Определение № 596 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. София, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600707 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Д. С. Б. срещу определение от 30.05.2023 г. на ОС- Враца, постановено по н.ч.д. № 413/2023 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият Б. не отговаря на чл. 439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 30.05.2023 г., постановено по н.ч.д. № 413/2023 г., ОС- Враца е оставил без уважение молбата на осъдения Д. С. Б. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 3 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически по-голямата част от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все 1 още не е изпълнена напълно. След задълбочен анализ на затворническото досие на Б. не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че при осъденото лице са настъпили стабилни положителни промени. Действително, в докладите на компетентните затворнически органи са отчетени позитивни промени в поведението на осъденото лице, полагането на доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС и проявата на интерес към груповите и общо затворнически културно-масови мероприятия, но въпреки обнадеждаващите резултати от корекционната работа, според Началника на Затвора *** процесът на поправяне, респективно целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК не са постигнати в цялост. В становището на ИСДВР Ц., макар да е отчетено, че при осъденото лице се наблюдава стремеж към преосмисляне и напълно осъзнаване на персоналната си отговорност за криминалното деяние, към настоящия момент все още се изпълняват задачи, имащи отношение към подобряване на уменията за водене на законосъобразен начин на живот, с оглед което е изразено отрицателно становище по молбата на осъдения за УПО.

Трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на лишаване от свобода за постигане целите на специалната превенция обхваща периода от време, през който те са в МЛС. Така, съобразно препланирания план на присъдата, не са изпълнени в цялост задачите, свързани с утвърждаването на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот, осъзнаване на труда като социална форма на ангажираност и най-вече, при осъденото лице все още се открояват зони с отклонение /подлежащи на корекция/, свързани с отношението към правонарушението и умението за мислене. Не на последно място, факта, че за периода на изтърпяване на наказанието на осъденото лице са правени няколко оценки на риска от рецидив, като се наблюдава колебание на стойностите /от 55, на 52, 49, 52, 65, 60 точки/, което показва, че въпреки корекционната работа с осъдения, риска от бъдещо противоправно поведение продължава да съществува и е съвсем реален. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че извършеното престъпление по повод което към момента осъденият Б. търпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“, не се явява изолирана проява в живота му, видно от приложените доказателства, което навежда на извода, че при осъденото лице се наблюдава известна склонност към несъобразяване с общоприетите норми и правила за водене на законосъобразен начин на живот.

Съобразно гореизложеното, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект, все още не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може в пълна степен да се приеме като категоричен извод, че процесът по превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения Д. Б..

Ето защо, правилно ОС- Враца е приел, че съобразно чл.439а НПК доказателствата за поправянето трябва да са всички онези обстоятелства, които сочат за положителна промяна и макар да се констатира, че престоят дава своя коригиращ ефект, и въпреки, че срокът е допустим, съобразно нормативните изисквания, то последният не е достатъчен, за да се приеме, че процесът по отношение на осъдения Д. Б. за постигане на посочените цели, е 2 завършил.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното определение на ОС- Враца е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба – оставена без уважение.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.05.2023 г. на ОС- Враца, постановено по н.ч.д. № 413/2023 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3