт са нарушение на Наредба №1 от 2017г., съгласно чиито разпоредби според него, употреба на наркотични вещества се установява единствено чрез кръвна проба, но не и посредством урина. Алтернативно се пледира, че деянието било малозначително, което налага приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Подсъдимият поддържа заявеното от адвоката му.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт, поради следните съображения:

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено такова при условията на чл. 371, т.2 от НПК . Решението за предварително изслушване на страните е взето от съдията - докладчик по изрично искане на подсъдимия, направено в първото по делото съдебно заседание. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз основа на нарочното изявление на 2 подсъдимия, съдът е констатирал, че самопризнанията кореспондират с формираната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи. Преди да постанови определението си по чл.

372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при съставяне на присъдата, така както го задължава императивната норма на чл. 372, ал.1 от НПК.

При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд прие от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. П. Б. е роден на ******** г. в гр. П., б., б. г., със средно образование, неженен, безработен, с адрес гр. П., бул. „Д.“, № **, ет.

*, ап. ** , с ЕГН: **********, неосъждан.

На 27.01.2021 г., около 19:30 ч. в гр. П. по бул. „Д.“ подс. Б. управлявал моторно превозно средство – марка „Пунто“ с рег. № ********, когато между него и друг неустановен по настоящото дело водач на МПС, в района на кръстовището между ул. „П.“ и бул. „Д.“ в гр. П., възникнал конфликт, станал повод Б. да подаде сигнал на тел. 112.

Във връзка с подадения от подсъдимия сигнал на място пристигнали служители на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив – свид. Д. М. М. и Ж. И. Ж..

При пристигането на свид. М. и Ж. на мястото бил само подсъдимият, който обяснил каква е причината, за да подаде сигнал на тел. 112 – че между него и друг водач на МПС възникнал конфликт, тъй като бил карал бавно, като на кръстовището другият водач го ударил по лицето и избягал. Свидетелите обяснили на подсъдимия, че може да отиде до районното управление на МВР и да подаде сигнал за случилото се. Подсъдимият и свид. М. се качили в 3 използвания от подс. Б. автомобил марка „Пунто“ с рег. № ******** и се насочили към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив. Автомобилът бил управляван от подсъдимият Б., а свид. Желев тръгнал към районното управление със служебния автомобил.

Докато пътували към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив подсъдимият говорил несвързано, карал несигурно, криволичейки леко, и бил превъзбуден.

При пристигането на подсъдимия и свидетелите в сградата на районното управление, свид. М. попитал Б. дали е употребявал алкохол или наркотици, при което подсъдимият отрекъл, но видимо се притеснил. Свид. М. обяснил на подсъдимия, че ще бъде тестван. Подсъдимият се съгласил да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, при което техническото средство – дрегер 7510 с фабр. номер ARDM-0247 не отчел наличие на алкохол в кръвта му.

Свид. М. предложил на Б. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества – с полеви тест “DRUG CHECK 3000 STKS”, но Б. отказал да бъде тестван като пред свидетелите споделил, че бил пушил „малко марихуана“.

Свид. М. издал талон за медицинско изследване бл. №089805 и подсъдимия бил съпроводен до УМБАЛ Пловдив АД, където отново отказал да даде кръв и урина, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Със заповед за задържане № 438зз-39/27.01.2021 г. на полицейски орган при 03 РУ при ОД на МВР Пловдив подс. Б. бил задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72 ЗМВР.

На 27.01.2021 г. било образувано бързо производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което като обвиняем бил привлечен Б.. По искане на наблюдаващия прокурор съдия при РС Пловдив, с разпореждане № 634/28.01.2021 г., по ЧНД № 20215330200635/2021 г., разрешил принудителното вземане на образци за сравнително изследване, а именно кръвна проба и проба от урина от лицето Т. П. Б.. Въз основа на издаденото разпореждане на 28.01.2021 г. подс. Б. бил съпроводен до УМБАЛ Пловдив АД, където за времето от 17:40 ч. до 17:54 ч. от подс. Б. били взети кръв и урина за изследване.

Преди вземането на пробите кръв и урина подсъдимият изразил съгласие и да даде доброволно биологичен материал за изследване. За извършеното действие бил съставен надлежен протокол. От назначената по делото съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, която 4 съдът кредитира като обоснована, се установява, че в урината на Б. има специфичен метаболит – карбоксиΔ 9 -ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. Според вещите лица установеното съдържание на карбокси-Δ9-ТНС в урината и отсъствието му в кръвта на Б. е индикация, че употребата на наркотичното вещество тетрахидроканабинол е била в период от 24-72 часа преди вземане на биологичните проби. Биологичните проби са взети приблизително 22 часа след като Б. е управлявал МПС.

От представената по досъдебното производство справка за нарушител/водач се установява, че подс. Б. е правоспособен водач. СУМПС на подс. Б. е било отнето с издадена ЗППАМ № 21-0438- 000031/27.01.2021 г. за извършени от него нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока Пловдивският районен съд е направил съответен на арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 373, ал. 3 от НПК доказателствен анализ.

В конкретния случай изградената фактическа картина се подкрепя от направените от подсъдимия Б. самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК пред ПРС, а също и от показанията на свидетелите – полицейските служители св. М. и Ж., от чието съдържание се доказва времето и мястото на извършване на престъплението, вменено на подсъдимото лице.

Изложеното по-горе е в унисон и с писмените доказателства по делото и най-вече кредитираната съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза.

Съгласно т. 8. 2 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, в рамките на производството по Гл. 27 от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура /действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на

5 регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.

373, ал. 2 и 3 от НПК.

Настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият Б. е дал валидно самопризнание в хода на първоинстанционното съдебно производство предварително са му били разяснени правата и последиците от извършването на самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК , като районният съд, с определение по реда на 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на Б., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд правилно напълно е кредитирал събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, посочени и по-горе. В този смисъл съответстващо на правната логика е приел, че същите установяват безпротиворечиво обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направеното от Б. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно факта на извършеното деяние, неговото авторство, механизъм и предмет.

При описаните факти районният съд е стигнал до верни правни изводи в насока реализиране от подсъдимия Б. на обективните и субективни елементи на престъплението чл. 343б, ал. 3 НК.

Детайлно първата инстанция е обсъдила двете основни възражения в настоящия казус – а именно - дали наличието на наркотични вещества е установено по надлежния ред и дали деянието би могло да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

И пред въззивния съд защитата застъпва тезата, че установеното съдържание на карбокси-Δ9- 3 ТНС е в урината на подсъдимото лице, а не в кръвта му. Въз основа на това се иска пълното му оневиняване, т.к. не бил спазен предвидения ред в Наредба № 1 от 2017 г. за реда и начина за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и или употреба наркотични вещества и техни аналози.