Решение № 787 от 02.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000502382 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 294, ал. 1 ГПК.

С решение № 4304/15.06.2017 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС, I-14 състав е осъден Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х.: на осн. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 19200.58 лева - главница по договор от 16.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер н а 5879.87 лева, обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г . като исковата претенция по чл.240, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за горницата над 19200.58 лева до предявения размер от 55201 лева като неоснователен, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 5879.87лева до предявения размер от 18596.63 лева и за периода от 26.11.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна и погасена по давност. на осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 36000.42 лева, обезщетение за неоснователно обогатяване, чрез извършен превод от 16.03.2010 г. за плащане на задължения по изп.д. №1410/2009год.по описа на ЧСИ М. П., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. на осн. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1058 лева главница по договор от 16.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 324 лева, обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г.до 12.03.2015 г . като исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата над 324 лева до предявения размер от 356,37 лева и за периода от 26.11.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна и погасена по давност. на осн. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1800 леваглавница по договор от 28.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата 1 молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 551,23 лева, обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. като исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата над 551,23 лева до предявения размер от 606,31 лева и за периода от 25.10.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна и погасена по давност. на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 600 леваглавница по договор от 01.07.2011 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 183,76 лева, обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г.до 12.03.2015 г . като исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата над 183,76 лева до предявения размер от 202,11 лева и за периода от 25.10.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна и погасена по давност.

ОТХВЪРЛЕНИ са исковете на М.М. П. – Х. против Х. Х. Ц. с пр. осн. чл.

240, ал.2 от ГПК за сума в размер на 232,47 лева - възнаградителна лихва по договор от 28.05.2010 г., за периода от 28.05.2010 г. до 25.10.2011 г . като неоснователен и погасен по давност, както и иска с пр. осн. чл.240, ал. 2 от ГПК за сума в размер н а 20,96 лева - възнаградителна лихва по договор от 01.07.2011 г., за периода от 01.07.2011 г. до 25.10.2011 г. като неоснователен и погасен по давност.

С решение № 1250/27.05.2019 г. по в.гр.д. № 4634/2018 г. на САС, 7-ми състав е потвърдено решението на СГС в частта, в която исковете на М. М. П. – Х. против Х. Х.

Ц. са уважени, както и в частта за разноските. Въззивната жалба на Х.Ц. е оставена без разглеждане като недопустима в частта й срещу решението на СГС, с която са отхвърлени частично исковите претенции на М.П. – Х.. Оставено е без уважение искането на Х.Ц. за отсрочване или разсрочване на изпълнението на решението на СГС.

С определение № 529/10.06.2020 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3986/2019 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Х.Ц. в частта й против решението на САС по в.гр.д. № 4634/2018 г. по предявените искове както следва: по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за претендирана главница в размер на 1058 лева, и съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 356.37 лева; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 1800 лева и съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 606.31 лева; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 600 лева и съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 202.11 лева, като производството в тази му част е прекратено. Решението на САС е допуснато до касационно обжалване в останалата обжалвана част – по съединените в условия на евентуалност искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за сумата 55 201 лева и по акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 879.87 лева.

С определение № 522/03.12.2019 г. по гр.д. № 3985/2019 г. на ВКС, III г.о. е потвърдено решението на САС по в.гр.д. № 4634/2018 г. в частите му с характер на определение, с които е оставена без разглеждане като недопустима в частта й срещу решението на СГС, с която са отхвърлени частично исковите претенции на М.П. – Х. и с която е оставено без уважение искането на Х.Ц. за отсрочване или разсрочване на изпълнението на решението на СГС

С решение № 97/23.07.2021 г. по гр.д. № 3986/2019 г. на ВКС, III г.о. е отменено решението по гр.д. № 4634/2018 г. на САС, 7-ми състав в частта, в която Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. – Х. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 19 200.58 лева – главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считаното 12.03.2015 г.; обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 5 879.87 лева за периода 12.03.2012 г. – 12.03.2015 г. и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата 36 000.42 лева (погрешно написана като 36 002.42 лева), ведно със законната лихва от 12.03.2015 г., както и в частта за разноските, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав 2 на САС, като са дадени указания по приложение на материалния и процесуалния закон.

Пред настоящия въззивен състав въззивното производство е висящо по въззивна жалба на Х. Х. Ц. против решението на СГС по гр.д. № 3301/2015 г. в частта му, с която Х.Ц. е осъден да заплати на М.П. - Х. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 19 200.58 лева – главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считаното 12.03.2015 г.; обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 5 879.87 лева за периода 12.03.2012 г. – 12.03.2015 г. и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата 36 002.42 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015 г.

Във въззивната си жалба срещу посочените части на решението на СГС Х.Ц. поддържа, че СГС разгледал по недопустим начин иск по чл. 59 ЗЗД, който не бил надлежно администриран и не бил поддържан от ищеца евентуален иск. Такъв иск не бил докладван от първоинстанционния съд и в определението му от 10.07.2015 г. Едва в решението си СГС разгледал този иск и то кумулативно с иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД без съгласие на ищеца, който в исковата си молба го бил заявил като евентуален.

Евентуалният иск не бил поддържан от ищеца, страните приели доклада на съда без възражения и по съгласие на страните евентуалният иск бил изключен от предмета на делото. Жалбоподателят излага още оплакване, че първоинстанционният съд не направил доклад и не разпределил доказателствената тежест между страните по евентуалния иск, с което нарушил правото им на защита. Съдът възпрепятствал и събирането на доказателства във връзка с евентуалния иск. В нарушение на процесуалните правила СГС не допуснал и нова съдебно-почеркова експертиза, а ответникът оспорил първоначалната. В нарушение на процесуалните правила СГС не допуснал и тройна експертиза, която да отговори и на въпроса как се е отразило на почерка и подписа на М. П. заболяването, от което е страдал по това време. Съдът неправилно не обсъдил заключението на изслушаната съдебно-психиатрична експертиза относно обстоятелството, как се е отразило здравословното състояние на М. П. върху подписа му. Жалбоподателят намира, че следва да се изслуша тройна комплексна експертиза с участието на медик и криминалист. Моли също да бъде допуснато използването на сравнителни образци на подписа на М. П., съдържащи се в гр.д. № 18933/2012 г. на СРС, 32 състав, за да се проследи как със заболяването му се е изменял подписа му във времето. При първоначалната експертиза бил използван само един сравнителен образец. На следващо място се поддържа, че съдът постановил решение в противоречие с фактите и връзките между фактите. Отново в нарушение на процесуалните правила заличил свидетели и не кредитирал показания на разпитани свидетели относно задължения на М. П. към Х.Ц.. Моли да бъдат допуснати неправилно заличените свидетели относно обстоятелството, че Х.Ц. е полагал грижи и добросъвестно е изпълнявал договора си с М. П., тъй като първоинстанционният съд възпрепятствал събирането на доказателства относно това обстоятелство, а приел в решението си, че грижи не са полагани. Иска да бъде допуснат в режим при призоваване свидетеля Д. Л. С. за установяване на посоченото обстоятелство.

Жалбоподателят поддържа още, че СГС не взел предвид сложната верига отношения между ответника и М. П. и тяхното развитие. Погрешно приел, че издадената от Х.Ц. декларация от 25.10.2011 г. има сила на покана за връщане на суми, тъй като впоследствие били създадени нови правоотношения между тях чрез преобразуване на старите и е следвало да се връчи нова покана от М. П. или наследницата му, която да отразява точните суми и основанието на което се претендират, след като се приспаднат според уговорките от наследодателя положените престации в грижи. Във времето претендираните с исковата молба правоотношения били погасени и видоизменени и не съществували във формата, посочена в исковата молба. СГС неправилно приел, че е налице обогатяване на ответника със сумата 3

36 000.42 лева, каквито претенции М. П. приживе нямал и не бил отправял покана до ответника за заплащането й. Ищцата не била представила извлечение от сметката на М. П., от която да се установява наличност на такава сума и нейния произход, негови ли са средствата, за да се твърди, че той се е обеднил.

Освен посочените вече доказателствени искания, Х.Ц. прави искане за представяне от страна на ищцата на оригиналите на писмени доказателства, събрани по делото, с цел да се установи тяхната автентичност. Иска допускане до разпит на А.

Б., касиер при „КТБ“ АД, за установяване теглене от ответника на сумата 30 000 лева и съответното и внасяне по сметка на М. П. на 28.12.2008 г. Иска издаване на СУ, по силата на което да се снабди с информация относно касова операция по касов регистър от М. П. чрез посредничеството на касиера. Иска да му бъде издадено СУ посредством което да се снабди с трудовото досие на А. Б.. Моли да бъде свалена банковата тайна над сметките на М. П. в „КТБ“ АД, защото съдът не допуснал искането на ответника, а ограничил доказването до конкретен ден, а ответникът бил на възраст и можело да е объркал точната дата.

Моли да бъде отменено обжалваното решение или същото да бъде обезсилено като недопустимо.

Въззиваемата М.П. – Х. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпечатката съдържа 29 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81654c90-6f54-40a1-aa80-b9366bf951d2