Решение № 260214 от 17.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 390/2021, докладвано от съдия Георгиев, и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА

П.НА Р.Б.да заплати на Б.И.С.-А. следните суми:

- 8 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното ѝ обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) плюс законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане;

- 15,00 лева разноски по делото и 782,42 лева възнаграждение за един адвокат на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Б.С.-***, ж. к. „Суха река“, ул. „**********.

П.НА Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 2.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Б.С.-А. срещу П.НА Р.Б.за разликата над 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 25 100,00 лева;

[3]

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищцата подаде въззивна жалба, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА

РЕШЕНИЕТО

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[4] В искова молба от 12.01.2021 г. Б.С.-А. е заявила, че на 14.01.2012 г. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Впоследствие е бил внесен в съда обвинителен акт за престъпление по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал.

1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. На 15.01.2021 г. е влязла в сила присъда, с което Б.С.-А. е била призната за невиновна в извършването на престъплението, за което ú е било повдигнато обвинение.

[5] От повдигнатото обвинение Б.С.-А. е претърпяла неимуществени вреди за 25 100,00 лева и 2 300,00 лева имуществени вреди от адвокатско възнаграждение, заплатено по наказателното дело. Ответникът П.НА Р.Б.(Прокуратурата) не е изплатила обезщетение на Б.С.-А.. Затова тя моли съда да осъди Прокуратурата да ú заплати посочените суми плюс законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; уточнението, л. 49 и л.

71).

2. На ответника

[6] Прокуратурата оспорва предявените иск. Тя заявява, че:

1. оправдателната присъда не е влязла в сила;

2. ищцата не е претърпяла вреди от противоправно действие на ответника, а търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 95-99).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

1. Обстоятелства, които съдът установява

[7] Не се спори, че Б.С.-А. е била родена на *** г. Тя е била спокоен и уравновесен човек (показанията на свидетеля А., л. 88-89).

[8] На

13.01.2012 г. Б.С.-А. е била за задържана за 24 часа (л. 31 от досъдебното производство). На следващия ден тя е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 12).

Впоследствие, на 18.10.2012 г. Прокуратурата е изменила обвинението на такова по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал.

1 от НК (постановлението, л. 13-14). За това обвинение Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда (обвинителния акт, л. 16-19).

[9]

Липсват доказателства спрямо Б.С.-А. да е била взета мярка за неотклонение.

Затова съдът приема, че такова не е била взета.

[10]

Съдът е оправдал Б.С.-А. по повдигнатото ѝ обвинение (присъдата на СРС, л. 8-11). Оправдателната присъда е влязла в сила на 15.01.2021 г. (решението на СГС, л. 56-70)..

[11]

Б.С.-А. е заплатила 2 300,00 лева на адвокат, за да я защитава в наказателното производство (договорите, л. 24-25). Наказателното производство, водено срещу Б.С.-А., е било отразено в интернет сайта „News.bg“, но в публикацията Б.С.-А. е била вписана само с инициалите „Б. И.“, но не и с името ѝ (статията, л. 50).

[12]

За наказателното производство срещу Б.С.-А. са разбрали нейни съседи, колеги, приятели и родителите ѝ. Тя и родителите ѝ са се срамували от това.

Б.С.-А. е станала много сприхава, нетърпелива и малко избухлива (показанията на свидетелите Д. и А., л. 87-89).

[13]

Б.С.-А. е заплатила: 10,00 лева държавна такса (л. 30); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 44); 2 100,00 лева за адвокат (л. 83). Прокуратурата не е направила разноски.

2.

Обстоятелства, които съдът не приема за установени

[14]

Съдът не приема за установено, че:

- вследствие на повдигнатото обвинение срещу Б.С.-А., нейното психическо състояние се е влошило, което е наложило посещения при психолог и приемането ѝ в болница в осмия месец на бременността ѝ;

- наказателното производство срещу нея е било отразявано в телевизионни репортажи на национални медии. Съдът не приема това за установено, защото: от служебната бележка на л. 22 съдът установява, че Б.С.-А. е направила шест психологични консултации от 12.04.2018 г. до 02.07.2018 г., но не и причината за тези прегледи.

[15]

Свидетелите Д. и А. са заявили, че Б.С.-А. е посещавала психолог и е била приета в болница в осмия месец от бременността ѝ вследствие на влошаване на психическото ѝ състояние, предизвикано от наказателното производство.

Доказателствената стойност на тези показания обаче, не е достатъчна да убеди съда в това. Ето защо съдът не приема, че вследствие на наказателното производство се е влошило психическото състояние на Б.С.-А., което е наложило посещения при психолог и приемането ѝ в болница в осмия месец на бременността ѝ.

[16]

Относно отразяването на наказателното производство в телевизионни репортажи единствените доказателства са показанията на свидетелите Д. и А..

Доказателствената им стойност не е достатъчна, за да приеме съдът, че това действително се е случило. Ето защо съдът не приема, че наказателното производство срещу Б.С.-А. е било отразявано в телевизионни репортажи.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА