Определение № 203 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Пазарджик, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело № 20245200900022 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. № 1861 от 22.02.2024 г. от „И. Т. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П., община Е. П., С. ул. „К. О.“ бл****, против „М. Г. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „З.“ № ***, представлявано от управителя И. П. и „В. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Ш.“ № **, представлявано от управителя Г. П..

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства, да бъдат задължени ответниците да предоставят копие от платежното нареждане и/или извлечение от банковата сметка на „М. Г.

ЕООД, от които да се установи дали е извършено ефективно плащане по процесния договор за продажба от 23.09.2021 г.; иска се допускане на съдебнооценителска експертиза, която да посочи пазарната цена на описаните в договора МПС към датата на договора – 23.09.2021 г.; иска се на основание чл.

192, ал. 1 от ГПК да се изиска от Изпълнителан агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) документ, от който да бъде установено въз основа на издадения лиценз с кои МПС упражнява дейност „М. Г. ЕООД, както и на какво основание ги използва.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за качеството му на кредитор и на страните по увреждащата сделка. Сезиран е компетентен съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени 1 с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да се уважи. Останалите доказателствени искания са неотносими за спора, респ. последното искане (спрямо ИА „АА“) няма отношение към посочените предпоставки за уважаване на иск по чл. 135, ал. 1 ГПК (посочени по-долу при разпределение на доказателствената тежест), а по-скоро към иск за разкриване на симулация, какъвто няма предявен.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 1861 от 22.02.2024 г. от „И. Т. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П., община Е. П., С. ул. „К. О.“ бл****, против „М. Г. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „З.“ № ***, представлявано от управителя И. П. и „В. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Ш.“ № **, представлявано от управителя Г. П..

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от „И. Т. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П., община Е. П., С. ул. „К. О.“ бл****, против „М. Г. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул. „З.“ № ***, представлявано от управителя И. П. и „В. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Ш.“ № **, представлявано от управителя Г. П., за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на МПС рег. № ****** г. на нотариус Н. П., рег. № ** от НК, сключен между двамата ответника в частта относно следните вещи:

1. РЕМАРКЕ за товарен автомобил марка ****, рег. № *****, рама № ****, цвят син;

2. СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ марка ****** рег. № ***, рама № *****, двигател № *****, цвят бял/червен;

3. СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ марка *****, рег. № *****, рама № ****, двигател без номер, цвят син.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

2

С влязло в сила решение по т. д. № 54/2023 г. на ОС– П. ответникът „М.

Г. ЕООД е осъдено да плати на ищеца „И. Т. ЕООД сумата от 43 720.29 лева, представляваща неизплатена част от задължение по договор за превоз, обективиран в заявка – договор за международен транспорт № **** г., на осн. чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари. Излага се, че на 30.07.2020 г. управителя на „М. Г. ЕООД И. П. е получил от ищеца рекламационна претенция за увредени стоки по време на извършен превоз на стойност от 70 549 евро, съответно на 24.06.2021 г. ищцовото дружество е издало и фактура № ** с основание „възстановяване на щети по извършен международен транспорт….“. Твърди се, че след получаването на рекламационната претенция „М. Г. ЕООД се е разпоредило с цялото си движимо имущество, като го е прехвърлило на втория ответник „В. Л.“ ЕООД, също представлявано от И. П.. Това е осъществено с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС рег. № ****** г. на нотариус Н. П., рег.

№ ** от НК, срещу силно занижена цена от общо 50 560 лева. Поддържа се, че с влязлото в сила решение ищецът е кредитор на „М. Г. ЕООД от 30.07.2020 г., предвид че постановеният съдебен акт от 16.10.2023 г. няма конститутивно действие, т. е. задължението не възниква въз основа на решението, а само установява съществуването му към тази дата 30.07.2020 г., като длъжникът е предприел действия по увреждане на кредитора, като е продал цялото си налично имущество на трето лице с договор от 23.09.2021 г. Доколкото представител на продавача - „М. Г. ЕООД и купувача „В. Л.“ ЕООД са били представлявано от едно и също лице – И. В. П., респ. същите са свързани лица по см. на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, знанието на третото лице „В. Л.“ ЕООД също се предполага. Допълнителен аргумент относно знанието е и обстоятелството, че въпреки формално извършената продажба, камионите продължават да се ползват от продавача. Още повече, че купувачът „В. Л.“ ЕООД няма лиценз за международен превоз на товари, докато лицензът на продавача все още е валиден за 5 превозни средства. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски.

Няма подаден отговор на исковата молба от ответниците.

Съобщението за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на „М. Г. ЕООД на 20.05.2024 г., на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. По същия начин са връчени съдебните книжа и на втория ответник „В. Л.“ ЕООД (при съобразяване на актуалния към датата на връчването вписан в ТРРЮЛНЦ адрес на управление) – на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Ответниците са узнали за образуваното производство, като на 27.05.2024 3 г. са получили препис от исковата молба и приложенията към нея чрез управителите си лично.

Предвид липсата на отговор на исковата молба, няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В производството по иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи качеството си на кредитор, без да провежда пълно и главно доказване на правата си; извършеното увреждащо действие на длъжника и неговото знание (съзнание), че ощетява (уврежда) кредитора си. Доколкото в случая сделката е възмездна, се изисква доказване на знанието и на втория ответник.

В производството по Павловия иск (чл. 135, ал. 1 от ЗЗД) ответникът (длъжникът) не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо, като за доказване на последното тежестта се носи от ответника.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представени към исковата молба и уточнителната молба от 25.03.2024 г. копия на документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 20.09.2024 г. от 10.20 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4