Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7935 от 30.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7933/2024
Вид
Решение № 7935
Подписан
30.12.2025
Състав
Богдана Желявска

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7935 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20241100107933 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от Т. В. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: София, ул. ********, вх.

********, чрез адв. Е. Н., САК против С. И. Г., ЕГН **********, гр. Нови Искър, кв.

********, с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, както следва: сумата 55 000 лв. – неимуществени вреди и сумата 435,60 лв. - имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.08.2019 г. до окончателното й изплащане и сторените разноски, в това сло и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2019 г., около 03,45 ч. в гр. Нови Искър, кв.”Кумарица”, област София град, в района на кръстовището на ул. ”Искърско дефиле” и ул. ”Хаджи Димитър” С. И. Г. нанесъл удари с неустановен предмет с цилиндрична форма в областта на горния ляв крайник /лявата ръка/ на Т. В. Т., като му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагметно счупване на горния край на лявата лакътна кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок от около 90 дни, като извършеното деяние е съставомерно за извършено престъпление по чл.129, ал. 2 НК., както и две леки телесни повреди, изразяващи се в продълговат хематом и синкаво мораво кръвонасядане на кожата на лява челно теменна слепоочна област на главата и разкъсно - контузна рана на челото и в напречно разположено двойно ивичесто на лявата кръстно поясна област с две напречно ориентирани ивичести кръвонасядания на гърба, съставляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал. 2 1

НК.

Непосредствено след инцидента ищецът, с помощта на две лица, пристигнал в Спешен пункт на ЦСМП - гр. Нови Искър, където му била оказана първоначална помощ.

На 13.08.2019 г. Т. постъпил за операция и лечение във ВМА - Клиника по ортопедия и травматология и на 16.08.2019 г. му била извършена операция на лявата ръка, като бил изписан от болницата на 19.08.2019 г. с болничен лист по болест за 37 дни.

Стресът, болките и страданията, които ищецът е изживял и продължава да изживява, са огромни. Невъзможността му да се обслужва пълноценно за период от 6 месеца, операцията и множеството медицински интервенции са оказали и продължават да оказват тежко отражение върху него.

Според отразеното в исковата молба, настъпилите телесни увреждания и претърпените от Т. болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причиненото от ответника Г. престъпно деяние/телесно увреждане/. Понесените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, ужас и стрес, както и тези, които продължава да търпи, Т.

Т. оценява на сумата 55 000 лв., като те, както бе посочено по – горе, са пряка и непосредствена последица от уврежданията му вследствие на престъпното деяние на ответника.

Ищецът е претърпял и имуществени вреди – разходи за лечение, които са на стойност 435,60 лв.

Във връзка със станалия инцидент, с Присъда № 301 от 07.06.2023 г. по НОХД № 4619/2021 г. по описа на СРС, НО, 110-ти с-в подсъдимият С. И. Г. е признат за виновен в това, че на 10.08.2019 г. около 03.45 часа ,в гр. Нови Искър, кв. ’’Кумарица”, в района на кръстовището на ул. ’’Искърско дефиле” и ул. ’’Хаджи Димитър”, чрез нанасяне на удар с неустановен предмет с цилиндрична форма в областта на лявата ръка, причинил на Т. В. Т.средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагметно счупване на горния край на лявата лакътна кост,което е причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок по дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с три години изпитателен срок. С Решение № 407 от 26.06.2024 г. по ВНОХД № 5950/2023 г. на СГС, НО, VI-ти въззивен с-в първоинстанционната присъда е потвърдена и решението е влязло в сила.

С оглед на това предявява настоящата претенция за присъждане на обезщетение за претърпените вреди в посочения по – горе размер, ведно със законната лихва, считано от увреждането и разноските по делото.

Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на свидетел и назначаване на съдебномедицинска експертиза.

По същество моли съда да уважи изцяло предявения иск, като основателен и доказан и да му присъди сторените разноски – по чл. 38 ЗА. Възразил е срещу размера на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

2

Ответникът Ц.С.П. оспорвам изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен.

Оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, относно настъпилия инцидент на 10.08.2019 г., тъй като, според него, те не отговарят на обективната действителност. Оспорва и твърдението на ищеца, че всички получени травматични увреждания са във връзка с настъпилия инцидент.

Поддържа, че е налице изключителен принос на ищеца за настъпване на получените травми, поради нарушени правила на поведение и от страна на пострадалия. заявява, че ищецът го е провокирал с поведението си да извърши противоправно престъпно деяние, причинило му твърдените в исковата молба една средна и две леки телесни повреди. В тази връзка, поведението на ответника е било предизвикано от агресивното и неприлично поведение на ищеца, изразяващо се в обиди и закани за саморазправа към цялото му семейство, особено брутални към неговия брат, извършено в състояние на тежко алкохолно опиване, което състояние се потвърждава и от приятелите на ищеца, разпитани в хода на наказателния процес.

Според него, ищецът е създал предпоставки за настъпване на инцидента и неговото поведение е в причинно - следствена връзка с настъпилия инцидент. Поведението на ищеца е допринесло в равна степен с поведението на ответника за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва също твърдението в исковата молба, че и към момента ищеца продължава да изживява болки, страдания и стрес, както и че той е бил в невъзможност да се обслужва пълноценно за период от б месеца и че множеството медицински интервенции са оказали и продължават да се отразяват тежко на ищеца. От приложените към исковата молба медицински документи е видно, че към момента е настъпило пълно възстановяване при ищеца, като не са налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.

Оспорва и твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка инцидент неимуществени и имуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са претърпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосноват размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира с естеството на травмите, нито е характеристиките на проведеното лечение и срока за възстановяване и не съответства на принципа, заложен в чл.

52 ЗЗД, определени и от практиката на ВКС.

Поддържа наличие на съпричиняване на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради което, според него, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Оспорва претенцията и в частта за присъждане на лихва, като неоснователна по съображенията за неоснователност на главния иск.

3

Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива.

В пода по същество моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана, с присъждане на разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с присъда № 301 от 07.06.2023 г. по НОХД № 4619/2021 г. по описа на СРС, НО, 110-ти с-в ответникът С.

И. Г. е признат за виновен в това, че на 10.08.2019 г. около 03,45 ч., в гр. Нови Искър, кв.

’’Кумарица”, в района на кръстовището на ул. ’’Искърско дефиле” и ул. ’’Хаджи Димитър”, чрез нанасяне на удар с неустановен предмет с цилиндрична форма в областта на лявата ръка, причинил на ищеца Т. В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагметно счупване на горния край на лявата лакътна кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок по - дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК Г. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с три години изпитателен срок.

Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена с решение № 407 от 26.06.2024 г. по ВНОХД № 5950/2023 г. на СГС, НО, VI-ти въззивен с-в и е влязла в сила.

От назначената и неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на станалия инцидент, ищецът е получил следните увреждания: многофрагментно счупване на лакътната кост на лява предмишница в горния и край- олекранон - открито с разкъсно-контузна рана в лява лакътна област; контузия на главата с разкъсно-контузна рана и подкожен хематом и контузия на кръста с подкожен хематом. Многофрагментното счупване на горния край на лявата лакътната кост му е причинило трайно затрудняване движенията на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Разкъсно-контузната рана на лявата предмишница е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно- контузната рана на челото причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията и хематомът на лявата предмишница и контузия на кръста с подкожен хематом са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

През периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като първите 20 дни, болките са били с по голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид счупвания е около 3 месеца.

Контузиите по тялото и раните в областта на главата и лявата предмишница, отзвучават за период от около 20 дни. След оперативното лечение, Т. е имал ограничение във функциите на лява ръка, поради наличието на гипсова имобилизация на лява лакътна става и необходимостта от последваща рехабилитация, за период от около 2 месеца. Механизмът на 4 получаване на описаните увреждания е директно въздействие върху тялото на ищеца на твърди тъпи предмети, към които спадат и човешките крайници и е възможно да бъдат получени, по описания в Исковата молба начин. Проведеното лечение е било адекватно и своевременно.

В хода на производството за доказване на твърденията и оспорванията на страните, съдът допусна и разпита двама свидетели – по един за всяка от страните.

Свидетелят Ц. В. Т. е брат на ищеца. В съдебно заседание той заяви, че на 09.08.2019 г. брат му е бил пребит, а той го е видял на следващия ден в Пирогов. Ръката му била в шина, гипсирана. Претърпял операция, защото ръката му била счупена в лакътя, имал изтръпване на ръката. Като се прибрал от болницата, не можел да се обслужва и свидетелят му помагал, пазарувал му. Изпитвал много силни болки и, заради тях, осем месеца се налагало да пие успокоителни. Най – силните болки продължили около два месеца. Имал стрес от станалото.

Ходел пет месеца на физиотерапия. Работел в строителството, а не можел дълго половин година да ходи на работа. И сега все още изпитва болка. Ръката му не се е възстановила напълно, не може да извършва тежка работа. Според свидетеля ищецът психически все още не е преодолял стресът и ще му остане травма за цял живот.

По – нататък в показанията си сви. Т. заяви, че сега посещава брат си един – два пъти седмично – събота и неделя. Той живее сам, не употребява алкохол, пие само по празници.