Определение № 252 от 17.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600279 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 309, ал. 1 и сл. от НПК.

Адв. Л. Н. – служебен защитник на подс. Т. И. Б. е обжалвала определение от 01.06.2026 г. по НОХД № 2379/2025 г. на ОС-Пловдив, с което на основание чл. 309, ал. 1 от НПК е била потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия Т. И. Б. „задържане под стража“ с оглед наложеното му ефективно наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода. От въззивния съд се иска да отмени определението на първата инстанция и вместо това да измени мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека такава поради недоказаност на обвинението, по което е бил признат за виновен подсъдимия, както и поради продължителния срок на изпълнение на мярката.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура не е взел отношение по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с естеството на подадената жалба, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално недопустима. Правното основание на обжалваното определение е чл. 309, ал. 1 от НПК. Нормата на чл. 309, ал. 6 от НПК изрично предвижда, че на обжалване и протест, по реда на глава ХХІІ от НПК с частна жалба или частен протест, подлежат само определенията по алинеи 2-5 на чл.

1

309 от НПК. Определенията по чл. 309, ал. 1 от НПК, като настоящото, не подлежат на обжалване по реда на глава ХХІІ от НПК, по аргумент за противното от чл. 341, ал. 2 от НПК, тъй като не са сред актовете, за които НПК изрично е предвидил това. Ето защо, в настоящото производство по чл.

341 и сл. от НПК жалбата на адв. Л. Н. – служебен защитник на подсъдимия Т.

И. Б., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производство по делото да се прекрати.

Независимо от указанието на първостепенния съд, определението му за визираното обстоятелство, не подлежи на проверка по указания ред, доколкото на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода в немалък размер при ефективното му изтърпяване. Разбира се, възможно е макар и не по частна жалба за проверка на атакуваното определение, а като втора инстанция за проверка на присъдата, апелативният съд да се произнесе и по искане за смекчаване на мярката, като при недоволство от присъдата, каквото определено се заявява, очаквано е същото да се пренесе във въззивната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 341, ал. 3 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. Л. Н. Н. – служебен защитник на подс. Т. И. Б., срещу определение от 01.06.2026 г. по НОХД № 2379/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 309, ал. 1 от НПК е била потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия Т. И. Б.

„задържане под стража".

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2