Решение № 200 от 03.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000111 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище гр.София срещу решение № 305 от 05.07.2023г., постановено по търг.дело № 230/22г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е. А. С. и С. С. С. и двамата от ***** обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта С.

С.ов С., съответно съпруг и баща, починал при ПТП от 23.05.2017г., осъществило се на територията на Република Румъния, с участието на микробус „Мерцедес Бенц“, модел ****** , с рег.№ *****, в който се е возил С. С., застрахован при дружеството застраховател, на основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 50 000лв. до присъдените на всеки от двамата по 200 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и в частите му, с които е застрахователят е осъден да заплати обезщетение за забава за периода 06.02.2022г. до 15.04.2022г., на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.497 ал.1 от КЗ за разликата над 958.33лв. до присъдените на всеки 1 от тях 3 833лв.

Излага че правилно от съда е прието за приложимо българското материално право.

Оспорва определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди – по 200 000лв. за всеки от ищците, като твърди че същото е прекомерно завишено и не отговоря на закона, на критериите, посочени в ППВС № 4/68г., на икономическата конюнктура в страната и на практиката на касационния съд за сходни вреди. Твърди че е налице противоречие между даденото от първоинстанционния съд разрешение по приложението на чл.52 от ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават при определяне на обезщетението, посочени в постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и доразвити в практиката на касационната инстанция. Твърди неправилно приложение на критериите за справедливост, уредени в чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди че при определянето на размера съдът не се е съобразил с възрастта на починалия, общественото му положение и отношенията между него и близките му. Сочи че разгледани поотделно и в съвкупност критериите, определени от ВС водят до извода, че обезщетението следва да е около и под средните стойности на обезщетенията за подобни вреди. Твърди че съдът не е направил анализ на свидетелските показания и на другите доказателства, в това число и на СПЕ, но е приел, че ищците са провели пълно доказване на главния факт. По отношение на приетата от съда и кредитирана СПЕ твърди че изводите на вещото лице се основават само и единствено на твърдяната на заинтересованата страна, поради което и оспорва приетата експертиза като необективна, преповтаряща субективните оценки на ищците.

Оспорва извода на съда, че възраженията за съпричиняване са недоказани. Поддържа направените възражения за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан и поради знание на пострадалия, че виновният водач, управлявал автомобила, е бил неправоспособен. Оспорва извода на съда, на база приетото заключение, че получените травматични увреждания неизбежно биха настъпили и при поставен обезопасителен колан с оглед установения механизъм на ПТП. Твърди че анализ на механизма и травмите на водача, не е правен и отговор на въпроса защо при равни условия на въздействие върху пътника на предна дясна седалка и водача, травмите на 2 двамата са различни. Твърди също така, че починалият наследодател, като пътник е имал възможност да узнае, че се качва в автомобил, управляван от неправоспособен водач и така се поставя в превишен спрямо нормалния риск.

Твърди че поведение на пострадалия, с което се поставя в превишен риск, се явява в пряка връзка с настъпилата вреда и следва да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗ. Твърди че възраженията му за съпричиняване са доказани и определеното обезщетение следва да бъде намалено тъй като пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни части и да постанови друго, с което исковите претенции за разликите над 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и над 958.33лв. – обезщетение за забава до завеждане на исковата молба в съда да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещните страни Е. А. С. и С. С. С., и двамата от *****, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба от застрахователя. Молят съда да потвърди решението в обжалваните от него осъдителни части. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, молят съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендират адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Третото лице помагач на застрахователя И. М. Т. от *****, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата на застрахователя.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Е. А. С. и С. С. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща С. С.ов С. при пътно-транспортно произшествие на 23.05.2017., причинено виновно от водача на микробус „Мерцедес Бенц“ с рег.№ ***** за сумите по 200 000лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва. Решението на първоинстнационния 3 съд в частите му, с които застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 50 000лв. за всеки от двамата е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителната му част за разликата над 50 000лв. до 200 00лв. и в частта му, с която е присъдено обезщетение за забава за периода 06.02.2022г. до 15.04.2022г. за разликата над 958.33лв. до присъдените на всеки от тях 3 833лв.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 23.05.2017г., причинената смърт на С. С.ов С. в резултат на произшествието, починал на ***, вината на водача на водача на микробуса с рег.№ ***** И. М. В. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътнотранспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача вреди при управлението на автомобила. Не е спорно че ищците са наследници по закон – съпруга и син на починалия при пътнотранспортното произшествие С. С.ов С..

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.С.М. и А.А.Г., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелите въззивният съд приема за установено, че семейството на Е., С. и С., е било сплотено, живели са добре и в разбирателство, били са привързани, загрижени един към друг и взаимно са се подкрепяли. Е. и съпругът са живели заедно повече от 30 години, отгледали са сина си С.. Цялото семейство е работило в Полша. С. е бил работлив и добър човек, грижил се за семейството си и помагал на бедните. Баща и син са били изключително 4 близки, били са приятели. Внезапната смърт на съпруга и бащата, е преобърнала живота им. Е., още не може да преодолее загубата на съпруга си, затворена е, често плаче, не намира смисъл да живее, разболяла се, едвам се движи. Синът С., въпреки загубата и болката полага усилия да бъде мъжът в семейството и да се грижи както за своите деца, така и за майка си.

От приетата по делото съдебно-психологична и психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитира от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че внезапната и преждевременна загуба на съпруга и бащата е причинила на всеки от ищците тежка психотравма. При Е. С. е налице тежка депресивна симптоматика вследствие на загубата. След острия и тежък стрес до дистрес психичните преживявания са довели до дълбоки соматични промени – нарушения в органи и системи с необратим характер. СъС.ието и се характеризира с депресия и тревожност, страхове, на моменти „бягство във фантазията“ като опит за компенсация на загубата. При С. С. загубата също е причинила остър стрес, разстройство в адаптацията, но той наред със скърбенето е бил мобилизиран и отговорен, като се е наложило да развие способности за справяне. Личността му станала по-мрачна и затворена, на повърхността остава подчертаване на щетата, душевното страдание не е избледняло, на моменти има прояви на фазата на гнева, доминира тъгата. За шест години загубата не е напълно преработена и интегрирана в житейския опит. При С. се наблюдава влошаване, задълбочаване на нарушенията, разширяване на спектъра им, което изисква лечение при различни специалисти. При С. се очаква оптимистична прогноза с оглед задълженията към семейството му, като е разкрил ресурс за рационален контрол над емоциите и справяне с трудни ситуации.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С. С.ов С. е починал на *** 5 в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 23.05.2017г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта му съпругата му е била на 48г., а сина му на 30г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат че семейството на починалия е било сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между съпрузите и между родителите, като бащата С. С. е бил опора на семейството. Смъртта му е причинила на съпругата му и на сина му морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене. За преживялата съпруга е налице тежка депресивна симптоматика, като психичните преживявания са довели до дълбоки соматични промени. Съгласно поС.ната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от Е. А. С. неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг е в размер на сумата 150 000лв., за понесените от С.