Решение № 147 от 03.11.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. С., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20251870200144 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 88/06.01.2025 г., издадено от Началника на РУ – С. към ОДМВР С., с което за нарушения на чл. 50, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ на Г. К. К., ЕГН: **********, управител на **-**-** ЕООД, ЕИК ********* на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗЧОД е наложена глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя Г. К. К., поради което го обжалва в срок с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност. Същият счита обжалваното НП за незаконосъобразно и неправилно, тъй като при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не били спазени и приложени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и разпоредбите на ЗЧОД. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението и датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Иска от съда да отмени изцяло атакуваното Наказателно постановление.

Пред съда жалбоподателят, чрез защитника си адвокат Д. С., поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган не се представлява, постъпила е писмена защита 1 от гл. юрисконсулт Й. Г., която оспорва жалбата и моли наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С., наказателно постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От изложеното в обстоятелствената част на акта, възпроизведена в наказателното постановление, може да се направи заключение, че на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, за това, че е на 11.12.2022г. около 10.00 часа в РУ С., е установено че Г. Й. М., ЕГН ********** е работил от около година като охранител към **-**-** ЕООД, ЕИК ********* в бутка, поставена с цел охрана на строителна техника на новоизграждаща се част от градски парк „К.“, гр. С., като при проверка съгласно Заповед №3383707/11.12.2024г. на Началника на РУ – С. извършена на 11.12.2024г. в офиса на **-**-** ЕООД в гр. С., ул. А. В. ** е установено че Г. Й. М. е работил от около година като охранител към **-**-** ЕООД, ЕИК *********, а жалбоподателят Г. К. К., ЕГН:

**********, управител на **-**-** ЕООД, ЕИК ********* е допуснал лицето Г. Й. М., ЕГН ********** да извършва дейност като охранител без да има сключен трудов договор.

С обжалваното НП на жалбоподателя на Г. К. К., ЕГН: **********, управител на **-**** ЕООД, ЕИК ********* е наложена глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, установено на 11. 12. 2024 год. и изразяващо се в това, че същият, в качеството си на управител на **-**-** ЕООД, ЕИК ********* дружество, извършващо частна охранителна дейност по чл. 5 от ЗЧОД въз основа на лиценз № 1021/22.12.2006 г., издаден от Директора на Национална служба "Полиция" за охрана на имуществото на физически и юридически лица /чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД/ на територията на цялата страна, е допуснал лицето Г. Й. М., ЕГН **********, да извършва частна охранителна дейност без да има сключен трудов договор.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 88 / 11.12.2024 г. за установяване на административно нарушение от З. Л. Г. - младши експерт при РУ на МВРгр. С.. Актът е съставен в присъствието на свидетеля В. В. В. и е предявен на нарушителя.

Констатациите в АУАН са идентични, с отразените в НП.

По делото са разпитани свидетелите З. Л. Г. и В. В. В., показанията на които установяват фактите посочени в АУАН и НП, че Г. Й. М. ЕГН ********** на 11. 12. 2024 година е заварен да работи като охранител и да извършва частна охранителна дейност без да има трудов договор **-**-** ЕООД и че именно Г. К. К. в качеството си на управител на това юридическо лице е допуснал Г. Й. М. ЕГН ********** да извършва частна охранителна дейност без да има сключен трудов договор с посочената охранителна фирма, притежаваща лиценз за извършване на частна охранителна дейност.

Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН, съответно НП следва да 2 съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на датата и мястото на извършването му, за да се формират фактически и правни изводи по въпроса дали е осъществен състава на вмененото нарушение. Именно тази разпоредба чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН е грубо нарушена при съставяне на АУАН, както и разпоредбата на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване от наказващия орган на обжалваното НП.

В АУАН и в НП не е посочено на коя дата, респективно в какъв период е извършено нарушението, а само е посочено, че на 11.12.2022г. в РУ С. е установено, че Г. Й. М. заявил, че е работил от около година като охранител към **-**-** ЕООД, ЕИК *********. Това е основание за отмяна на издаденото НП, тъй като времето и мястото на извършване на нарушението са съществени негови признаци и определят компетентността на наказващия орган и съда, както и това, дали са спазени сроковете на чл. 34 от ЗАНН за съставянето на акта, съответно за изчисляване на давността. Недопустимо е да се смесват датата, времето на извършване на нарушението с момента на неговото установяване, които биха могли и да съвпадат, но настоящият случай не е такъв. По делото по никакъв начин не се доказа на коя дата, в кой период е било извършено нарушението, както и че същото е извършено именно от жалбоподателя Г. К. К. в качеството му на управител на **-**-** ЕООД, ЕИК *********.

Тук следва да се отбележи че управител, респективно представляващ юридическото лице извършващо частна охранителна дейност не може да бъде субект на нарушението по чл. 74 ал. 1 от ЗЧОД. Жалбоподателят Г. К. К. не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец и напълно незаконно, в нарушение на материалния закон му е наложена глоба, което не е предвидено в материалния закон.

От начина на описание на нарушението, без посочване кога, за какъв период е извършено нарушението напълно е нарушено правото на защита на жалбоподател по повдигнатото му административно обвинение, което е съществено по смисъла на чл. 249 ал.

4, т. 1 от НПК нарушение на процесуалните правила на чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП. Чл. 249 ал. 4 от НПК определящ кога едно процесуално нарушение е съществено се прилага и в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН. В случая начина на описание на нарушението без посочване кога, в какъв период се твърди че е извършено нарушението напълно е нарушило правото на защита на жалбоподателя на научи и съответно да се защити досежно приписваното му нарушение, включително и при съобразяване че глоба няма предвидена за визираното нарушение. Така съдът приема че е нарушена защитата на жалбоподателя Г. К.

К. не само по фактите чрез които се твърди в АУАН че е извършено нарушението, а така също е нарушена защитата му по закон, относно основанията именно на този жалбоподател да се налага глоба, каквато въобще не е предвидена в закона, в частност във визираната като основание за глобата санкционна административно наказателна разпоредба – чл. 74 ал. 1 от ЗЧОД.

Следва да се отбележи че и чл. 50 ал. 1 от ЗЧОД визира именно юридическото лице като задължено да сключи договор с изпълнител на частна охранителна дейност. Съобразено 3 с тази повеля на закона, санкционната разпоредба на чл. 74 ал. 1 от ЗЧОД установява административно наказателна отговорност само чрез имуществена санкция и само за юридически лица и еднолични търговци използващи за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2 от същия закон.

Както бе посочено жалбоподателят Г. К. К., нито лично, нито като управител на **-**** ЕООД, ЕИК ********* не носи административно-наказателна отговорност за така вмененото му административно нарушение по чл. 74 ал. 1 от ЗЧОД, още по-малко че по закон за такова нарушение следва имуществена санкция, а не глоба от 1000 лева, която в нарушение на материалния закон е наложена с обжалваното НП.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД - "На юридическо лице или едноличен търговец, което/който използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.".

Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че същата не установява лична административно-наказателна отговорност на физическо лице за виновно извършване на визираното в нея нарушение, а имуществена санкционна отговорност на юридически лица и еднолични търговци за това нарушение, като единственият случай, в който физическо лице може да носи такава отговорност е ако то е извършило нарушението при извършване на частна охранителна дейност като едноличен търговец, но и в този случай в съответствие с чл. 83 от ЗАНН за нарушението е предвидена имуществена санкция, а не глоба.

Следователно физическите лица - управители на юридически лица - търговски дружества не са субекти на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД. Тяхна лична административно-наказателна отговорност за такова нарушение не може да се обоснове с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, първо защото обосноваване на административно-наказателна отговорност по аналогия е изначално недопустимо съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА, и второ - защото тази разпоредба установява административно-наказателна отговорност на ръководителите на предприятия, учреждения и организации за наредени или допуснати от тях административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността на съответното предприятие, учреждение или организация, но само ако за тях е предвидена лична административно-наказателна отговорност и на работниците и служителите - техни преки извършители. Казано иначе, ако за административно нарушение, извършено при осъществяване на дейността на юридическо лице е установена само имуществена санкционна отговорност на юридическото лице в съответствие с чл. 83 от ЗАНН, а не е предвидена лична административно-наказателна отговорност за виновното му извършване от физическо лице, такава не възниква и за ръководителя на юридическото лице в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.

В нарушение на закона е, че с атакуваното наказателно постановление ангажирана личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя Г. К. К. в качеството му на физическо лице - управител на дружество с ограничена отговорност за 4 административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗЧОС чрез налагане на административно наказание "глоба". Такива лица, както вече се посочи, не са субекти на установеното в тази разпоредба административно нарушение и не могат да носят отговорност за него и в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.

По тези съображения обжалваното НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН съдът следва да осъди ОДМВР С. да заплати на Г.

К. К. с ЕГН ********** сумата от 400 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Д. С. от САК.