Определение № 23883 от 07.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23883 гр. София, 07.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110132855 по описа за 2022 година

При служебна проверка на международната компетентност на българския съд, настоящият състав приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 125470/17.06.2022 г., подадена от П. И. А., ЕГН **********, срещу Т. Б. Ч., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определения със съдебно решение № 310 от 24.08.2020 г. по гр. дело № 365/2020 г., влязло в сила на същата дата, по описа на Районен съд– гр. Костинброд, режим на лични отношения на ищеца с общите му с ответницата деца Елена Петрова А.а, ЕГН **********, и Лора Петрова А.а, ЕГН **********, като бъде определен режим, при който ищецът при възможност и по предварителна уговорка между двамата родители да взима децата от местоживеенето на майката в петък в 17:00 часа и да ги връща при майката в неделя в 18:00 часа, като пребивава при свои приятели на територията на ФР Германия - в същия град - Lameystr.21. 75173 Pforzheim, както и през цялата лятна ваканция децата да пребивават при баща си с неговите близки и роднини в Р България.

В исковата молба се твърди, че с ответницата са родители на децата Елена Петрова А.а и Лора Петрова А.а. Сочи се, че със съдебно решение № 310 от 24.08.2020 г. по гр. дело № 365/2020 г., влязло в сила на същата дата, по описа на Районен съд– гр. Костинброд, родителските права и местоживеенето на децата са определени на майката, като на бащата е предоставен режим на лични контакти с тях и е задължен да им заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро. Към момента на определянето на този размер същият бил съобразно с месечния доход на бащата, като тогава и двамата родители и децата живеели на територията на ФР Германия. На 01.06.2022 г. ищецът се завърнал в Р България с намерение за трайно установяване в страната. След определяне на размера на издръжките с посоченото съдебно решение настъпила промяна в здравословното му състояние и доходите му и той вече не бил в състояние да заплаща издръжки в такъв размер. Отделно, предвид промяната на местоживеенето му, той претендира да има и различен от досегашния му режим на лични контакти с децата.

В подаден от ответницата по делото писмен отговор, същата оспорва 1 международната компетентност на българския съд да разгледа процесните искове, позовавайки се на Регламент № 2201/2003 ЕО и на обстоятелството, че обичайното местопребиваване на децата е във ФР Германия.

По делото е постъпила молба с вх. № 93984/04.04.2023 г., подадена от ищеца, в която същият оспорва всички възражения, направени от ответницата, във връзка с международната компетентност на българския съд по настоящото производство, като излага подробни съображения в тази насока.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

По допустимостта на производството:

Международната компетентност на съдилищата на държавите - членки по въпросите за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е регулирана от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година.

От представените към исковата молба писмени доказателства удостоверение за раждане - дубликат, издадено на 14.06.2022 г. от Община Разлог, Област Благоевград, за детето Елена Петрова А.а, родена на 01.11.2010 г. в гр. Благоевград, и удостоверение за раждане - дубликат, издадено на 14.06.2022 г. от Столична Община, Район „Овча Купел“, за детето Лора Петрова А.а, родена на 22.01.2015 г., се установява, че родители на същите са страните по делото, както и че и двете деца са с българско гражданство.

Представена е ученическа карта от гимназия „Ройхлин“, издадена на 27.01.2023 г., от която е видно, че детето Елена А.а учи в гимназията през 2022/2023 учебна година на територията на ФР Германия. От представената по отношение на детето Лора А.а ученическа карта от Основно и професионално и реално училище, издадена на 28.09.2021 г., се установява, че детето е записано през 2022/2023 учебна година в това учебно заведение, което също се намира на територията на ФР Германия.

Видно от удостоверение за адресна регистрация от 24.01.2023 г., майката на децата Т. Б. Ч. е регистрирана на територията на град Пфорцхайм с единствено жилище.

От посочените писмени доказателства съдът намира, че безспорно се установява по делото, че Елена Петрова А.а и Лора Петрова А.а към датата на подаване на исковата молба с вх. № 125470/17.06.2022 г. имат обичайното местопребиваване на територията на ФР Германия. Налице е и съвпадение в изявленията на страните, че към момента на сезиране на съда – 17.06.2022 г., ищецът пребивава на територията на Република България, а ответницата и децата – във ФР Германия, така и че общите деца на страните нямат обичайно местопребиваване на територията на българската държава към момента на сезиране на съда.

Процесуална предпоставки за разглеждане на предявените искове от съд в Република България е делото да е подведомствено на българските съдилища. Задължението да се произнесе изрично относно международната компетентност на българските съдилища е възложена на съда и с чл. 28 от Кодекса на международното частно право.

2

Съдът приема за приложим Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, доколкото той урежда въпросите за определяне на международно компетентния съд относно родителската отговорност по отношение на общите на страните деца и „право на лични отношения“, в което понятие се включва и иска чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 9 от СК.

Общата компетентност по исковете за родителска отговорност е определена в чл. 8 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда.

Съгласно решение от 22.12.2010 г. по дело № С-497/10 и решение от 02.04.2009 г. по дело № С-523/2007, е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай, както и че обичайното пребиваване на едно дете се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, като престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване /в този смисъл определение № 162 от 4.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 749/2021 г., IV г. о., ГК/. Така и в определение № 4545/18.05.2022 г., по ч. гр. дело № 20221100504914 по описа за 2022 г. на СГС, се приема, че релевантни трябва да са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО относно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

В процесния случай ищецът е релевирал твърдения, че към момента на сезиране на съда с разглежданата в настоящото производство искова молба, той се е установил на територията на страната, а ответницата, заедно с общите им деца, на която и са предоставени родителските права по отношение на последните, имат обичайно местопребиваване на територията на ФР Германия, като тези му доводи се подкрепят напълно от представените към исковата му молба и отговора писмени доказателства. Отделно, изложените от страните обстоятелства по отношение на установяването им в предходен сезирането на съда период на територията на ФР Германия се потвърждава и от представеното влязло в сила съдебно решение № 310 от 24.08.2020 г. по гр. дело № 365/2020 г. по описа на Районен съд– гр. Костинброд, с което е бил прекратен бракът между родителите на децата, като е одобрено постигнатото между тях споразумение, в което е прието, че местопребиваването на децата 3 на страните към момента на подписването му е във ФР Германия.

С оглед съвпадане на фактическите твърдения на страните и представените писмени доказателства, съдът приема, че обичайното местопребиваване на малолетните деца на страните е във ФР Германия.

Поради това, компетентен да се произнесе по исковете за изменение на определения между страните режим на лични контакти на децата с неупражняващия родителски права родител е съдът във ФР Германия, на основание чл. 8, §1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г.

В обхвата на чл. 8, §1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. попадат всички дела относно родителската отговорност по смисъла на чл. 1, § 1, б. б от Регламента. Съобразно посочената разпоредба компетентни да разгледат иска, свързани с родителската отговорност за детето, са съдилищата на държавата членка, на чиято територия детето има обичайно местопребиваване към момента, когато съдът е сезиран.

В допълнение, по изложените в сезиращата исковата молба възражения следва да се посочи, че съд на държава – членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, пар. 1, б. ”б” Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето и правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането на съда обичайно местопребиваване в друга държава - членка и не са налице изключенията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при определяне на международната компетентност съдът на първо място следва да изхожда от „най-добрия интерес на детето“, с оглед възможността детето да бъде изслушано. Съдът приема и че „най-добрият интерес на детето“ е във функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка; близостта на съда с детето, а не с гражданството на страните, при определяне на международната компетентност. Именно за това компетентен да разреши спора за родителската отговорност по отношение на общите деца на страните, с оглед разпоредбата на чл. 8, §1, приложим при спазване условията на чл. 9, 10 и 12 от цитирания регламент, е съдът във ФР Германия.

Няма данни за местене на децата от една държава - членка в друга, нито данни никое от децата да се преместили трайно в Р България и да има ново обичайно местопребиваване в страната, няма данни и за отвличане на децата.

Пророгация на компетентност по чл. 12, ал. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. също няма, тъй като не е налице условието по б. ”б” – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд.

Такова приемане няма, защото ответникът изрично е направил възражение за липса на международна компетентност на СРС с отговора на исковата молба.

Няма необходимост от приложение на чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., тъй като липсват обстоятелства, които да налагат това.

С оглед на горното, съдът приема, че международно компетентен да разгледа и да се произнесе по въпросите, касаещи родителската отговорност на страните в настоящото производство по отношение на общите им деца са съдилищата на държавата - членка по обичайно местопребиваване на децата.

Разпечатката съдържа 32 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/816833be-9b52-43aa-b953-3ecd3a60fb35