Решение № 189 от 09.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Александрина

Пашова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 4887 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19390 от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 15982/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 151-ви състав, е отхвърлен предявеният от Й.И.И. отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД /ЕИК********/ сумата от 783,70 лева, начислена за периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. по фактура № **********/07.10.2015 г. относно обект в гр. София, ул. „********, с клиентски № 300010303374 по констативен протокол № 1013068/01.10.2015 г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Й.И.И., в която са изложени оплаквания са неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че противно на възприетото от районния съдебен състав, по делото не е установено наличието на валидно облигационното правоотношение между страните.

Счита се, че към датата на първото проведено пред СРС съдебно заседание – 14.11.2018 г., правото на принудително изпълнение върху вземането на ответника по фактура № **********/07.10.2015 г. е погасено по давност на основание чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Излага се, че в процесния случай представител на ищеца не е присъствал при съставянето на КП при проверката и с оглед изричната отмяна на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ с решение на ВАС, липсва законова основание да бъде съставен протоколът. Твърди се, че ответникът притежава лиценз само за снабдяване с ел. енергия, поради което същият няма основание и правомощие да претендира процесната сума. Намира се, че в процесния случай не са били налице нито едно от двете основания на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и че „Ч.Е.Б.“ АД не е изпълнило задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.

263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на същата и се намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което се отправя искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районната съдебна инстанция, че в процесния случай се установява първата предпоставка за дължимост на начислената сума, а именно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия. Според чл. 92, т. 4 от ЗЕ, страни по сделките с електрическа енергия са крайните клиенти, а според т. 41б, буква „а“ на

§ 1 от ДР на същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., приложима за процесния период), „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. По смисъла на т. 2а на § 1 от ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 056/07.11.2007 Г., изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че с молба от 07.10.2016 г., подадена лично от Й.И.И. до ответното дружество, последният е поискал да му бъде възстановено електрозахранването до процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „********. В тази връзка правилна се явява направената от районната съдебна инстанция констатация, че така подадената от ответника молба представлява признание на съществуването на облигационна връзка между страните за доставка на ел. енергия, още повече, че по делото е установено, че към момента на проверката процесният имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Поради което СГС намира, че ищецът е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007г., изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, за които е служебно известно на съда публикуването им във вестник „Телеграф“ на 26.11.2007 г., в бр. 927. По делото няма твърдения и доказателства ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 783,70 лева, представляваща начислена служебно по констативен протокол по партида с клиентски номер 300010303374 за периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. коригирана цена за електрическа енергия за обект, находящ се в гр. София, ул. „********.

По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. В този смисъл Определение № 556 от 21.06.2016 по дело № 2378/2015 г, I т. о., ВКС. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал.

1 от АПК). Решение № 12897 от 01.12.2015 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9462/2014 г., е обжалвано като по жалбата е образувано адм. дело № 2385/2016 г., на петчленен състав на ВАС, по което е постановено решение № 1500 от 06.02.2017 г., в което съдът е приел, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 от ЗНА.

Тъй като в приключилото производство, обект на спора е въпросът доколко органът, който е издал ПИКЕЕ, е имал законово делегирани правомощия за това, въпросът е разрешен по реда на АПК в посочения смисъл, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и е направен извод за наличие на материална компетентност на органа, който ги е приел. С решението си съдът е обезсилил решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9462/2014 г. на Върховния административен съд в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ и делото е прекратено в посочената част. Обезсилил е обжалваният съдебен акт и в частта, с която се отхвърля оспорването чл. 47 и на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисления (корекция) на количеството електрическа енергия“ от ПИКЕЕ и е прекратил делото в посочената част. С решението е отменил Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, като е приел, че не е спазена административно производствената процедура по приемане на ПИКЕЕ. С последващо решение № 2315/21.02.2018 год. по адм. дело № 3879/2017 год., обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 год. са отменени разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ.

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила.

В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, както в частта относно процедурата по чл. 47, така и относно изчисляване на корекцията чл. 48-51, са действали.

С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.

2, т. 6 и по чл. 83, ал.

1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т. д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО, постановено по т. д. № 3262 от 2014 г., и двете по реда на чл. 290 от ГПК), какъвто ред е предвиден в чл. 17 и сл. от приложимите ОУ, представени по делото. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в общите условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество е установено задължение за последното за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 поради което по делото е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (така и Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II ТО на ВКС). Противно на поддържаното във въззивната жалба от неуведомяването на ищеца за съставения констативен протокол не следва, че не е възникнало правото на корекция за ответника, още повече, че както правилно е посочено от районния съдебен състав, до адреса на ищеца по пощата е изпратено с обратна разписка уведомително писмо, ведно с констативния протокол, което се е върнало като непотърсено, поради което жалбоподателят не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение поддържайки, че не е бил уведомен за корекцията.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8162681d-cda6-4fd1-8ee1-dd0daff25f7f