Решение № 36 от 10.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. ХАСКОВО, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500024 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от „М. – Т. - 20“ ЕООД – гр.*** – длъжник по изпълнението против действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Ивайловград, извършени по изп.д. № 7 / 2024 год. и обективирани в разпореждане с изх. № 888 от 28.11.2024 год., с което е отказано да се намали дължимото от длъжника възнаграждение за адвокат, платено от насрещната страна – взискател по делото в размер на 500 лева, с искане за отмяна на обжалваните действия, обосновани с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на разликата над 200 лева.

Постъпили са мотиви от държавен съдебен изпълнител

/ДСИ/ при Районен съд - Ивайловград със съображения за неоснователност на жалбата.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателите.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 7 / 2024 год. по описа на ДСИ е образувано по молба на „В.09“ ЕООД – гр.*** и приложен към нея изпълнителен лист № 30 от 21.05.2024 год., издаден по ч.гр.д.№ 112 / 2022 год. по описа на Районен съд - Ивайловград, с който „М.– 1

Л.- 20“ ЕООД – гр.*** /с актуално наименование „М. – Т. – 20“ ЕООД/ е осъден да заплати на „В.09“ ЕООД – гр.***, суми в размер на 1 508 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 03.11.2022 год. до изплащане на вземането и сумата от 141.58 лева – лихва за периода от 30.11.2021 год. до 02.11.2022 год.

С молбата е направено искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на упълномощения от него адвокат, в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024 год. С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Видно от изисканата от съдебния изпълнител справка за публични задължения на длъжника по изпълнението, е че размерът на същите възлиза на сума от 10 577.32 лева, поради което и на основание чл.458 от ГПК, Държавата – ТД НАП Пловдив, офис Хасково е присъединена като взискател, с разпореждане от 27.09.2024 год.

По искане на взискателя са наложени запори върху банкови сметки на длъжника и на притежавано от него МПС.

На 25.11.2024 год. на жалбоподателя – длъжник по изпълнението е връчено съобщение за образуване на изпълнителното дело, с което е уведомен за размера на задължението си, включващо и претендираното от взискателя, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

На 27.11.2024 год. от длъжника е постъпило възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, с искане за намаляване на размера от 500 лева на 200 лева, по което ДСИ се е произнесъл с разпореждане изх.№ 888 от 28.11.2024 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съобщено на длъжника на 05.12.2024 год., оставяйки възражението без уважение.

Жалбата е допустима – подадена на 19.12.2024 год. – в двуседмичния срок съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, считано от връчване на обжалваното разпореждане – 05.12.2024 год., от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно, доколкото размерът на същото – в претендирания от взискателя размер от 500 лева, е определен в предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, минимален размер. Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредбата, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева.

2

Разпоредбата на т.2 от същия законов текст предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, дължимо наред с възнаграждението за образуване на делото, е в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2. При интерес от 1 000 до 10 000 лева – 400 лева + 10 % за горницата над 1 000 лева. Безспорно в случая е, че паричното вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело, е в размер общо на 2 013.38 лева, формиран като сбор от следните вземания: 1 508 лева – главница; 141.58 лева – лихва за периода от 30.11.2021 год. до 02.11.2022 год. и 363.80 лева - законна лихва върху главницата за периода от 03.11.2022 год. до 20.09.2024 год., определена от ДСИ в съобщението за образуване на изпълнително дело, при което минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство се равнява на 250.67 лева, определено като ½ от 501.34 лева. Разликата между сбора между възнаграждението за процесуално представителство и това за образуване на делото, равняващ се на 450.67 лева, и заплатеното такова от 500 лева, не обуславя извод за прекомерност на адвокатското възнагражедние.

Твърдението на жалбоподателя, че от страна на пълномощника на взискателя не са извършвани правни действия във връзка с предмета на договора за правна защита и съдействие, освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело, се опровергава от приложените по изпълнителното дело документи, видно от които е, че по искане на пълномощника на взискателя са извършени действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и на притежавано от него МПС, описът на което е насрочен за 06.02.2025 год. Действително, съгласно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 25.01.2024 год. по дело С – 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, имащо задължителен характер за съда, съгласно чл.633 от ГПК, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на адвокатските възнаграждения, в последната й редакция, не са обвързващи за съда, но в тази връзка следва да бъде отчетено, че размерът на заплатеното от длъжника по изпълнението адвокатско възнаграждение от 400 лева – за изготвяне на жалба, съпоставено с размера на заплатеното такова от взискателя – в размер на 500 лева – за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, на самостоятелно основание не обосновава извод за прекомерност, отчитайки в тази връзка и обема на осъществената от последния представителна власт.

Неоснователността на жалбата се обосновава както с началния етап, на който се намира изпълнителното дело, така и с процесуалното поведение на длъжника, от страна на който не са извършени плащания за погасяване на дълга – действия, обуславящи висящността на делото и свързаната с това необходимост от извършване и на други изпълнителни действия по принудителното събиране на дълга.

Мотивиран така, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „М.–

Т. – 20“ ЕООД /с предишно наименование „М. – Л. – 20“/, ЕИК 206219323, със седалище и адрес на управление – гр.***, представлявано от управителя Г.И.Б., със съдебен адрес – гр.*** – адвокат И. А. Д., против действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Ивайловград, извършени по изп.д. № 7 / 2024 год. и обективирани в разпореждане с изх. № 888 от 28.11.2024 год.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4