Решение № 215 от 26.06.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр. Лом, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620102488 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Ц. П. против К********** и „А*********, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит от 12.02.2024 г., сключен между ищеца и К********** и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 12.02.2024 г., сключен с „А*********, в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит.

Ищецът твърди, че между него и ответника К******** бил сключен договор за потребителки кредит от 12.02.2025 г., по силата на който ищецът усвоил 639,07 лева, при лихвен процент от 40 % и ГПР 48,21 %. На същата дата ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „А********* с уговорено възнаграждение за предоставеното обезпечение в размер на 621.32 лева. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 48,21 % е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР. Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което е нарушил принципа заложен в чл. 5 от ДиректИ. 93 /13/ ЕИО. Намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ГПК, като чл. 8 от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право 1 да се откаже от договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство. Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК.

Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на ДиректИ. 2008/48. Договорът за предоставяне на поръчителство бил акцесорен и можел да съществува валидно единствено при съществуването на валиден главен дълг. Поради нищожността на кредитната сделка не породил правно действие и договорът за учредяване на поръчителство.

На следващо място счита уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора за недействителна, поради противоречие с добрите нрави, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща разпоредбите на чл.

10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответното дружество „А********* е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че между ищеца и К********** е сключен договор за потребителски кредит от 12.02.2024 г., както и, че между ищеца и „А********* е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 12.02.2024 г., по силата който „А********* се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към К********** съгласно процесния договор за кредит. Сочи, че за ищеца не е съществувало задължение да сключи договора за поръчителство, като той е можел да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция.

Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответното дружество К********** е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит от 12.02.2024 г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 639,07 лева, при лихвен процент от 40 % и ГПР 48,21 %. Счита, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договора за кредит, тъй като му била предоставена предварително възможност да се запознае с договора и приложенията към него. Счита, че сключеният между страните договор напълно отговарял на изискванията на чл. 22 от ЗПК и клаузите на същия не били неравноправни. Счита, че не е налице непълнота в договорните условия по отношение на правото на отказ на кредитополучателя. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че страните не спорят за сключването на процесните договори. Обстоятелствата са отделени като безспорно с доклада на делото.

2

Предвид становищата на страните и представените писмени доказателства, по делото се установява, че на 12.02.2024 г. с К********** е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищеца е предоставена сумата от 639,04 лева. Годишният лихвен процент е 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 48,21%.Срокът на договора е 12 месеца. В чл. 4 от договора за кредит е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „А*********, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита . В чл.

8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния.

Относно недействителността на договора за кредит:

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на кредита и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.

Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за кредит и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от ответника К********** дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща дата, обвързани са от един и същи погасителен план, съгласно приложената към исковата молба електронна справка и е уговорено плащане в полза на К**********. Освен това кредитодателят К******** и поръчителят “Ай 3

Тръст” ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „А********* е К********. В договора и приложението не е посочен пълен размер на възнаграждението за поръчителство, доколкото е свързано с продължителността на договора за кредит.

При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит, защото е предвиден като условие за одобряване на искането.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент (48,21%) и срока на кредита. Ето защо посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 48,21% не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:

Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;

Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.;

Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.;

Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;

Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:

Съгласно чл. 1, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с К**********, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание за сключване на договор за предоставяне на поръчителство.

4

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по процесния договор за кредит.

Ето защо предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 50.00 лева за К********** и 50.00 лева за „А*********.