Решение № 260133 от 08.10.2020, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 4548/2018
- Вид
- Решение № 260133
- Подписан
- 08.10.2020
- В сила
- 08.10.2020
- Състав
- АННА ВЕЛИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 347 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за наследството
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 112, б. "з" · Закон за собствеността
- чл. 115 · Закон за собствеността
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 34 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ град Добрич, 08.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. ВЕЛИКОВА секретар Геновева Димитрова разгледа гр. дело № 4548 по описа на съда за 2018г., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК (съдебна делба), във фазата по извършването.
С влязло в сила на 02.04.2019г. решение № 321 от 15.03.2019г. е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 от ЗС, на следните недвижими имоти и моторни превозни средства:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ….. по КККР на град Добрич, одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Д., находящ се в сграда с идентификатор …., разположена в поземлен имот с идентификатор …., с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с прилещажа изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ….; ****; ****; ****; под обекта ****; над обекта ****;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Т., , находящ се в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, избено помещение, ведно със съответно припадащите се идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****; ****; под обекта няма; над обекта ****;
3. СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, със застроена площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
4. СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, с адрес в град Т., застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на строеж върху поземления имот;
5. СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, с адрес в град Т., застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на строеж върху поземления имот;
6. Л. А. марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***, двигател № ***;
7. Т. А. марка ***, модел …, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***, двигател № ***, между съделители с квоти: Г.С.М. ЕГН ********** -
½ идеална част и Д.И.М. ЕГН ********** - ½ идеална част.
Ищцата е посочила способ за извършване на делбата – по чл. 347 и чл. 352 от ГПК, а ответникът – по чл. 353 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, установява се и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза арх. А.Е.В.
/л. 194/, че допуснатите до делба имоти са реално неподеляеми на два дяла, съответни на квотите в съсобствеността, които да отговарят на нормативните изисквания, без влагане на значителни средства и без съществени преустройства /относно апартамента в град Т./.
Допуснати до делба, при равни квоти на двамата съделители, са два жилищни имота – един апартамент в град Т. и един апартамент в град Добрич; два гаража в град Т.; един търговски обект – сграда за обществено хранене в град Т.; един лек автомобил и един товарен автомобил.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребий, чрез разпределение по реда на чл.
353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК, чрез изнасяне на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване. В настоящия случай няма направени искания по чл. 349 от ГПК. Ищцата е посочила способ за извършване на делбата – посредством теглене на жребие, а ответникът - чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК.
Съображенията на ищцата, в обосноваване на искането й за разделяне на имотите чрез теглене на жребие, са, че в делбената маса има достатъчно недвижими имоти и движими вещи за съставяне на два дяла.
Изтъкнала е, че живее и работи в град Т., където няма собствено жилище, както и не ползва това в град Д., поради което предпочита да й бъде разпределено жилището в град Т..
Ответникът е обосновал искането си за прилагане на способа по чл. 353 от ГПК с това, че в делбената маса има еднакви по предназначение имоти – две жилища, два гаража, две превозни средства, едно заведение за обществено хранене, както и с това, че ответникът ползва апартамента в град Т. от началото на фактическата раздяла между съпрузите – от …г., че съпрузите са си разпределили трайно ползването на жилищните имоти, като ищцата ползва този в град Д. Посочил е, че работи в град Т. и упражнява професия, която е свързана с работа с … материали, което изисква постоянното му присъствие в града и обуславя необходимостта да живее в този град. Изтъкнал е, че жилищната нужда на ищцата в града по нейната месторабота е обезпечена в имот на партньора й.
Искането за разпределяне на товарния автомобил и двата гаража в негов дял ответникът е обосновал с това, че той работи с камиона и че гаражите са в близост до жилището, в което живее, свързани са един с друг и служат за гараж на камиона. При това е поискал в дял на ищцата да се разпределят апартаментът в град Д., сградата за обществено хранене в град Т. и лекият автомобил. Обосновал е също, че в конкретния случай съставянето на дялове и тегленето на жребий е много неудобно.
Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право съсобственикът има както по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/ е равен или по-голям от броя на съделителите. В този смисъл решение №
140/24.03.2011г. по гр.д.№ 373/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение № 74/25.03.2013г. по гр.д.№ 744/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение № 29/21.02.2014г. по гр.д.№ 561/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение № 118/05.11.2015г. по гр.д.№ 1262/2015г. на Второ ГО на ВКС. Съгласно чл. 69 от ЗН всеки наследник може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно.
Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем /така решение №
60/26.07.2010г. по гр.д.№ 534/2009г. на Първо ГО на ВКС, решение № 224/21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
Становище в същия смисъл е изразено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 39/19.04.2016г. по гр.д.№ 4051/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Основният принцип, че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл. 69 от ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране на способа за извършване на делбата – разпределение или жребий. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите, при разпределението по чл. 353 от ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Разпределението на различни по вид самостоятелни имоти чрез формирането на разнородни дялове от делбеното имущество е допустимо, когато между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, какъвто е настоящият случай – страните изрично са заявили, че желаят всички имоти да бъдат поделени чрез жребий или чрез разпределение, без някой от тях да бъде изнасян на публична продан. В този случай, както е прието в решение № 74 от 25.03.2013г. по гр. д. № 744/2012г. на Второ ГО на ВКС, независимо, че допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 от ГПК или чрез теглене на жребий.
От допуснатите до делба по настоящото дело недвижими имоти и движими вещи могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, както и квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата, са равни.
Щом дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, дори когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т. 5, буква “б” от ППВС №7/1973г. Или, предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК са: от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно или много неудобно.
Тегленето на жребий е неудобно, когато: в някои от имотите един от съделителите е извършил значителни подобрения, при което ако при разпределението на имотите по реда на чл. 353 от ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се извърши по най-безболезнения начин; когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите; тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете.
В хода на производството страните не са навели твърдения за извършени от някоя от тях подобрения на имотите или превозните средства, които да обосноват съобразяването им при определяне на способа за извършване на делбата, с оглед избягване на бъдещи спорове.
Ответникът е изтъкнал като определяща жребия като неудобен способ служебната си заетост в град Т., но и местоработата на ищцата е в същия град.
Разпоредбата на чл. 353 от ГПК не може да се приложи въз основа на социален критерий /жилищна нужда/ и селищна принадлежност на обектите на делбата – така решение № 406/10.01.2012г. по гр.д.№ 729/2010г. на Първо ГО на ВКС.
Действително, с решение № 166 от 03.12.2018г. по гр. д. № 28/2018г. на Първо ГО на ВКС, цитирано в решение № 78 от 10.07.2019г. на Първо ГО на ВКС, е прието, че тази разпоредба не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. В тези две решения са приети като значими обстоятелства от лично естество, които са различни от посочения от ответника критерий – месторабота в населеното място по нахождение на имота /за апартамента в град Т./, но, дори да се приеме за относим този критерий, той е еднакво значим за ищцата и за ответника, защото жилище в града по местоживеене и месторабота нямат и двамата съделители.
Разпечатката съдържа 40 от 162 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8161dcb9-ffb8-4268-aad0-6594a77e2446