Решение № 1363 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501253 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 470 от 24.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 605/2023 год. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав, ЗД „Евро Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Р. Й. Г. сумата от 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5 168 лева – имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 29.09.2022 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.10.2022 год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ответникът ЗД „Евро Инс“ АД, чрез процесуален представител в осъдителната част за присъдените неимуществени вреди за сумата от над 45 000 лева до пълния размер от 60 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва се приетия начален момент на дължимост на законната лихва. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за неимуществените вреди да бъде отхвърлен над сумата от 45 000 лева. Претендира се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Р. Й. Г., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи 1 и моли за потвърждаване на решението, като претендира и разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 45 000 лева за неимуществените вреди и изцяло за имуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице травматолог и от която се установява, че ищеца, вследствие на произшествието е получил контузия на гръдния кош; навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел и гръбначния стълб; счупване на двете кости на дясната подбедрица на ниво средна дистална трета и охлузна рана в областта на дясната подбедрица. Пострадалия е бил настанен в болнично заведение, където е бил опериран, като е било извършено открито наместване на счупването на тибията; фиксация с интрамедуларен пирон с дебелина 10 мм и дължина 375 мм; дистално застопоряване с два статични винта и проксимално с един статичен и един динамичен винт, като следоперативният период е бил гладък. Установява се, че непосредствено след операцията ищеца е имал силни болки, поради разместването на фрактурите; патологичната подвижност на костните фрагменти; разкъсването на меките тъкани и периоста; образуването на хематом и развитието на пост травматичен оток. Той се е придвижвал с помощни средства около 90 дни. Все още не е отстранен интрамедуларният пирон. Ищецът е бил 37 дни в отпуск поради временна неработоспособност.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. В., приятел на ищеца се установява, че станалия инцидент му се отразил много зле, тъй като имал магазин за хранителни стоки, за който не можел да се грижи работно. Наложило се свидетеля да му помага. Първите дне след изписването бил само на легло, което наложило свидетеля да се грижел за него и в ежедневието му. Движел се трудно, с патерици. Към момента не ги 2 ползва, но имал лек дефект в ходенето, тъй като накуцва и не е като преди.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че при пострадалия в острия период болките са били много силни, поради разместване на фрактурите, патологичната подвижност на костните фрагменти, разкъсването на меките тъкани, развитието на хематом и пост травматичен отток. Следва да бъде отчетено, че ищеца се е предвижвал с помощта на патерици за дълъг период от време – около 90 дни, което е затруднило самостоятелното му обслужване в ежедневието, но не е бил в невъзможност да се обслужва сам. Установи се, че към момента пострадалия е възстановен, т.е. лечението е постигнало целта си. При определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че предстой отстраняване на интрамедуларния пирон със застопоряващите винтове.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - септември 2022 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 60 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко 3 поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице А., която съдът кредитира, като по-обективно и всеобхватно дадена и от която се установява, че пострадалия мотоциклетист се е движел по път с предимство и не е могъл да спре преди мястото на удара, дори да е предприел спиране веднага след като автомобилът е навлязъл на пътното платно. Ищецът не би могъл да предположи, а и не е бил длъжен, че водача на автомобила е щял да навлезе в лентата му за движение, за да пресече двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна на бул. „Президент Линкълн“, и да премине в платното за насрещно движение. Установи се, че мотоциклетиста се е движел с разрешената за участъка скорост от около 30 км/ч.. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че удара е бил непредотврътим за ищеца и в този смисъл не са налице негови действия, с които да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и не е налице съпричиняване.

Ирилевантно за настъпване на конкретното произшествие е обстоятелството дали мотоциклетиста е притежавал свидетелство за правоуправление, доколкото такова възражение не е релевирано пред първоинстанционния съд, а отделно от това не се установява и такава причинно-следствена връзка.

По началния период на дължимост на лихвата, съдът приема следното:

За задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и, ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.

429, ал. 3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.

Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.

След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок 4 на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.

497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Практиката на ВКС е възприела категоричното становище, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането /решение № 128 от 04.02.2020 год. по т.д.2466/18 год. по описа на ВКС, I ТО/.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8168e1b7-ee58-4c90-9add-58dba86022db