Определение № 437 от 16.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Габрово, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500266 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане рег.№799/04.05.2026г. постановено по ч.гр.д. №422/2026г. от РС Севлиево, с което изцяло е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Н. С. П. за присъждане на сумата от 697,78евро – главница; 270,15евро – договорна лихва, за периода 15.12.2024г. - 06.04.2026г.;

208,97евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 276,01евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; 255.65евро – такса, 17,77евро –мораторна лихва и сторените по делото разноски

В жалбата се твърди, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави.

Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва и лихвите за забава. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. С. П. за присъждане на 697,78евро – главница; 270,15евро – договорна лихва, за 1 периода 15.12.2024г. - 06.04.2026г.; 208,97евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 276,01евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; 255.65евро – такса, 17,77евро –мораторна лихва и сторените по делото разноски За да остави без уважение подаденото заявление заповедния съд приел, че естеството на вземанията Фаст и Флекси – е очертано в т.12 от заявлението и било видно, че по същество те представляват такса или комисионна за действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Претендирането им нарушава императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Вземанията за такси при забава представляват неустойки и претендирането им нарушава императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК.

Същевременно от описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за потребителски кредит било видно, че става дума за заем, даден на потребител, под режима на ЗПК. В договора ГПР е посочен на по-малко от императивния максимум от чл.19, ал.5 ЗПК, но в тази величина не са отчетени вземанията Флекси и Фаст. Двете посочени услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща. Поради това заповедния съд приел, че таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредит“ по смисъла на §1, т.1 ЗПК и следователно да участват по реда на чл.19, ал.1 ЗПК при формиране на ГПР. Съобразно текста на договора, представен по делото това не било направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата. С включването им ГПР надхвърля законоустановения максимум. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни.

Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т.1 и 2 от Решение от 21.03.2024г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за „услуги“ като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

На осн. чл.23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита, т. е. само за главницата.

С уточнителна молба, във връзка с разпореждане на съда, заявителят посочил, че общата сума на направените плащания по договора е в размер на 2006,02евро. Доколкото чистата главница по процесния договор за кредит е в размер на 1176 евро /2300 лв./, а длъжникът е платил сума в по-висок размер, заповедния съд приел, че заявлението подлежи изцяло на отхвърляне.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

2

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

При главница на кредита от 2300лв. такси „Фаст“ и „Флекси“ са в размер общо на 2070лв., т.е. в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите за допълнителни услуги, изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер доближаващ се до размера на предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона.

Така определеното възнаграждение за услуги Фаст и Флекс създава допълнителна тежест (разход) за потребителя, която следва да бъде отразена при определяне на ГПР.

Претендираните със заявлението такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречат на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширяват отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да се квалифицира като допълнителна услуга.

Поради изложеното по-горе е очевидно, че макар договорения ГПР да съответства на законовите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер, поради очевидното невключване при определяне размера му на възнаграждението за допълнителните услуги Фаст и Флекси. Вероятното невключване на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и цели заобикаляне на закона.

Съдебната практика и практиката на СЕС приравнява неправилно посочения размер на ГПР на пълна липса на такъв, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл.19 ал.5 от ЗПК.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.

Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение на парично заявление по чл.410 от ГПК на заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Н. С. П. за сумите по претендираните допълнителни услуги Фаст и Флекси, такси за извънсъдебно събиране, поради обстоятелството, че искането в горепосочените части се основава на неравноправни клаузи и такива противоречащи на закона.

Не се дължат и претендираните договорна и мораторна лихви, тъй като в хипотезата на чл.23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислени лихви.

С допълнителна молба заявителя е уточнил, че длъжника не е заплатил всички суми по претендираните вноски. Посочено е, че общо заплатената от длъжника сума е в размер на 2006,02евро (3923.43лв.), като тази сума значително надвишава стойността на отпуснатия 3 кредит.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8167ea5e-10cb-49a1-a487-52054064721d