Решение № 2998 от 16.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2998

Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20257180702146 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба, уточнена с Допълнение към жалба с вх. № 17350/20.10.2025 г. по описа на съда от А. Н. С., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], бл. 234, ет. 1, ап. 2, срещу Заповед № 6-Z25-885/12.09.2025 г. на Кмета на Район „***“ – Община Пловдив, с която е наредено да се изземе общински имот - частна общинска собственост, по акт за общинска собственост № 1385/14.01.2002 г. апартамент № 2, състоящ се от две стаи и кухня и изба № 2, находящ се в [населено място], ж.р. „***“, бл. 234, ап. № 2, ет. 1, който се държи без правно основание от А. Н. С., С. С. С., В. С. С.. Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна от съда.

Ответникът по жалбата – Кмет на Район „***“ – Община Пловдив, оспорва жалбата, като подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки.

Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № 6-Z25-353/20.03.2025 г. на Кмета на Район „***“ е прекратен договор за наем № Т-1393/19.09.2006 г. за общинско жилище по Акт за общинска собственост № 1385/14.01.2002 г., сключен между А. Н. С. (в качеството на наемател) и ОП „Жилфонд“ (в качеството на наемодател) за общинско жилище, находящо се на адрес [населено място], Ж.Р. „***“, бл. 234, ет. 1, ап. № 2, като е определен 15-дневен срок за доброволно освобождаване на общинското жилище, находящо се на адрес [населено място], Ж.Р. „***“, бл. 234, ет. 1, ап. № 2 (л. 20-21). Заповедта е изпратена на жалбоподателката с писмо изх. № 6-9400-633/21.03.2025 г., в което е посочено, че в случай, че не бъде освободено доброволно общинското жилище в посочения в заповедта срок, предстои принудителното му изземване съгласно чл. 65 от ЗОбС (л. 22), което писмо, ведно с приложената към него заповед, се констатира, че е връчено на жалбоподателката С. на 29.03.2025 г. (л. 23).

По делото не се констатира заповедта да е била оспорена, в т.ч. във връзка с изискана справка от ответника с писмо от 28.04.2025 г. (л. 24-гръб) с нарочно писмо изх. № 01-38/28.04.2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив е удостоверено, че след проверка в деловодната система на съда към 28.04.2025 г. – 12,40 часа, не е установено да има постъпила жалба от А. Н. З. срещу Заповед № 6-Z25-353/20.03.2025 г. на Кмета на Район „***“, Община Пловдив за прекратяване на договор за наем, респ. няма образувано административно дело (л. 24). При тези данни следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила на 14.04.2025 г.

Съставен е и Констативен акт № 2 на 09.09.2025 г. от М. Р. на длъжност главен експерт „Жилищна политика“ – Район „***“ в присъствието на Д. Н. – главен инспектор „ТУ“ – Район „***“ и Й. Т. – старши специалист „Ел. инсталации“ – Район „***“, с който е установено, че имот общинска собственост, находящ се в [населено място], Ж.Р. „***“, бл. 234, ет. 1, ап. 2, представляващ две стаи и кухня, за който е съставен Акт за общинска собственост № 1385/14.01.2002 г., се държи без правно основание от А. Н. С. и семейството й, поради това, че със Заповед № 6-Z25-353/20.03.2025 г. на Кмета на Район „***“ е прекратен Договор за наем № Т-1393/19.09.2006 г., сключен между ОП „Жилфонд“ и А. С., като заповедта е влязла в сила, получена е лично от А. С. на 29.03.2025 г. (л. 18).

Видно от изготвения нарочен протокол, на 09.09.2025 г. комисия в състав М. С. Р. – главен експерт „Жилищна политика“ – Район „***“ и свидетели Д. Н. – главен инспектор „ТУ“ – Район „***“ и Й. Т. – старши специалист „Ел. инсталации“ – Район „***“ са посетили общинско жилище, находящо се на адрес [населено място], Ж.Р. „***“, бл. 234, ет. 1, ап. № 2, което се държи без правно основание от А. Н. С., за да връчат Констативен акт № 2/09.09.2025 г., като А. Н. С. не е била открита на адреса на общинското жилище, поради което констативен акт № 2/09.09.2025 г. не е бил връчен надлежно (л. 18-гръб).

Изготвен е и протокол от същата дата от същата комисия и свидетели, в който е удостоверено, че е залепен на вратата на ап. № 2 в бл. 234, ет. 1 (общинско жилище), както и на таблото в Район „***“ с административен адрес [улица], констативен акт № 2/09.09.2025 г., тъй като лицето А. Н. С. не е била открита на адреса на общинското жилище при посещението (л. 19).

При тези данни и като е прието, че жалбоподателката не е освободила общинския имот, същата е осъществила състава на чл. 65, предл. първо от ЗОбС и на основание чл. 80, ал. 1 от НУРУПУРОИ във връзка с чл. 65, ал. 2 от ЗОбС, ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед.

В хода на настоящото съдебно производство по делото са приети, представени от жалбоподателката доказателства за здравословното й състояние, както и за заплащане на задължения към „ВиК“.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Според разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, като съгласно ал. 2 на чл. 65 от ЗОбС, Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Съгласно чл. 80, ал. 1 от Наредба на ОбС Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), изземването на общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на района по местонахождението на имота. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав приема за установено, че оспорената по делото заповед, е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Както вече се посочи и по-горе, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи без правно основание.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че имотът – предмет на оспорената заповед е частна общинска собственост. Не е спорно също така и че е сключен договор за наем между жалбоподателката от една страна и Община Пловдив, чрез ОП „Жилфонд“ от друга, както и че този договор за наем - № Т-1393/19.09.2006 г. е прекратен със Заповед № 6-Z25-353/20.03.2025 г. на Кмета на Район „***“ – Община Пловдив, която заповед е влязла в законна сила – същата не е оспорена в законоустановения срок, в т.ч. няма данни и към настоящия момент да е била оспорена с твърдения за нищожност.

По делото се установява също, че е съставен Констативен акт № 2 от 09.09.2025 г. на основание чл. 80, ал. 2 от НРПУРОИ (погрешно посочена като НУРУЖННОЖП), с който е констатирано владеенето на имота от страна на жалбоподателката, който констативен акт се констатира, че й е връчен по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК, а именно чрез залепване на уведомление на вратата и поставяне на таблото за обявления в Район „***“ – Община Пловдив (л. 18 – 19). Във връзка с това е издадена и процесната заповед за изземване на общинското жилище. Обоснована при тези данни се явява преценката на органа за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед. В заключение следва да се приеме, че правилно органът е приел, че процесното общинско жилище се държи без правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, е влязла в сила. С оглед на това следва да се посочи, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. В този смисъл, наведените от жалбоподателката възражения и ангажираните в тази връзка доказателства за заплащане на просрочени задължения за наем и консумирана питейна вода, касаят въпроси, относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила. Тези възражения засягат обстоятелства извън предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат. Като тук е мястото да се посочи, че няма пречка жалбоподателката да подаде ново заявление за настаняване по съответния ред, в случай, че са налице основанията за това.

Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването й, както и редът за нейното обжалване.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се прекрати ползването на коментираното тук жилище, осъществявано в нарушение на установения законен ред за ползване и управление на жилище, общинска собственост.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба, се явява неоснователна.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. С., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], бл. 234, ет. 1, ап. 2, срещу Заповед № 6-Z25-885/12.09.2025 г. на Кмета на Район „***“ – Община Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: