Решение № 431 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300502364 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, чрез адв. Б., АК Пловдив, срещу решение № 261797/22.06.2021 г. по гр.дело № 15856 по описа на РС Пловдив за 2020 г., с което РС Пловдив признава за незаконна Заповед № 1121/20.11.2020 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.194, ал.3, чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ, чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето, чл.11 и чл.12 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България и във връзка с квалификацията и Длъжностната характеристика на С. АЛ. З., на 20.11.2020 г. е било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, отменя я и възстановява ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност - „***“ в Клиниката по клинична токсикология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Със същото осъжда УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД да заплати на С. АЛ. З., сумата 1 566, 24 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението за периода 20.11.2020 г. – 31.12.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.11.2020 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за 1 производството по делото в размер на 700 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 162, 65 лева ДТ, като за периода 01.01.2021 г. – 20.05.2021 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 298, 88 лева отхвърля предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на жалбоподателя.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД го обжалва в частта, с която е призната за незаконосъобразна и отменена издадената заповед, възстановена ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението и в осъдителната част на решението, като счита същото за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необосновано, защото е постановено при неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Твърди, че изводите на съда са изцяло погрешни и не кореспондират с доказателствата по делото, като последните не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че единствения мотив, с който са уважени предявените искове, е, че от събраните писмени доказателства и разпита на свидетеля В. и И. се установява, че ищцата не е допуснала твърдените нарушения на трудовата дисциплина, като е оказала своевременна мед.помощ на пациента, което не се установявало с нито едно събрано по делото доказателство, а напротив, установявало се осъщественото нарушение, като извода на съда не отговарял на истината и противоречал на събраните доказателства. Излага подробно изложение на фактите в тяхната последователност, като анализира събраните доказателства по делото, обосноваващи извършено нарушение на трудовата дисциплина, според работодателя.

Твърди, че единственият възможен извод при събраните по делото доказателства е, че д-р З., дългогодишен специалист по анестезиология и интензивно лечение, с нужните познания и опит за осъществяване на спешни животоспасяващи действия, е отказала да окаже помощ на колега за спасяване на живота на пациент.

Моли да бъде отменено постановеното съдебно решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищцата искове, както и да бъдат присъдени разноските на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции.

Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. АЛ. З., чрез адв. Б. П., АК Пловдив, в който моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, както и да бъде оставено в сила обжалваното решение, като и бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция. Излага съображения, че при доказателствена тежест на жалбоподателя не е доказал в първоинстанционното производство, че ищцата е следвало да извършва описаните животоспасяващи манипулации, като от събраните по делото доказателства се установява, че е следвало 2 да се осъществяват от лекари от друго отделение – КАИЛ инфекции. Счита, че недоказани са останали твърденията за отказ от указване на лекарска помощ, няма събрани по делото доказателства за хронологията на обстоятелствата, не са изследвани причините, поради които ищцата не е отишла да окаже съдействие в друго отделение, които, според нея, са, че е извършвала действия по съхраняване на живота на пациенти до идване на реанимационния екип. Твърди, че още в исковата молба е заявено, че винаги съвестно и точно е изпълнявала служебните си задължения и не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина, за да и се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Моли да бъде потвърден постановения съдебен акт. Претендира разноски.

В частта, в която е отхвърлен частично искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ решението, като небжалвано, е влязло в сила.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ от С.З. срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № 1121/20.11.2020 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.

194, ал. 3, чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ, чл. 81, ал. 2, т.1 и т.4 от Закона за здравето, чл. 11 и чл. 12 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България и във връзка с квалификацията и Длъжностната характеристика на ищцата, на 20.11.2020 г. е било наложено наказание дисциплинарно уволнение. Исковата претенция се основава на твърденията, че ищеца работи като ***** в Клиника по клинична токсилогия при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, която, във връзка с ръста на заболели от COVID-19 е преобразувана в структура за лечение на пациенти с доказано такова заболяване, като леглата за лечение в клиниката, заедно с тези в Отделение по професионални болести са преобразувани в легла за лечение на пациенти с COVID-19, нуждаещи се от терапефтични грижи, считано от 11.11.2020 г. При запознаване на медицинския персонал с промените във връзка с трансформацията е било устно указано, че в новосформираната структура ще бъдат приемани стабилни пациенти, като при нужда от реанимационни дейности следва да бъде търсено съдействие на екип от КАИЛ инфекции, като лично и е било разпоредено от прекия ръководител д-р И., че не следва да извършва реанимационни дейности. Въпреки това, в така сформираната структура са постъпвали пациенти в тежко състояние, нуждаещи се от реанимационни дейности. На посочената в заповедта дата твърди да е имала обаждане от колега от отделението по хемодиализа, който и наредил да се качи в отделението и извърши дихателна реанимация на пациент, на което тя обяснила, че 3 нито има средствата, нито възможност да извърши такава, като по новия алгоритъм на работа в случай на нужда следва да бъде повикан екип от КАИЛ инфекции. Заявява, че в това време се е грижила за пациенти в тежко състояние, нуждаещи се също от реанимационни дейности, като по отношение на тях е извършвала неинвазивна дихателна реанимация. Твърди, че всички лекари в базата, в която работи, са обучени да поддържат живота на пациента до идване на реанимационен екип. Счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за да и бъде наложено най-тежкото наказание дисциплинарно уволнение.

С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че процедурата по чл. 193 от К Т e спазена от работодателя, заповедта съдържа всички изискуеми реквизити и е мотивирана – индивидуализиран е нарушителя, нарушението е описано ясно и по разбираем начин, при наличие на доказателства за извършването му, обсъдени заедно с писмените обяснения на служителя, като тежестта на наказанието е съобразена с тежестта на извършеното нарушение. Недоказано счита твърдението, че в новотрансформираното отделение е имало правила за прием на пациенти само за долекуване, в стабилно състояние, че правилата за работа са разписвали при спешни случаи да се иска съдействие от КАИЛ инфекции, както и, че в ККТ е липсвала апаратура за извършване на реанимация. Счита, че с отказа си да се отзове на покана на отделението по Диализно лечение за съдействие като специалист по анестезиология и интензивно лечение за извършване на животоспасяващи мероприятия, в това число и кардиопулмонална ресусцитация на пациент, ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, съответно на наложеното и наказание.

Не се спори по делото и от приложеното допълнително споразумение към трудов договор № 1042/01.01.1977 г. е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „****“ в Клиника по клинична токсикология, като е изпълнявала задължения, съгласно длъжностна характеристика.

Същата има и специалност по анестезиология и реанимация. Съгласно трудова характеристика лекарят токсиколог извършва присъщите за клиничния профил дейности – диагностика, лечение и консултиране на болни с остри хронични отравяния и остри алергични реакции и оказва спешна реанимационна помощ при необходимост в рамките на своята компетентност. Лекарят токсиколог работи на базата на клиниката и при спешност на мястото, където е повикан за консултация.

Безспорно също е извършеното със заповед от 09.11.2020 г. на изпълнителния директор на болницата преобразуване на леглата в клиниката, където работи ищцата – ККТ, в такива за лечение на пациенти с доказана COVID-19 инфекция, нуждаещи се от терапефтични грижи, считано от 11.11.2020 г., като всички пациенти с остри отравяния 4 е разпоредено да бъдат приемани и лекувани в КАИЛ. На лекарите, работещи в клиниките, трансформирани за лечение на доказани с COVID-19 пациенти не са били връчвани нови трудови характеристики, с оглед дейностите, присъщи на новия клиничен профил. Видно от представената заповед № 1077/13.11.2020 г. е била проведена работна среща, на която под точка две е обсъждано искането за отделението да се насочват само пациенти без дихателна недостатъчност и необходимост от кардиопулмонална реанимация, поради липса на пригодени болнични стаи и техническа обезпеченост, като от същия протокол е видно, че предоставен за сведение и изпълнение протокол за лечение на пациент с доказана COVID-19 инфекция, с клинични и лабораторни данни, налагащи хоспитализация, както и критерии за хоспитализация и дехоспитализация, както и условията за извършване на образни изследвания. Няма данни да са разписани други вътрешни правила за работата на така преобразуваните отделения на територията на ККТ и ОПБ в База I на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Програма за работа в условията на епидемия от COVID-19 е утвърдена от работодателя със заповед № 316/15.04.2020 г.

От представените от работодетеля писмени доказателства се установява, че на 16.11.2020 г. към така сформираната структура за лечение на болни с COVID-19, са насочени 8 пациенти, като ищцата е била дежурна на първи и втори етаж, ККТ.

Откритите легла за лечение на пациенти в тази клиника, на първите два етажа, са били запълнени, като при транспортиране на последните трима пациенти, двама от които в тежко състояние, с нужда от подаване на кислород, не е имало възможност за настаняването им на първи и втори етаж, поради което са престояли извън клиниката, което е довело до обществен отзвук на недоволство, пердадено от националните медии. Пациентите са били приети на трети етаж, в трансформираното ОПБ, от дежурен лекар д-р В., като пациентът Г. Г. е бил в тежко състояние, на кислородна терапия с транспортна кислородна бутилка, с множество придружаващи тежки заболявания, с нужда от диализно лечение, като веднага след настаняването му е бил заведен в клиниката за диализно лечение за провеждане на диализа, но при опит за включване към апарата е изпаднал в клинична смърт. Дежурният лекар в отделението е започнал кардио-пулмунална ресусцитация, обдишване с АМБУ и кислород, непряк сърдечен масаж. Първо дежурният лекар се е обърнал за съдействие към ищцата, която е препоръчала да се търси съдействие от КАИЛ, което било направено, но до пристигането му пациентът починал. Горното се установява от приложения доклад от 20.11.2020 г. на комисия, назначена със Заповед № 1108/18.11.2020 г. за проверка по повод излъчен видеоклип с пациенти пред входа на отделение за професионални болести, рапорт на началника на отделение по диализно лечение, неотзоваването на ищцата на повикването се установява и от нейните обяснения, дадени по повод докладната на началника на отделението по диализно лечение. От докладната на д-р Ц. е видно, че същият информира изпълнителния директор, че към клиниката се насочват 5 не само пациенти с леки и средни усложнения, както е било договорено между ръководителите на звената, а и такива в тежко състояние. От приложените обяснения, дадени от ръководителя на ККТ д-р И. е видно, че в отделението целият екип от лекар и сестри са били ангажирани с обслужване на болни, като на първи етаж са настанявани по-тежко болни пациенти, на втори – средно тежко болни, а на трети полеките случаи. В други обяснения на същият лекар до зам.директора на клиниката от 20.11.20 г. (л. 236 - 238 от делото на ПРС) се изяснява, че на първи и втори етаж на клиниката са били настанени 18 болни, като ищцата се е налагало да извършва животоспасящи действия на болни и да премества болни между етажите, което му станало известно на рапорт на 17.11.2020 г. От приетите по делото писмени доказателства – истории на заболяването и епикриза на М. С. и Д. Т., е видно, че са били приети на 16.11.2020 г. в ККТ, били са в тежко състояние, кислородозависими, с ниска сатурация и нужда от дихателна реанимация, по-късно първият пациент е бил прехвърлен в КАИЛ, като въпреки това и проведените КПР в пълен обем е починал.