Решение № 4560 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4560 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100514921 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Столичен автотранспорт“ЕАД чрез адв. Г. срещу Решение 20148341 от 29.06.2021г., постановено по гр. д. № 6599/2019г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в, в частта с която е уважен, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва върху платени главници за цена на доставена и ТЕ.

Изложени са оплаквания за неяснота относно периода, за който се претендират лихви. В заявлението по чл. 410 ГПК периода бил 01.12.2014г.-11.12.2017г., а в исковата молба м.10.2014-м.04.2016г. В представеното извлечение за дължими суми пък периода бил 01.12.2014.-31.05.2016г.

Изложено е оплакване за погасяване по давност на сумата.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

След указания на СГС с молба от 21.03.2022г. е уточнено, че лихва върху платената главница по фактурите се претендира до деня на плащането им.

СГС намира обжалваното решение за валидно и частично недопустимо само по период (за периода 01.10.2014г. – 30.11.2014).

1

Оплакванията в жалбата за неяснота на периода за който се претендира мораторната лихва, които оплаквания не са за неизяснена фактическа обстановка (както се посочва в жалбата), а са за нередовност на исковата молба са неоснователни.

С молба пред СРС от 10.02.2020г. е уточнено по кои фактури е имало забава в плащането на главницата и от коя дата се претендира лихвата, както и датата на плащане на всяка фактура (до която може да се претендира лихва върху главницата), като това е потвърдено и с молба пред настоящият съд. Общият период е от 01.12.2014г. до 31.05.2016г., който период е по-малък от заявения в заповедното производство, което е допустимо. Липса на идентичност би имало само при заявен с исковата молба по-голям период на вземането от този посочен в заповедното дело.

Същевременно обаче в диспозитива си СРС е признал иска за основателен и за периода 01.10.2014г. – 30.11.2014, който предхожда началната датата на предявения иск за лихва и в тази му част решението подлежи на обезсилване само относно периода, доколкото от уточнителните молби и от СЧЕ става ясно, че за тези два месеца лихва не е начислявана и претендирана. Установения от СЧЕ размер не се формира с включване и на тези два месеца като лихвоносен период и няма основание за частична отмяна или обезсилване на решението относно признатият размер на вземането.

В решението СРС не се е произнесъл за периода 01.05.2016г-31.05.2016г., но няма искане за допълване и СГС не може да се произнася за този период. Присъдения размер на лихвата обаче отново не подлежи на преразглеждане от СГС тъй като СРС е признал дължимост на размера посочен от СЧЕ, а видно от СЧЕ за периода за който СРС не се е произнесъл лихвата е 0,00 лева – тоест цялата установена от СЧЕ като дължима и призната от СРС лихва касае периода от 01.12.2014г. до 16.09.2015г. и няма основание за отмяна на решението относно присъдения размер на лихва.

Оплакването в жалбата за прилагане на чл. 119 ЗЗД е преклудирано, като направено за пръв път с въззивната жалба. Освен това даже да бе допустимо то би било неоснователно, доколкото в случая няма спор и се установява от СЧЕ, че главниците са погасени чрез плащане, а чл. 119 ЗЗД е приложим само ако главния дълг е погасен по давност, а не чрез друг способ.

Възражението за изтекла давност за вземанията за лихва по чл. 111 от ЗЗД е преклудирано, като заявено за пръв път в хода на устните състезания пред СРС, при липса на отговор на исковата молба.

Предвид изложеното решението следва да се обезсили в частта му с която иска е уважен за период 01.10.2014г. до 30.11.2014г, а в останалата му обжалвана част да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

2

ОБЕЗСИЛВА Решение 20148341 от 29.06.2021г., постановено по гр. д. № 6599/2019г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в, в частта с която е уважен за периода 01.10.2014г.-30.11.2014г., предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу „Столичен автотранспорт“ЕАД иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва върху платени главници за цена на доставена и ТЕ (отнасящи се за периода м.04.2014г.-м.04.2016г).

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.

Осъжда „Столичен автотранспорт“ЕАД да заплати на „Топлофикация София“ЕАД разноски за юристконсулско възнаграждение за въззивното дело в размер на 100,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, предл. 2-ро от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3