Определение № 2423 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002104177 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу въззивно решение № 155 от 07.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 52/2025 год. по описа на Окръжен съд – Враца, с което, като е потвърдено решение № 311 от 04.11.2024 год., постановено по гр. дело № 876/2024 год. по описа на Районен съд – Козлодуй, са отхвърлени предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД срещу В. М. Н. искове с правно основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че съществува вземането на ищеца за сумата от 7 153.24 лв. по фактура № 0003491178 от 29.09.2023 год., дължима за периода от 08.10.2020 год. до 19.03.2021 год. и за сумата от 389.67 лв. – лихва по посочената фактура за периода от 13.10.2023 год. до 08.03.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 359/2024 год. по описа на Районен съд – Козлодуй до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение 1 поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че отговорността за претендираната главница не възниква от договора между страните, а въз основа на специален нормативен акт – чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 56 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия – ПИКЕЕ /от 2019 год./. Тази отговорност е специфичен вид, като е налице съществена разлика между нормалното развитие на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, която се измерва от средствата за търговско измерване /СТИ/ и се начислява ежемесечно въз основа на договор при общи условия и случаите на манипулации на СТИ и измервателните системи, неправомерни присъединявания към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ и други форми на отклонение от традиционното развитие на правоотношенията, при които се достига до ползване на електрическа енергия не по установения нормативен ред, без същата да се отчита и заплаща. В този случай правопораждащият факт е правото, уредено в специален нормативен акт – ПИКЕЕ, като се касае за неоснователно обогатяване. За възникване на вземането срещу лице, което е ползвало електрическа енергия при условията на ПИКЕЕ, не е необходимо доказателство за това, че длъжникът е собственик на обекта, до който е доставяна електрическа енергия. Нужно е само да е доказано, че той е ползвал електрическата енергия. Освен това битовият клиент на електрическа енергия /по смисъла на ЗЕ/ не следва задължително да притежава вещни права върху имота, а следва да „ползва“ електрическа енергия, дари само да я получава. Неправилно въззивният съд бил приел, че процесната сума не се дължи, тъй като по делото не е доказано ответникът да е собственик, наемател или ползвател на процесния обект, както и че независимо от това дали става дума за законно присъединени обекти, в които се констатира промяна в схемата на свързване, техническа неизправност на измервателното средство или за хипотезите по чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, съответният вид корекция може да се извърши само на сметката на правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. По делото било безспорно установено, че ответникът няма качеството потребител и не притежава партида за процесния имот. При извършената проверка в имота на 19.03.2021 год. била установена манипулация на измервателната система, изразяваща се в липса на електромер в таблото и захранване към него, като нямало текущ договор за адреса.

Констатирано било, че към разпределителната мрежа е присъединен обект, който не следва да е присъединен към нея и не трябва да ползва електрическа енергия.

Правомерното присъединяване към разпределителната мрежа се осъществява по 2 ред, определен в Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа /в сила от 04.04.2014 год./. За процесния имот такава процедура не била провеждана, като не било известно кой използвал неправомерно присъединения към мрежата обект и между страните не било налице облигационно отношение. При проверката служителите на електроразпределителното дружество били потърсили потребителя в обекта, като на адреса бил открит ответникът и това била причината същият да е вписан и в изготвения констативен протокол. Ответникът твърдял, че не живее в процесния обект, но в същото време не предоставял данни за друго лице собственик/ползвател на имота – тези твърдения обаче нямали никаква доказателствена стойност. Тъй като обектът бил неправомерно присъединен към мрежата ищецът нямал никаква информация за неговия собственик или ползвател.

По време на проверката бил присъствал и представител на МВР, който бил подписал констативния протокол, поради което последният представлявал официален свидетелстващ документ, който се ползвал с презумптивна доказателствена сила, която в случая не била оборена. Въззивният съд не бил коментирал данните в констативния протокол и не ги бил взел предвид при постановяване на решението си, освен това не бил съобразил и разпоредбата на чл.

56, ал. 1 ПИКЕЕ.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формалирани следните правни въпроси:

1/ Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството – страните да са в облигационна връзка?

Т.е. това представлява ли минимално необходимо условие, за да възникне отговорност по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ? Алтернативно, изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, от които да възникне право на вземане за оператора на електроразпределителната врежа, в случай че към електроразпеделителната мрежа неправомерно е присъединен обект, в който се полза електрическа енергия, който е ползван/обитаван от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на електроразпределителната мрежа?.

2/ Качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което няма вещни права върху присъединения към 3 разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, съгласно приетите по делото доказателства – посочен е като такъв в съставения констативен протокол от проверката?

3/ Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като констативния протокол от проверката – констативен протокол № 3032542 от 19.03.2021 год., това, че същият е подписан от представител на МВР/ и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението?

4/ Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материална доказателствена сила на констативен протокол № 3032542 от 19.03.2021 год. относно установения ползвател на процесния обект?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, а освен това първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба В. М. Н. не е депозирал писмен отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че според твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и уточняващата молба, претендираната от ответника главница представлява начислено количество електрическа енергия на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, поради неправомерно присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа.

Счел е за установено въз основа на съставения констативен протокол и събраните по делото гласни доказателства, че в къщата в с. С., общ. В., ул.“*“№ * няма монтиран електромер, а на място служителите на ищцовото дружество констатирали неправомерно свързване на къщата към въздушната мрежа ниско напрежение. Безспорно било, че ищецът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 ЗЕ, а по силата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използвали електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.

Въззивният съд е изложил съображения, че з аплащането на пренесената през разпределителната мрежа електрическа енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР – чл. 30, ал. 1 ЗЕ. Крайни клиенти в смисъла на § 27г от ДР на ЗЕ са клиентите, които купуват електрическа енергия или природен газ за собствено 4 ползване. Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като договорни, сключени при публично известени общи условия, и те възникват в случаите, в които клиентът се присъедини към съответната електропреносната или електроразпределителна мрежа. Съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността по чл. 1 ПИКЕЕ, в т.ч. на дейността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Основание за прилагането на ПИКЕЕ, в т.ч. и на разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на съществуващи договорни отношения, дава и самата разпоредба на § 1, т. 4 ПИКЕЕ, според която ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на З Е, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и преизчисляването на сметки, обвързват единствено ползвателите-клиенти. Единственото изключение от този принцип е предвидено в разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ, според която корекционната процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи. В този случай, макар облигационно правоотношение да не е възникнало, отговорност се носи по силата на самите ПИЕКЕЕ, стига привлеченото към такава отговорност лице да е собственик, ползвател или наемател на обекта.

В общия случай договорните отношения между крайния клиент и електроразпределителното предприятие възникват по силата на присъединяването на обект на клиента към разпределителната мрежа, което се урежда от разпоредбите на Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /която наредба действала към момента на проверката и към момента, в който ищецът твърди, че е извършено присъединяването – 2021 год./. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от посочената наредба, присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на изброяване на правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването показва, че както самото присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ. отношения по измерване на количествата потребявана ел ектрическа енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване, и правото на държане като наемател. Иначе казано клиенти на електрическа енергия могат да 5 бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. На същия извод навеждат и разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл. 19 от представените от ищеца Общи условия, които свързват правото на присъединяване със собствеността.