Решение № 22587 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22587 гр. С, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110138896 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда с адрес гр.С, ж.к.О К 1, ул.“П“ №..., чрез адв.Х. със съдебен адрес гр.В, ул.“О“ № 9, офис 1-партер, за за признаване за установено по отношение на Х. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“О К“ 1, ул.“П“ № ..., че дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12046/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата 235.89 лева, представляваща неплатен остатък от първоначално заявеното в заповедното производство задължение, за периода 01.05.2023 г. до 01.11.2023 г. за месечни вноски, ремонт на покрив и за боядисване на входа, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 28.02.2024 г., до изплащане на вземането.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на апартамент № 3, находящ се в процесната сграда с адрес гр.С, ж.к.О К 1, ул.“П“ №.... Сочи се, че етажната собственост е провела общо събрание на 04.05.2023 г., на което е взето решение за сключване на договор за управление и поддръжка с «П С» ЕООД, а на последващи общи събрания от 30.03.2023 г. и 04.05.2023 г. е решено да се извърши ремонт на покрива и на общите части /боядисване/. С оглед на това се обяснява, че ответникът дължи част от тези разходи, съответни на идеалните му части, а за управление и поддържка на ЕС – такса, определена за трима обитатели.

Признава се, че след образуване на заповедното дело и преди подаване на исковата молба, ответникът е заплатил доброволно 691.61 лв., с оглед на което в настоящето производство се претендира разликата от 235.89 лв. с първоначално заявения размер от 927.50 лв.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява становище по 1 основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва начина, по който са разпределени заплатените от него доброволно суми към ЕС, както и законосъобразността на решенията на ОС, от които ищецът черпи права.

Излагат се съображения за нарушения на процедурата по провеждане на процесните общи събрания.

Ответникът отбелязва, че от 20 г. живее на адреса и никога не е отказвал заплащане на месечни вноски, както и на ремонти, освен процесния, тъй като не е предоставена писмена оферта за ивършването му, както и договор с уточнени СМР, срокове, ганарции за качество и др. В същото време излага и съображения за некачествено изпълнение на ремонта.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа направените с исковата молба искания, ответникът се явява и лично и оспорва иска.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.51, ал.1 и чл.48, ал.3 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 12046/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата 927.50 лв., представляваща главница за неплатени такси за управление, поддръжка и консумативни разходи към етажната собственост за периода 01.05.2023 г. до 30.11.2023 г. от която сума: неплатена сума за ремонт на покрив в размер на 258.82 лв.; неплатена сума за боядисване на входа в размер на 553.18 лв.; неплатени вноски за апартамент с трима обитатели в размер на 115.50 лв., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането. С възражение от 23.04.2024 г. ответникът е оспорил вземанията с мотив, че е имал желание да заплати задълженията си с изключение на това за боядисване на входа, но му е било отказано. Последното оспорва поради некачествено извършване на ремонта. При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че искът е предявен от лице по чл.19 от ЗУЕС, видно от представените протоколи от проведени ОС на ЕС на 04.05.2023 г. и на 13.11.2023 г., на които за управител на ЕС е избрано „П С“ ЕООД – решение по т.1 от дневния ред, и е сключен договор с дружеството за изпълнение на тази дейност.

По основателността на иска, съдът намира следното:

За основателност на предявените искове ищецът следва да установи основанието за начисляване на суми спрямо ответника и техния размер, вкл. това, че ответникът е собственик на индивидуален обект в етажната собственост с посочените ид.ч. от общите части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.

По делото не е спорно, че ответника е собственик на апартамент № 3, находящ се в сграда с адрес гр.С, ул.”П“ №..., ет.1. Този факт се установява и от представената справка от Служба 2 по вписванията-гр.С.

С решение на общото събрание на етажната собственост по т.2, материализирано в протокол от 30.03.2023 г., е приета предложена оферта за ремонт на общите части на сградата на стойност около 11 000.00 лв., която сума следва да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от тях идеални части. С решение на ОС от 04.05.2023 г. е прието да се извърши ремонт на покрива на стойност 5650.00 лв., заедно с още 300.00 лв. авансово заплатени от етажния собственик А А, съобразно предложена оферта, както и да се сключи договор с „П С“ ЕООД при условията, заложени в офертата, а именно 6 лв. домоуправителски услуги на апартамент; 5.50 лв. за почистване на обитаем апартамент съобразно броя живущи, а таксата на поддържане на общите части да се разпределят пропорционално на броя живущи.

Тук следва да се има предвид, че от изключителните правомощия на общото събрание на ЕС, предвидено в чл.11, т.5 от ЗУЕС е да определя размер на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като съобразно в чл.8 от същия закон, контрол по изпълнението се възлага именно на ОС, вкл. управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Това решение на общото събрание подлежи на съдебен контрол в исковото производство, по който се проверява законосъобразността му. Съдебната практика без противоречие приема, че се касае за изключителна компетентност на общото събрание, която не може да бъде иззета от други субекти, а законосъобразността на взетото решение може да бъде проверена само от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС. По делото липсват представени доказателства, а и не се твръди процесните решения да са оспорени по предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени, поради което същите обвързват всички собственици на индивидуални обекти в процесната етажна собственост, какъвто е и ответникът. В съдебната практика е утвърдено становището, че инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е недопустим.

Определянето в закона на срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения /в този смисъл решение № 24 от 05.06.2017 г., постановено по гр. д. № 2795/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о., решение №...0078 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3793/2020 г. по описа на ВКС, I гр.о., решение №...0156 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др./. В случая, дори и да се приеме, че за проведените общи събрания ответникът не е уведомен по предвидения в ЗУЕС ред, то следва да се приеме, че той е разбрал за взетите решения с връчване на препис от исковата молба и приложените към нея като писмени доказателства протоколи от ОС. Няма данни, а и не се твърди в предвидения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок ответникът да е обжалвал решенията на ОС, поради което съдът приема, че те са породили своето правно действие. Само за пълнота на изложението следва да се 3 отбележи, че в случая приетото решение на общото събрание на процесната етажна собственост е в съответствие с императивната норма на чл.51 от ЗУЕС, съобразно която разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите /а не според притежавани от тях ид.ч. от общите части на сградата/.

С оглед на това съдът намира, че за периода от 01.05.2023 г. до 30.11.2023 г. за ответника е възникнало задължение да заплати 7 месечни вноски за поддръжка и управление на етажната собственост в размер на 115.50 лв. /6.00 лв. такса за изпълнител и 3х3.50 лв. за режийни за всеки един от месеците/. По същество ответникът не оспорва това задължение.

По отношение претенциите суми за боядисване на входа в размер на 553.18 лв. и за ремонт на покрив в размер на 258.82 лв., следва да се отбележи, че от една страна, съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а съгласно разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи, както и разходите, посочени в чл.49, ал.1 от ЗУЕС /за конкретен неотложен ремонт/, се отнасят до конкретни дейности, които са необходими или полезни за етажната собственост, а не до текущи повреди в общите части, свързани с обикновената им поддръжка. Кои части от сградата са общи, пък е посочено в чл.38 от ЗС.

Освен това разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС предвижда, че собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Общото събрание има компетенциите да определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване"- чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС. Средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в определения от общото събрание размер. Средствата в този фонд се изразходват целево: извършване на дейностите по чл.48 и чл.49 ЗУЕС и за оборудване; изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата; други разходи, определени с решение на общото събрание – чл.50, ал.4 от ЗУЕС.

Възраженията на ответника, че ремонтът на общите части на сградата не е извършен качествено, поради което той не дължи определените от ОС вноски, са ирелевантни за спора.

В случая етажната собственост претендира вноски в бюджета на ЕС за минал период, въз основа на решения на общото събрание, които не са обжалвани и са влезли в сила /факт, който е безспорен по делото/. Принципът, възприет от закона е, че тези вноски се дължат авансово въз основа на решението на общото събрание и разходването им се отчита от управителя пред общото събрание. Относно това как и за какво са изразходвани събраните средства, Контролният съвет има правомощия да контролира дейността на управителя по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост, а общото събрание одобрява годишните отчети на Управителния 4 съвет, както и на Контролния съвет /чл.11, ал.1 т.4 от ЗУЕС/. Въпросът дали УС или управителя са изпълнили добросъвестно задълженията си, вкл. и дали са приели некачествен ремонт, респ. не са предявили рекламация по такъв, може да бъде поставен на ОС, като се ангажира отговорността на УС или управителя за причинени вреди на ЕС по общия исков ред.