Решение № 5118 от 22.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПА.Л АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110204174 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ел Студио Фреш“ ЕООД, ЕИК

201133614, представлявано от И. А. Л. - управител срещу наказателно постановление № НИ-1-21-01533291/02.02.2024 г., издадено от Теодор Борисов Василев – ръководител на ТП на НОИ – София град, с което на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО, обн. в ДВ бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 100,00 /хиляда и сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. ОтпрА.на е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. М. К. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и 1 разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ВъззИ.емата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Надежда Околска, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото от търговеца правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. ОтпрА.но е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатените от юридическото лице разноски за процесуално представителство от адвокат.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № АИ-121-01517071/18.01.2024 г., състА.н от А. Н. Г.-Ч. – инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София град и в присъствието на свидетелите П. Ц. и Радостина Маркова е констатирано, че жалбоподателят „Ел Студио Фреш“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да съхрани за срок от 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости и заплати за периода от м. 11.2012 г. до м. 12.2012 г., както и за м. 05.2013 г., въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на осигуряваното лице М.Г.В., както и на всички останали лица по трудово правоотношение в дружеството за периода 30.07.2010 г. до 22.02.2015 г., вкл.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 7 КСО, като в деня на съставянето е връчен препис на управителя на търговското 2 дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № НИ-1-21-01533291/02.02.2024 г. от Теодор Борисов Василев – ръководител на ТП на НОИ – София град, с което на основание чл. 349, ал. 1 КСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговското дружество „Ел Студио Фреш“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 100,00 /хиляда и сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.

Препис от НП е връчен на 05.03.2024 г. на управителя на дружеството-въззивник, видно приложеното по делото копие на известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата въззивна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 14.03.2024 г., видно от постА.ния печат върху нея.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са състА.ни от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на 3 имуществената отговорност на търговското дружество, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на гарантираното му от законодателя право на защита.

Независимо от многократния прочит на АУАН и НП за този съдебен състав датата и мястото на неизпълненото от въззивника правно задължение остават неясни и енигматични. Не бИ. да има спор, че посочените обстоятелства представляват съществени елементи от „административното обвинение“, тъй като детерминират и рамките на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от страна на нарушителя. Нещо повече – самата дата е меродавна и при изчисляването на давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите, юридическите лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не е състА.н акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.не на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението/, поради което същата следва да бъде фиксирана еднозначно както в акта, така и в издаденото, въз основа на него наказателно постановление.

Констатираните пороци представляват самостоятелно формално основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради обстоятелството, че отнемат възможността на въззивника да узнае времевите и пространствени параметри на претендираната спрямо него имуществена отговорност, а това е довело до накърняване на гарантираното му от закона право на защита. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Обсъденото нарушение не е могло да бъде санирано и от наказващия орган съобразно правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като вместо да прекрати административнонаказателната преписка с мотивирана резолюция /арг. от чл. 54 ЗАНН/, същият е издал атакуваното постановление, пренасяйки механично допуснатите от актосъставителя пропуски и в своя акт.

Макар да не дължи произнасяне по същество, отчитайки констатираната процесуална патология в дейността на административните органи, този съдебен състав не би могъл да се превърне в безмълвен констататор и на драстичното неспазване на фундаменталния за 4 административнонаказателно производство принцип по чл. 3, ал. 1 ЗАНН, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 7 КС е приета с ДВ бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., поради което е недопустимо да се прилага с обратна сила за процесните книжа, изготвени в предходен времеви интервал от 2010 до 2015 г. Противното разбиране, застъпено от юрк. Околска на етапа на съдебните прения, не намира нормативна опора, тъй като би оказало негативно влияние върху правната сигурност и имайки предвид, че законодателят допуска ретроактивно действие на материалния закон единствено в случаите, когато същият се явява поблагоприятен за дееца /арг. от чл. 3, ал. 2 ЗАНН/. Нещо повече – съгласно чл.

14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, като видно от ал. 3 не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. В преходните и заключителни разпоредби към изменението на КСО с ДВ бр. 99 от 2019 г. подобно изключение с оглед преуреждането на вече възникналите правоотношения не е предвидено, като същото не би могло да се породи единствено по усмотрение на органите на изпълнителната власт.

Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а отделно от това е налице и некоректно приложение на материалния закон.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните разноски, имайки предвид отпрА.ното искане в очертаната насока. От предстА.ния по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че дружеството-въззивник е заплатило в брой парична сума в размер на 600,00 лева за процесуално представителство от адв.

5

М. К. от САК, като съобразявайки релевираното на етапа на съдебните прения възражение за прекомерност в контекста на незначителна фактическа и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал и проведеното едноединствено о.с.з., Националният осигурителен институт следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в редуциран размер на 400,00 лева /постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 предпоставя определянето на адвокатското възнаграждение и под предвидените в Наредба № 1/09.07.2014 г. минимални размери, доколкото посоченият подзаконов нормативен акт противоречи на правото на ЕС/.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т.

1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № НИ-121-01533291/02.02.2024 г., издадено от Теодор Борисов Василев – ръководител на ТП на НОИ – София град, с което на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО, обн. в ДВ бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ на търговско дружество „Ел Студио Фреш“ ЕООД, ЕИК 201133614, представлявано от И. А. Л. - управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 100,00 /хиляда и сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Национален осигурителен институт да заплати на търговско дружество „Ел Студио Фреш“ ЕООД, ЕИК 201133614 извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6