Решение № 4166 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100503968 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17. 12. 2021 год. по гр. д. № 40539/2019 год. на СРС І ГО 35 състав, ЕС, посочена е осъдена да заплати на М. Л. К. и на Р. С. Б. суми за припадащи е части за наем на сградата и стойност на събран наем на собствен на ищците имот, като в останалата им част исковете са отхвърлени. С решението са възложени разноски по делото пред първоинстанционния съд.

Правното основание, посочено с решението е чл. 30 ЗС.

При условия на евентуалност и чл. 59 ЗС.

Правната уредба е регламентирана в Закона за собствеността

Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.

Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Евентуално Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.

Правото на ползване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.

Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Цена на исковете под 1000 лева за всеки.

С въззивна жалба ЕС, местонахождение посочено, счита решението да е неправилно, необосновано и незаконосъобразно с оглед фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Излагат се съображения във връзка със съсобствеността, договори за наем и плащане на наемни суми. Иска се постановяване 1 на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено по недопустими искове, като се отхвърлят същите на това основание, да се отхвърлят изцяло така предявените искове като неоснователни и недоказани, да се направи прихващане по възражението.

Претендират се разноски по делото в двете инстанции съобразно представените ДПЗС.

От М. Л. К. и на Р. С. Б. е постъпил отговор, в който намират въззивната жалба да е неоснователна, а наведените с нея твърдения за необосновани и недоказани.

Крайните изводи на районния съдия са правилни и законосъобразни, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, като същото е обосновано и кореспондира на събрания по делото доказателствен материал.

Изложени са контрасъображения.

Моли се съдът да постанови решение, с което да остави без уважение като недоказана, неоснователна и необоснована жалбата, с потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Претендират с разноски пред настоящата инстанция, включая адвокатско възнаграждение, по списък, който ще се представи допълнително.

С разпореждане съдът по реда на чл. 267 ГПК е разпоредил насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване.

Страните не са заявили доказателствени искания и представили доказателства пред въззивния съд.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е съобразено както с меродавния закон, така и със задължителната съдебна практика, според която държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл.

71 и чл. 72 ЗС. Неговите отношения със собственика на добивите, получени от имота и извършените подобрения, се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор, съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване – за подобренията.

Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС.

Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата за неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта, съобразно чл. 93 ЗС.

Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствен имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71, чл. 72 и чл. 74 ЗС.

Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл. 93 и чл. 30 ал. 4 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията – от правилото на чл. 30 ал. 3 ЗС и тези за водене на чужда работа без пълномощие.

Не е спорно по делото обстоятелството, че ищците са собственици за процесния периоди на недвижими имоти в сградата ЕС, а се установява и от представен нотариален акт за дарение от 2015 год., нотариален акт за 2 собственост от 1964 год., удостоверение за наследници от 2015 год., нотариално завещание, пр.

Представен е договорен анекс от 11. 02. 2019 год. към договора за наем, от който се установява сключен договор за наем между ЕС и И-Ует ООД, както и самият договор от 01. 10. 2015 год., предшестван от договор за наем от 15. 09. 2010 год. Налице е и приемо-предавателен протокол – опис на кафе аперитив между ЕС и наемателя на Кафе-Аперитив, на посочена адрес. С нотариална покана бившият собственик и настоящият такъв – ищците – са поискали от ЕС да получат наемната цена по договора за наем, съответстваща на техните ид. ч. Поканата е връчена при отказ.

Представена е водена документация в ЕС – протоколи от Общи събрания, финансови отчети и пр.

В публично заседание писмените документи са приети като писмени доказателства без надлежно оспорване по реда и в смисъла на чл. 193 ГПК.

От заключение на вещото лице Е.Й.М., е видно, че дължимите суми на ищците от договора за наем на мазе 1 са 976.20 лева за Б. и 663.48 лева за ид. ч. от общите части; 497 лева на К. за същото мазе и 2075.29 лева за ид. ч. от общите на сградата части.

Обезщетението за забава възлиза на 309.32 лева и 319. 35 лева по отношение на втория собственик.

Заключението е представено и прието в публично заседание по чл. 200 ГПК без оспорване. – Обсъдено е с целия останал доказателствен материал по делото, на който корелира, и като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено се цени положително от въззивния съд, което е сторил също така и районния съдия.

В допълнение вещото лице заключава, че общата сума, дължима на Б. е 682.20 лева и 490.48 лева, а на К. 789.82 лева и 1373.41 лева, с лихва за втората 417. 80 лева и 131.80 лева.

След приемане на допълнителната експертиза от съда, страните поотделно са заявили, че други искания по доказателствата нямат, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 02.12.1968 Г., ОСГК НА ВС се ползва при излагане на настоящите.

С оглед приложимия материален закон чл. 30 ал. 3 ЗС - Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. – правната квалификация е правилно дадена.

А съгласно ЗС, Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика ѝ.

При тази правна квалификация фактическата обстановка е напълно изяснена от районния съдия, а пред въззивната съдебна инстанция други доказателства не са представени, нито посочени.

С оглед на това исковите претенции се явяват основателни, а доказани и по размер от заключението на ССЕ и писмените по делото доказателства.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърденията са за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваното съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията и възраженията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.

Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а 3 исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваните, неблагоприятни за ищеца ответника части.

В останалата си част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани, освен по основание, и по размер, предвид неоспорените доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.