Решение № 306 от 17.10.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. ХАСКОВО, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500707 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение № 182/06.06.2025г. по гр. д. № 1910/2024 г., Районен съд – Димитровград е отхвърлил предявения от Н. Д. П., с ЕГН **********, от *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от З. Н. Д., член на съвета на директорите иск с правно основание чл.439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Н. Д. П., с ЕГН **********, не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща частичен иск от общо задължение от 5270,78 лева по изп.дело №20208750400549 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№875 и район на действие ОСХасково, като неоснователен. РС-Димитровград е осъдил Н. Д. П., с ЕГН **********, от **, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от З. Н. Д., член на съвета на директорите, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 /двеста и тридесет/ лева.

Недоволен от решението останал въззивникът Н. Д. П., който чрез пълномощника си адв. З. Д. го обжалва в законоустановения срок с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на неоснователността на исковата претенция по чл. 439 ГПК са неправилни, тъй като изпълнителното производство е образувано по няколко изпълнителни листа от 2012 1 г., но в продължение на повече от 2 години, по това дело не са били извършвани процесуални действия. Впоследствие изпълнителното дело през 2019 г. е било перемирано и отново образувано през 2020 г. като в този смисъл счита, че давността не е била прекъсната, което било в противоречие с изводите на първоинстанционния съд, доколкото взискателите не са заплатили предварително таксата за изпълнителното производство. Счита също така, че перемпцията на делото е настъпила много по-рано от датата, на която е било перемирано реално от съдебния изпълнител, поради което всички действия на съдебния изпълнител след това били нищожни.

Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Претендират и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ чрез пълномощника му, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Молят за потвърждаване на решението. Претендират присъждане на разноските по делото.

Пред въззивната инстанция допълнителни доказателства не са събирани.

СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния състав.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Районен съд- Димитровград е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от Н. Д. П., с ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД - гр. София.

По делото е установено, че на 16.10.2012г. РС-Димитровград е издал изпълнителен лист по ч.гр.д.№1329/2012г., въз основа на издадена по същото дело заповед за изпълнение №1017/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 994,96 лева-главница по договор за кредит за закупуване на стоки или услуги №CREX-***/27.04.2010n, сумата от 97,36 лева- възнаградителна лихва, сумата от 99,36 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 от 125 лева деловодни разноски. На 31.10.2012г. РС-Димитровград е издал изпълнителен лист по ч.гр.д.№1330/2012г., въз основа на издадена по същото дело заповед за изпълнение №1043/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 743,88 лева- главница по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-**/10.03.2011r, сумата от 90,41 левавъзнаградителна лихва, сумата от 86,43 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева деловодни разноски.На 31.10.2012 г.РС-Димитровград е издал и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1321/2012г., въз основа на издадена по делото заповед за изпълнение №1049/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 238,54 лева-главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 15.03.2009г., сумата от 48,98 лева- възнаградителна лихва, сумата от 33,87 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева деловодни разноски.

Не се спори между страните, че въз основа на така издадените три изпълнителни листа срещу длъжника е било образувано първо изп.дело №20148750400228 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, а в последствие, след прекратяването му, въз основа на същите три изпълнителни листа е било образувано и изп.дело №20208750400549 отново по описа на ЧСИ Запрянов Запрянов. Безспорно установено е, че в хода на производството по първото изпълнително дело, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил заменен от нов взискател- „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД.

Видно от приложеното по изпълнителното дело запорно съобщение от

18.03.2014г. ЧСИ Запрянов е уведомил Община - Димитровград, че налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. Д. П.. На 18.03.2014г., до длъжника Н. П. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която ЧСИ Запрянов го уведомил за образуваното против него изпълнително дело, за името на неговия кредитор и за размера на дължимата сума,за наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и че насрочва опис на движими вещи, находящи се на адреса му, на 29.04.2014г. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена редовно на длъжника, чрез неговата майка М. Д., живуща на адреса на сина си. С писмо от 06.06.2014г. Община - Димитровград е уведомила ЧСИ Запрянов, че към 01.06.2014г. трудовия договор на длъжника е прекратен. По изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на нов взискател от 02.02.2017г.

„Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД, видно от която

„БНП Париба Пърсънъл

Файненс“ЕАД е прехвърлил вземанията си по изпълнително дело. С молбата е било поискано от ЧСИ Захари Запрянов да конституира като взискател по делото „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, да насрочи дата и да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.С Постановление от 07.04.2017г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното дело „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД и е изпратил уведомление до Н.

Д. П. за това обстоятелство и го е уведомил, че на 23.05.2017г. ще пристъпи към 3 принудително изпълнение по изпълнителното дело, като извърши опис на движими вещи в дома му. Изпълнително действие е било отменено с Протокол от 23.05.2017г., поради нередовно уведомяване на длъжника. С молба от 01.08.2017г. „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискал ЧСИ Запрянов да извърши справка за разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличие на такива, да наложи запори с цел обезпечаване на вземането.

Не се спори, че второто образувано изпълнително дело №20208750400549 отново по описа на ЧСИ Запрянов Запрянов продължава да е висящо и към настоящия момент.

Въз основа на доказателствата съдържащи се в изпълнителното дело следва да се приеме, че длъжникът, ищец в настоящото производство надлежно е бил уведомен за промяната на взискателя по изпълнителното дело, поради което правилно първоинстанционният съд не е приел възражението му, че не е бил уведомен за промяната на взискателя по изпълнителното дело. Първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлил вземанията си по отношение на длъжника Н. Д. П. в полза на ответника и взискател по изпълнителното дело „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., препис от който договор е приложен по изпълнителното дело. По изпълнителното дело са представени потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и извлечение за прехвърлените вземания и лицата длъжници по тях, от което се установява, че задълженията на ищеца са предмет на договора за цесия. Налице са доказателства, че от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД до длъжника Н. Д. П. е било изпратено уведомление за прехвърляне на вземания изх.№15293/02.02.2017г., за което няма данни да е връчено редовно на длъжника.

По образуваното изп.д.№20208750400549 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, съдебният изпълнител със съобщение от 18.08.2020г. приложено по изпълнително дело е уведомил Н.

Д. П. за изпълнително дело против него, за името на новия му кредитор „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД и за размера на задълженията му,което съобщение е било редовно връчено на ищеца Н. Д. П. на 21.08.2020г., получено на адреса, на който е регистриран, от неговата майка срещу подпис.

Видно от изп.д.№2014875040028 и изп.д.№20208750400549 на ЧСИ Захари Запрянов и двете изпълнителни дела са образувани въз основа на тези три изпълнителни листове, поради което и съдът дължи произнасяне по задълженията предмет на изпълнителното дело, а не по всеки един от изпълнителните листове, във връзка с които е било образувано изпълнителното дело.

Доколкото ищецът се явява длъжник и по трите изпълнителни листове от 16.10.2012г. и от 31.10.2012г., издадени по ч.гр.д.№1329/2012г., ч.гр.д.№1330/2012г. и по ч.гр.д.№1321/2012г., всички дела по описа на РС-Димитровград, като основава исковата си претенция на изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от ответника вземане, факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което са издадени изпълнителните основания, предявения иск се явява допустим.

С исковата молба се претендира от съда да признае, че Н. Д. П. не дължи сумата от 1000,00 лв., претендирана като частичен иск от сумата в размер на 5270,78 лв. по изп.дело №20208750400549. С исковата молба са представени 3 изпълнителни листи които са издадени по ч.гр.д.№1329/2012г., ч.гр.д.№1330/2012г. и ч.гр.д.№1321/2012г.по описа на РС-Димитровград. Видно от изп.д.№2014875040028 и изп.д.№20208750400549 на ЧСИ Захари Запрянов и двете изпълнителни дела са образувани въз основа на тези три изпълнителни листове, поради което и съдът дължи произнасяне по задълженията предмет на изпълнителното дело, а не по всеки един от изпълнителните листове, във връзка с които е било образувано изпълнителното дело.