Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 28.11.2024, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 481/2024
Вид
Решение № 156
Подписан
28.11.2024
В сила
17.04.2025
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Разград, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200481 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. И. Г. от гр. Русе против ЕФ № 8504287180 от 21.09.2020г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102, ал.2 от същия закон. Моли фишът да бъде отменен като незаконосъобразен.

Настоящото въззивно производство е второ по ред, след връщане на делото от АС Разград за ново разглеждане.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура - Разград, при редовност в призоваването, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2020г. в 09:48 часа от устройство № 10231, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, било заснето и установено нарушение, извършено с лек автомобил Ауди А 3 с рег. № Р6277КМ, в Община Разград, по път I -2 км 76+664, в посока нарастващ километър, изразяващо се в това, че за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на ППС.

Към ЕФ са приложени снимки /клипове/ от техническо средство, справка за собственост на МПС, създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси, разпечатка относно платените винетки за процесното ППС /л.37 от АНД №38/2024г. на РС 1

Разград/. От последната разпечатка е видно, че процесното ППС е имало винетка, чиято валидност е изтекла на 05.09.2020г. и впоследствие нова винетка, с начална дата на валидност 04.10.2020г. От изложеното е видно, че действително на визираната дата на нарушението – 21.09.2024г. същото ППС се е движило на посоченото във фиша място без за същото да е заплатена пътна такса. Доколкото жалбоподателят се явява собственик с оглед приложената справка за собственост на МПС, то и спрямо него е издаден и разглежданият ЕФ – в същия жалбоподателят е посочен именно като собственик.

С оглед на тези данни съдът намира, че действително е установено движение на ППС без за същото да е платена дължимата пътна такса и собственик на същото се явява жалбоподателят. Дължимата такса е платена явно по-късно – на 04.10.2020г.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна, тъй като фишът се явява незаконосъобразен. От текста на самия фиш в крайна сметка се създава двусмислие в какво качество се санкционира жалбоподателя. Посочено е, че същият е собственик, но приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3 ЗДвП санкционира конкретно водач на МПС. Дори собственикът да се определя като водач на основание чл.187а, ал.1 от ЗДвП, то и в този случай той се санкционира като водач, управляващ ППС, а от описанието на нарушението във фиша в крайна сметка не е ясно какво се има предвид.

Така санкционираното лице явно не може да разбере какво му се вменява от фактическа страна. От друга страна визираното нарушение според съда се явява маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото дължимата пътна такса е платена скоро след случая и държавния бюджет реално не е ощетен. В случая не е приложим чл.189з ЗДвП, който би изключил приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като същият текст не е бил действащ към момента на нарушението, а за всяко нарушение се прилага действащия към момента на осъществяването му закон. С оглед казаното до тук съдът намира, че жалбоподателят е наказан незаконоъобразно. Тук е мястото да се каже, че в случая следва да намери пряко приложение чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, която разпоредба изисква съразмерност при определяне на санкциите и на която приложената абсолютно определена по размер санкция явно противоречи. В този смисъл очевидно ЕФ е в разрез с приложимото право. С оглед всичко изложено съдът намира, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК /чл.143, ал.1 от АПК/, като в случая на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 800лв разглеждане на делото пред РРС /адвокатско пълномощно по АНД №38/2024г. на РС Разград/ и представителство пред АС Разград по проведено касационно производство. С оглед характера на делото и продължителността му пред съответните инстанции, съдът не намира определеното адвокатско възнаграждение за прекомерно.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН ЕФ № 8504287180 от 21.09.2020г. на Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на А. И. Г. от гр. Русе, му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102, ал.2 от същия закон.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура гр. София ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Г. от 2 гр. Русе ЕГН ********** за разноски по производството сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3