Решение № 20841 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20841 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110143712 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против К. К. К..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 79, находящ се в гр. .........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 667, 73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 270, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г.; сумата 56, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 13 лв. мораторна лихва върху нея за периода 18.03.2021 г. – 05.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2024 г. по ч.гр.д. № 9254/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. К. К., чрез назначения особен представител адв. Н., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия, както и съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период по съображения, че липсва сключен писмен договор. Счита, че не е налице основание за дължимост на исковите суми. Прави възражение за давност. Излага доводи за неоснователност на претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 15.02.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. К.

К. за: сумата 2 667, 73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 270, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г.; сумата 56, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 13 лв. мораторна лихва върху нея за периода 18.03.2021 г. – 05.02.2024 г.

С разпореждане от 25.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 60, 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 06.03.1989 г., по силата на който К. К. К. е придобила собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 79, находящ се в гр. ........., състоящ се от: една стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 44, 75 кв.м.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 26.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „МХ ЕЛВЕКО“ ООД /с актуално фирмено наименование „Далсия Елвеко“ ЕООД/, 2 което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Представен е договор от 22.10.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Далсия Елвеко“ ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия, както следва: за отчетния период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. – въз основа отчетите на 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО с показания – 0, поради което не е начислена топлинна енергия за отопление на имота, а за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г. – за 3 бр. отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Топлинна енергия за БГВ за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г. не е начислена, въпреки че не е бил осигурен достъп за част от периода – м.05.2021 г. – м.04.2023 г., тъй като ФДР е посочила, че щрангът за топла вода е отрязан в апартамента под процесния.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 2 663, 14 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 263, 82 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 600, 68 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период, е на 3 стойност 56, 64 лв.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че има плащане на сума в размер на 40, 60 лв., посочено в общата фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., с което е намален размерът на задължението за периода.

Според заключението на ССЕ дължимата цена на дяловото разпределение възлиза на сумата 56, 64 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат 4 цената на доставената топлинна енергия.

Установи се от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 06.03.1989 г., че по силата на последния ответницата К. К. К. е придобила собствеността на процесния имот.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Сключването на писмен договор в случая не е предпоставка за възникване на договорно правоотношение между страните, доколкото се касае за договор за продажба на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди, с оглед на което възражението на ответницата в тази връзка се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от „Далсия Елвеко“ ЕООД (с предишно фирмено наименование и правно-организационна форма – „МХ Елвеко“ ООД). Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство се потвърждава от заключението на СТЕ и ангажираните по делото писмени доказателства.