Решение № 730 от 22.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Перник, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20251720101529 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. П., чрез адв. Д.

Г., срещу „Креди Йес“ ООД, с която се иска да бъде прогласена като нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 669047/18.10.2024 г., сключен между страните, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 2454,97 лева в случай на непредоставяне на обезпечение, като сключена в противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 18.10.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем №669047 при следните условия: главница: 3,000.00 лв. месечен лихвен процент по кредита: 3.330%, годишен процент на разходите (ГПР):

48.055%, срок за погасяване: 27 седмични вноски, обща сума, дължима от потребителя: 3 860 лв. Съгласно чл. 6 от договора за заем ищецът е следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, както и с още едно обезпечение, по избор на заемателя, а именно -ипотека върху недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; особен залог върху движимо имущество чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва отново съгласно ОУ; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за 1 плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва - съгласно ОУ или ценна книга издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 2,454.97 лв. Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. Изложени са подробни правни съображения за това, че въпросната неустойка е по същество скрита лихва и същата е противоречаща на добрите нрави. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД не е подало отговор. В свое становище от 15.07.25 г. излага подробни съображения за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клауза за неустойка от договор за потребителски кредит поради противоречие с добрите нрави.

Между страните няма спор, че на 18.10.2024 г. е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ответникът – заемодател, е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 3000 лв., която следвало да се върне на 27 седмични погасителни вноски. Уговорен бил месечен лихвен процент от 3, 330 %, ГПР от 48, 055 %, като общата дължима сума за плащане била в размер на 3860 лв., както и че в чл. 6 от договора било уговорено и задължение за обезпечение с гарант /и, отговарящ/ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение съгласно член 8 се дължи неустойка от 2454, 97 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;

2 съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.

/.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора за заем, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 2454, 97 лева.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр. /, т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Както се посочи, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и 3 не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Освен това сумата от 2454,97 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на "неустойката", е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към възнаградителната лихва.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че предвидената чл. 8 от договора сума, не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Нещо повече, по предвидения начин на калкулиране и издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително "възнаграждение" за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора. Така посоченото е основание за прогласяване на клаузата за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Доколкото противоречията между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка, уговорен в договора.

Съдът намира за неоснователни изложените съображения на ответната страна за валидиране на клаузата чрез индивидуалното й уговаряне, тъй като изразената воля от страна на потребителя не може да санира порока на сделката.

Предвид изложеното искът за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен и доказан.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.

1 ГПК. По делото се доказа ищеца да е заплатил разноски в размер на 98,20 лв. за държавна такса, които следва да се присъдят. Претендира се от процесуалния представител на ищцата – адв. Г. от ЛАК и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като в полза на адв. Г. следва да се присъди адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 400 лева, който съдът намира за съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Д. П., ЕГН

**********, и "КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: 200688545, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 8 от сключения между тях договор за паричен заем № 669047 от 18.10.2024 г., е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: 200688545 на осн. чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на А. Д. П., ЕГН ********** сумата от 98,20 лв. разноски пред районния съд за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК- Ловеч, с № 1900017355, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство на А. Д. П. в производството по делото РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5