Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 28.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 226/2022
Вид
Решение № 168
Подписан
28.09.2022
В сила
28.09.2022
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Ловеч, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500226 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 260000/ 14.02.2022 година на Луковитския районен съд по гр.д. № 307 по описа за 2020 година на същия съд, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Д. П. С., ЕГН **********, с адрес в с. Д., *****, дължи на "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД, ЕИК 200732874, със седалище и адрес на управление: **** , представлявано от Т. Л. Ш. и В. С. Г., сумата от 140.28 лева, от които - 70.14 лева главница по договор за аренда на земеделски земи от 18.01.2011 г. за стопанската 2018/2019 г. и 70.14 лева главница по договор за аренда на земеделски земи от 18.01.2011 г. за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане, за която сума има издадена Заповед № 46/ 17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.

№ 62/ 2020 г. по описа на Районен съд - Луковит. Присъдени са и направените 1 по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №260139/29.03.2022 г. от ЗП „Д. С.", със седалище и адрес на управление: с. Д., общ. Луковит, ул. „Х.Б." №3, представлявано от управителя — Д. П. С., ЕГН **********, против Решение № 260000/14.02.2022, постановено по ГД № 307/2020 по описа на PC – Луковит. Посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Изтъква, че възразил срещу твърденията които твърди, че са в разрез с фактическата обстановка и нормите на материалния закон. Излага, че в основава на договор за аренда от 18.01.2011 г., с нотариална заверка на подписите рег.№117 на Нотариус рег.№ 173-Младен Дойнов между И.П.Ц. от с. Д. и въззивника е сключен договор отдаване под аренда за срок от 10 стопански години. Предмет на договора е Нива в м. П.", №062077, с площ от 1,796 дка., трета категория с граници и съседи №150296, №062068, №062069 и №062070 и Нива в м. „С.", №034035, с площ от 3,599 трета категория при граници и съседи: №034034, №034033, №150309, №034039 и №034036.

Посочва, че според договора е длъжен да плаща арендно възнаграждение в размер на 13 лева на декар нива за една година. Посочва, че в исковата молба се твърди, че посочените по-горе имоти закупени от виззиваният на 08.02.2016 с Нотариален акт №71, том I, на Нотариус рег.№591-Бойка Маринова, по силата на, които встъпва в правата на арендодателя. Твърди, че не получавал уведомление №416 от, месец 05, 2016 г. с което му е съобщено, че въззивамият е станал собственик на процесните имоти. Изтъква, че не може уведомление изготвено през м. май 2016 г. да бъде изпратено и получено през м.март 2016 година. Посочва, че в уведомлениети са цитирани с точни номера и дати официални документи/пълномощни/, изготвени пред нотариус през 2017 г. една година по-късно, от което следва, че изготвено много по-късно. Излага, че исковата претенция е за стопанската 2019/2020 година, която към момента на завеждане на исковата претенция не е изтекла.

Твърди, че според договора арендното плащане се дължи не по-късно от края на м. ноември на текущата година, както е визирано и в закона за арендата, а не през м. ноември на „текущата стопанска година".

На следващо място изтъква, че искова молба може да бъде приета като връчване на уведомление за това, че въззивамият е придобил правото на собственост върху имотите, обект на договора за аренда, след което 2 уведомление му се е породило задължение за изплащане дължимите арендни вноски на него, като собственик, но тези арендни вноски все още не са изискуеми, а още по-малко към датата на завеждане на иска. Твърди, че имот №034035 и през двете стопански години, за които се претендира арендно плащане е обработван от друг арендатор, с който има сключен договор за аренда със собствениците

Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли изцяло исковата претенция В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 1853/19.06.2022 г. (п.клеймо 17.05.2022 година) от "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД гр. София със седалище и адрес на управление: ******, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:

200732874, с Управители и представляващи дружеството Т. Л. Ш. и В. С. Г., чрез адвокат Р. С. Т. - САК, със служебен адрес: гр. Г.О., ****. Посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, въззивникът не излага никакви конкретни пороци на постановеното решение. В хода на производството е доказано, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за аренда, по силата на което въззивника следва да заплати на въззивамият претендираните суми. Изтъква, че доказано въззивамият е заместил арендодателя по договора за аренда с придобиване па процесиите имоти, и е уведомил въззивника за заместването, от които момент възниква задължението му за заплащане на арендната сума. Оспорва твърдението, че уведомлението е било изготвено м.05.2016 г. Твърди, че същото е с №416 и е изготвено на 12.03.2016 г., изпратено е и е получено от ответника, който е отговорил именно на уведомление №416/12.03.2016 г.

Посочва, че са предоставили уведомление с което длъжникът заявява, че въззивамият е правоприемник на арендодателя и замества последния като страна по договора. Лично въззивника, е заявявал и че са в правото си да получаваме полагаемата се за парцела рента. В уведомлението е посочено е, че до края на договора въззивника ще използва земята по предназначение, прилагайки добри земеделски практики. Твърди, че от представеното писмо от Общинска Служба Земеделие е видно, че длъжникът е ползвал имотите, процесният договор е вписан преди всички други, което му дава право да ползва имотите преди всички други лица. Изтъква, че дори да се приемем, че длъжникът не е ползвал имотите, то това би било изцяло само и единствено негово немарливо отношение към предмета на договора за аренда. Посочва, че договорът за аренда е облигационен и арендаторът дължи плащане на арендната сума на арендодателя без значение дали е ползвал имотите или не, след като арендодателят му ги е предоставил.

По отношение на падежа за стопанската 2019-2020 г. счита, че от клаузата, уговорена в договора, е изцяло ясно, че същият настъпва през 2019 3 г., поради което искът не е предявен преждевременно. В условията на алтернативност възразява, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.З от ГПК, в случай, че съдът приеме падежът да е настъпил през м.11.2020 г., то същият вече е изтекъл в хода на процеса, поради което въззивника дължи плащане на претендираната главница за стопанската 2019-2020 г., тъй като такова липсва до момента на изготвяне на отговор на въззивна жалба.

Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение и да му се присъдят сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание страните по делото не се явяват.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 307/ 2020 година по описа на РС-Луковит, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

На 12.02.2020 година "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД гр. София , е подало до Луковитския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ЗП „Д. С.", със седалище и адрес на управление: с. Д., общ. Луковит, ул. „Х.Б." №3, представлявано от управителя — Д. П. С., за сумата 140.28 лева, арендно плащане за стопанската 2018/ 2019 година и 2019/ 2020 година по договор за аренда ОВ 0423, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за аренда ОВ 0423/ 18.01.2011 година, сключен между ответника и И.П.Ц.. Посочват, че с договор за покупко-продажба от 2016 година са придобили собствеността върху двата имота, предмет на договор за аренда, поради което са встъпили в правата на стария собственик по договора за аренда, за което уведомили арендатора с уведомление № 416/ 12.03.2016 година, получено на 21.03.2016г.

Съдът уважил така подаденото заявление и издал Заповед № 46/ 17.02.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не дължи вземането.

С разпореждане № 357/ 08.05.2020 година по ч.гр.д. № 62/ 2020 година по описа на РС – Луковит, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е 4 връчено на 17.06.2020 година, като в указания срок на 17.07.2020 година е предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.

На 18.01.2011 година в град Луковит между И.П.Ц., чрез пълномощник М.М. Г.а, като арендодател, и Д. П. С., като арендатор, е сключен договор за аренда на земеделска земя, както следва: нива в м. П. № 062077 от 1.796 дка, трета категория, при съседи: № 150296, № 062068, № 062069 и № 062070; и нива в м. С. № 034035 от 3.599 дка, трета категория, при граници и съседи: № 034043, № 034033, № 150309 , № 034039и № 034036, за срок от десет стопански години. Уговорено било арендно плащане в размер на 13 лева за нива и 6 лева за ливада за една година, в пари или в натура.

В р. VІ, чл. 12 от Договора било уговорено наследниците, съответно правоприемниците на арендодателя, заместват последния като страна по този договор.

С договор от 08.02.2016 година процесните имоти са продадени на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – София. За извършената сделка приобретателят е изпратил до арендатора Д. П. С. уведомление № 416/ 12.03.2016 година, връчено на 21.03.2016г. В писмо изходящо от Д. П. С., същият е посочил "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД гр. София, че е получил уведомление № 416/ 12.03.2016г.

От извършена справка в имотния регистър се установява, че след договора за аренда от 2011 година и договора за покупко-продажба от 2016 година, по отношение на имот, представляващ нива в м. П., № 062077 от 1.796 дка на 20.07.2017 г. е вписан договор за наем, а на 13.04.2020 година договор за аренда с ЕТ „ВЕСИ – Петър Цачев“ считано от 01.10.2020 година.

По отношение на имот, представляващ нива в м. С. № 034035 от 3.599 дка преди процесния договор за аренда от 2011 година е вписан договор за аренда от 22.11.2010 година с „Агро-ин 2008“ ООД, с. Д., за срок от пет стопански години, а след него договор за аренда от 12.08.2015 година с „Агро-ин 2008“ ООД, с. Д. за срок от 10 стопански години.

От писмото на Общинска служба по земеделие, град Луковит е видно, че процесните имоти за стопанските 2018-2019 и 2019-2020 година са се ползвали от ЗП Д. П. С..

5

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е е сезиран с иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.

8 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) за установяване на вземане за сумата от общо 140.28 лева, арендно плащане в размер на 70.14 лева за стопанската 2018/2019 година и 70.14 лева за стопанската 2019/ 2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен аренден договор от 2011 година за следните земеделски земи: нива в м. П. № 062077 от 1.796 дка, и нива в м. С. № 034035 от 3.599 дка, за срок от десет стопански години. Уговорено било арендно плащане в размер на 13 лева за нива.

С договор от 08.02.2016 година процесните имоти са продадени на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – София, като арендаторът е бил уведомен с уведомление № 416/ 12.03.2016 година, връчено на 21.03.2016г. В подкрепа на това е приложеното писмо изходящо от Д. П. С., в което е посочено че уведомлението е получено. Проведеното оспорване в първоинстанционното производство е недоказано, тъй като въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, ответникът не доказал оспорваното авторството на положения подпис.