Решение № 266 от 28.11.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Смолян, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500202 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 7/19.02.2024 г. по гр. д. № 204/2022 г. Чепеларски районен съд е приел за установено по отношение на „П. Х.“ ООД, „Ка – 7 Груп“ ООД и М. О. М., че П. Т. М. и Д. М., са собственици на основание осъществено давностно владение по чл. 79 ал. 1 от ЗС на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Чепеларе, находящ се на административен адрес: област Смолян, община Чепеларе, гр.

Чепеларе, п.к. 4870, к.к. Пампорово, вход „Б“, ет. 7, със застроена площ от 48, 98 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж СОС ****,***,***,*,**, под обекта - СОС *****,***,***,*,** и над обекта СОС *****,***,***,*,**, ведно с прилежащите 0, 69 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ.

Със същото решение М. О. М., представляван от своята майка и законна представителка Д. П. К., е осъден да предаде на П. Т. М. и Д. М. владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Чепеларе, находящ се на административен адрес: област Смолян, община Чепеларе, гр. Чепеларе, п.к. 4870, к.к.

Пампорово, вход „Б“, ет. 7, със застроена площ от 48, 98 кв.м., с 1 предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж СОС ****,***,***,*,**, под обекта - СОС *****,***,***,*,** и над обекта - СОС *****,***,***,*,**, ведно с прилежащите 0, 69 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ.

С посоченото решение е отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Констативен нотариален акт № 129 том І рег. № 1176 дело № 124/15.05.2019 г. по описа на Нотариус Христина Даскалова – рег. № 686 на НК на РБ, в частта, с която „Ка – 7 Груп“ ООД е признат за собственик на посочения в т. 7 недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Чепеларе, находящ се на административен адрес: област Смолян, община Чепеларе, гр. Чепеларе, п.к.

4870, к.к. Пампорово, вход „Б“, ет. 7, със застроена площ от 48, 98 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж СОС ****,***,***,*,**, под обекта - СОС *****,***,***,*,** и над обекта - СОС *****,***,***,*,**, ведно с прилежащите 0, 69 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; ответниците са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 4 380, 12 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Ка – 7 Груп“ ООД, чрез пълномощник адв. Ел. Р., с оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения в прилагането на материалния закон.

На първо място в жалбата се твърди, че обжалваното решение изцяло нарушава процесуалните правила и разпределаната по делото доказателствена тежест, като се твърди, че съдът прави опит за излагане на аргументи срещу възраженията на ответника, а пропуска основното – да изложи аргументи дали ищците са успели при условията на пълно и главно доказване да установят наличието на претендираното от тях право на собственост и въз основа на какви доказателства се основава извода за основателност на исковите претенции. Твърди се, че този подход сочи на липса на обективност и безпристрастност у състава на съда, както и на липса на всестранно обсъждане на доказателствата по делото.

Сочи се в жалбата, че с отговора на исковата молба е оспорен представения от ищците предварителен договор като антидатиран и че такъв не е имало подписан до началото на процеса, които възражения не са обсъдени. Твърди се, че съдът не е обсъдил дали този договор има достоверна дата, игнорирайки нормата на чл. 181 от ГПК. По отношение този договор се твърди, че представения с исковата молба неподписан от ищците договор и представения договор в оригинал се различават – подписа на В. К. като представляващ „П. Х.“ ООД е различен размер и на различни позиции поставен в двата екземпляра; печатът на дружеството е различен в двата екземпляра. В тази връзка се твърди, че с това като се съпостави обстоятелството, че са налице влошени отношения между В. К. и „Ка – 7 Груп“ ООД, то единственият вариант за наличие на различни екземпляри е 2 обяснението, че този предварителен договор е изготвен за целите на настоящия процес и е подписан понастоящем.

Сочи се, че не е безспорно и сключването на договор за администриране от 04.01.2008 г., още по-малко вярно е, че договорът е подписан и от К. Б. като представляващ „П. Х.“ ООД, противно на приетото от съда.

Според жалбоподателят не е ясно защо според състава на съда владение е предадено и то именно на датата 04.01.2008 г.; според съда самото пребиваване на дадено лице в определен обект доказва предаване на владението, като не е ясно как се отграничава хотелско настаняване и предаване на владение. Твърди се, че в тази връзка съдът не е съобразил, че към датата 04.01.2008 г. владението върху процесния имот вече е било предадено от „П. Х.“ ООД на „Ка – 7 Груп“ ООД, за което е налице приемопредавателен протокол. Съдът е приел, че след 2008 г. ищците още няколко пъти посещавали апартамента, без да сочи кога, а в същото време ищците признават, че един-единствен път са посещавали Пампорово.

По-нататък във въззивната жалба се оспорва кредитираната от съда кореспонденция по имейл, като се сочи, че не е установено да изхожда от лице, представляващо „П. Х.“ ООД, както и се сочи, че не е установено сградата да е била регистрирана като апарт-хотел. Относно кореспонденцията с трети лица се сочи, че те по никакъв начин не са били свързани или назначени от ответните дружества.

Сочи се, че плащане на две годишни такси по банкова сметка на лица, които нямат общо с ответните дружества, не може да представлява доказателство за демонстриране на намерение за своене на имота; плащането е извършено единствено и само на лицата Кр. К. и Р. Л.т; К. в някакъв период от време е бил управител на етажната собственост, който е работел в Англия при свид. Р. Л., който пък е водил счетоводството на етажната собственост. В тази връзка се сочи, че от отговора на Етажната собственост, получен по делото, както и от разпита на свид. М. се установява, че Кр. К. и Р. Л. по никакъв начин не са направили отчет и не са предали парични суми на Етажната собственост; не се доказва К. и Л. да имат някаква връзка със собственика на сградата „П. Х.“ ООД или да са били назначени от него или пък да са имали права до го представляват. В тази връзка се прави доводи, че отношенията между ищците и посочените две частни лица по никакъв начин няма как да имат за последица демонстрирането спрямо собственика на имота на намерение за своене на имота и демонстрация на явно и необезпокоявано владение.

По-нататък във въззивната жалба се правят доводи, че не е ясно как съдът приема за установено, че ищците са осъществявали владение за периода от 2008 – 2018 г.; според жалбоподателя изводите на съда почиват изцяло на предположения /така напр. подписалата като Ел. едно от писмата, за която се сочи, че е Ел. К., няма никаква индиция да е била управител на 3 сградата/, почиват на оспорен документи, на откъслечна част от доказателства, които не са обсъдени в цялост и не е отчетена доказателствената тежест.

Твърди се във въззивната жалба, че не са ангажирани доказателства за предаване на владението на ищците, не се доказва трайно владение, продължило поне 10 години, както не се доказва същото да е явно, необезпокоявано и спокойно.

Сочи се, че от предварителния договор не се установява предаване на владение. Според жалбоподателя такова не се установява и от останалите писмени доказателства, нито пък от ангажираните свидетелски показания; разпитаните от страна на ищците свидетели не установяват предаване на владение – евентуалното еднократно пребиваване на ищците в този апартамент не може да докаже предаване на владение. Твърди се, че в представения с отговора на исковата молба и неоспорен анекс от 30.05.2007 г. към предварителен договор от 01.09.2005 г. – чл. 3 безспорно установява, че с подписването на анекса се предава и владението върху процесния имот.

Ищците не сочат кой и как им е предоставил владението, нито ангажират доказателства за това.

В жалбата се набляга на обстоятелството, че ищците никога през годините не са разполагали с ключ от помещението; прави се позоваване на показанията на свид. М., който сочи, че при охраната се оставят ключовете на собственици, които пожелаят това, при това не единствените такива, а само копия, като ключове задължително има и при самите собственици. Набляга се на заявеното от ищцата, че когато влизали в апартамента, на рецепцията им вземали паспорта и им давали ключа, което е характерно за хотелско настаняване; ищецът пък сочи, че е посещавал имота през 2006 г. и 2012 г., като не споменава 2008 г., когато се твърди да е предадено владението;

Ищците твърдят, че апартамента е отдаван по наем, в същото време заявяват, че пари от отдаването му под наем не са получили; ищците заявяват, че не познават никой от собствениците на „П. Х.“ ООД, поради което не е ясно кой им е предал владението, както и спрямо кого са демонстрирали евентуалното си владение.

По отношение преведената на 14.12.2006 г. от ищците сума в размер на 72448 евро се сочи, че в преводното нареждане не е вписано основание – не е посочено че се касае за покупка на апартамент № 24, въобще, че се касае за покупка на недвижим имот; не са налице доказателства за извършване на плащането, доколкото преводното нареждане не съдържа никакви реквизити на официален документ – няма подписи и печати на банка, извършила твърдения трансфер; жалбоподателят не разполага с данни и достъп до счетоводството на първия ответник. Развиват се доводи, че плащането на опредЕл. парична сума само по себе си не е обстоятелство, което да поражда вещноправен ефект.

По-нататък във въззивната жалба се сочат фактите, обосноваващи 4 възражението, че ответникът „Ка – 7 Груп“ ООД е придобил собствеността на процесния имот – сключването на 01.09.2005 г. на предварителен договор, плащането на 136 800 лева за проектирането, сключването на анекс от 30.05.2007 г., според който вместо заплащане на тази сума „П. Х.“ ООД се задължава да прехвърли на „Ка – 7 Груп“ ООД правото на собственост върху още 15 обекта от сградата; превода на сумата от 200 000 лева по банков път по сметка на „П. Х.“ ООД на 21.09.2005 г., плащането на сумите от 24 000 и 20 000 лева през 2008 г. според описаните РКО и ПКО. Твърди се, че в изпълнение на договореностите, от „П. Х.“ ООД владението върху всички обекти е предадено в полза на „Ка – 7 Груп“ ООД, като за обектите по предварителния договор това е станало на 19.12.2006 г., за което е изготвен приемо-предавателен протокол; за обектите от анекса предаването на владението се е случило на самата дата на подписването му – 30.05.2007 г. съгласно чл. 3 от същия.

Твърди се от жалбоподателя, че от момента на предаване на владението и до 2019 г., когато жилището е продадено, изцяло „Ка – 7 Груп“ ООД необезпокоявано владее и стопанисва имотите, като през годините е извършвало редица довършителни и ремонтни дейности в тях, за което са налице фактури от 2007, 2008, 2009, 2011, 2012 и 2016 години, съдържащи се в гр. д. № 307/2017 г. Прави се позоваване на показанията на свид. С. и показанията на свид. М.. Излагат се доводи за недостоверност на показанията на свид. Р..

По-нататък в жалбата се твърди, че „Ка – 7 Груп“ ООД е заплащало дължимите за имотите местни данъци и такси битови отпадъци, като плащането е ставало чрез „П. Х.“ ООД, който е декларирал имотите и притежава документ за собственост на същите, като в тази връзка се прави и позоваване на показанията на свид. Ел. П.. Сочи се, че прехвърлянето на правото на собственост е следвало да се извърши в срок до 01.03.2012 г., като през годините е нямало спорове между страните, нито пък действия, ,които да прекъсват владението на „Ка – 7 Груп“ ООД, но поради наложени възбрани от трети лица за задължения на „П. Х.“ ООД е препятствано прехвърлянето им в нотариална форма. Сочи се, че поради изтичане на давностния срок за обявяване на предварителния договор за окончателен и поради няявяване на представител на „П. Х.“ ООД за изготвяне на описаните в поканата към него документи, поради което за „Ка – 7 Груп“ ООД не е съществувал друг способ освен завеждане на установително производство за собствеността на притежаваните от дружеството имоти. Твърди се, че въз основа на предаденото му владение на 19.12.2006 г. и на 30.05.2007 г., „Ка – 7 Груп“ ООД е осъществило непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху имотите в продължение на 10 години, считайки същите за свои, с което в полза на дружеството е изтекла предвидената по закон придобивна давност, в какъвто смисъл е решението по гр. д. № 307/2017 г. на РС – Чепеларе. Твърди се също, че всички плащания между двете дружества и по времето, когато са били свързани, са извършено реално, в съответствие със ЗС.