Решение № 263 от 25.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора Р. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500183 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 216862 от 13.09.2019 год., постановено по гр.д. № 54052/2018 год. по описа на Софийски районен съд са отхвърлени предявените искове от В. П. В., ЕГН ********** срещу Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, за осъждане ответниците да заплатят солидарно на основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение в размер от 10000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на гр.д. №9297/2012 г. на СГС и образуваното във връзка с него в.гр.д. №1379/2015 г. на Софийски апелативен съд и гр.д.

№3143/2016 г. на Върховен касационен съд.

На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ В. П. В. е осъдена да заплати на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд сумата от по 100 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. П. В..

1

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Излага се, че общата продължителност на производството в трите инстанции е 5 години и 2 месеца, а за разумен срок се приема решаване на делата в рамките на 3 години. Изложено е, че в първата инстанция съдът многократно и безкритично е възприемал направените искания за самоотводи на вещи лица, без да приложи санкциониращите правила по ЗСВ и ГПК като първото по делото заключение било представено на 23.09.2013 г., а окончателното заключение било прието на 30.10.2014 г. – 2 години след възлагането на експертизата и след провеждане на пет съдебни заседания. Във въззивната инстанция били проведени 4 съдебни заседания. Подадената на 14.04.2016 г. касационна жалба като редовна е била изпратена на ВКС и върната с разпореждане от 22.06.2016 г. на САС, съответно оставена без движение. Постъпва във ВКС отново на 19.07.2016 г., а на 10.01.2017 г. е постановено определение по допустимостта.

Излага, че липсват предпоставки за забавяне по причина ищцата или нейни пълномощници. Не били обсъдени самоотводите на вещите лица и съда, които са причина за забавяне на делото, а съдът е длъжен да съблюдава своевременното му разглеждане. Излага, че независимо от сложността и спецификите на делото, съдебният орган е следвало да изпълни задължението си да разгледа и реши делото в разумен срок. Като втори съществен пропуск счита, че съдът е пропуснал да включи в състава на СМЕ специалисти по образна диагностика и фетална морфология. От показанията на свидетеля В. ставало ясно, че ищцата през всичките тези повече от 5 години е чакала истината да възтържествува, като отначало е вярвала в съдебната система, а покъсно е загубила вяра. По същество моли решението да бъде отменено и предявените искове уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски градски съд, с който оспорва жалбата.

Излага, че не била допусната забава от страна на СГС, по делото било работено постоянно и ритмично. Молбите на вещите лица за отвод постъпвали преди насроченото първо по делото о.с.з. и били основани на липса на компетентност за извършване на възложената експертиза, поради което съдът не е разполагал с избор за преценка. Относно 2 вредите излага, че от свидетелските показания на разпитаните свидетели се установявало, че пълномощниците на ищцата са я уверили, че делото ще приключи за две години.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски апелативен съд, с който оспорва жалбата. Излага, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност, а преценката дали е разгледано в разумен срок е винаги конкретна. Нито ищцата, нито нейният процесуален представител са предприели действия като например подаване на молба по чл. 255 от ГПК за определяне на срок при бавност или да заведе иск по чл. 2б от ЗОДОВ по висящо производство. В заключение излага, че производството пред Апелативен съд-София е протекло в рамките на 10 месеца и 18 дни, който срок е разумен и няма допуснати забавяния от страна на съдебния състав.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата на В. П. В. е неоснователна.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, което поставя повишени изисквания спрямо съда за внимателно проучване и правилно провеждане на производството. Прието е, че съдебните решения са постановени в рамките на законовите срокове, а причина за отлагане на делото, съответно за забавянето му не е поведението на ответниците.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по 3 допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Съдът намира от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 9297/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 21ви състав, е било образувано по подадена на 02.07.2012 г. искова молба от В. П. В. срещу „Медицински център за репродуктивно здраве Д-р Щ.“ ООД и САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето й вследствие неправилно диагностициране и лечение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тях от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане.

С разпореждане от 06.07.2012г. ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

С разпореждане от 11.07.2012 г. съдията-докладчик е разпоредил исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответниците с указания да подадат писмен отговор в едномесечен срок.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на всеки от ответниците на 16.07.2012 г., като отговор на искова молба от САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД с вх. № 85906 е депозиран в СГС на 16.08.2012г. и на същата дата е депозиран отговор с вх. №85979 от ответника Медицински център „Репродуктивно здраве“ ООД.

От ответника САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД е направено искане на основание чл. 219, ал.1 ГПК за привличане като трето заинтересовано лице по делото д-р М.Е.А. и ЗАД „А.Б.“ АД. С определение от 16.10.2012г. делото е насрочено за открито съдебно заседание за дата 27.11.2012г. Съдът на основание чл. 219, ал.1 ГПК е конституирал ЗАД „А.Б.“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД, като е конституирал и д-р М.Е.А. като трето лице-помагач на страната на ответника Медицински център 4

„Репродуктивно здраве“ ООД и САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД. Допуснато е по искане на ищцата комплексна съдебно-медицинска експертиза, по която като вещи лица са назначени д-р Златолина Иванова и д-р Дарина Шикилова. Уважено е искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване и трима свидетели на ищцата при режим на довеждане.

На 30.10.2012г. от вещо лице д-р Дарина Шикилова е направено искане за освобождаване поради некомпетентност за изпълнение на поставената задача по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, като от вещо лице д-р Златолина Иванова също е направено искане за освобождаване. Исканията са уважени от съда с разпореждане от 08.11.2012г. и изпълнението на експертизата е възложено на д-р Любов Хлебарова- Хиджова и д-р Бистра Димитрова.

На 12.11.2012г. от страна на вещо лице д-р Бистра Димитрова е направено искане за освобождаване поради некомпетентност за изпълнение на поставената задача, като с разпореждане от 13.11.2012г. съдът е определил вещо лице д-р Милан Петков Тотев, който на 14.02.2013г. е депозирал молба за отказ на основание чл. 198 ГПК.

Откритото съдебно заседание за дата 27.11.2012г. е било пренасрочено за 26.02.2013 г. поради сигнал за бомба в сградата.

С разпореждане от 29.11.2012г. е назначено вещо лице д-р Мария Михайлова.

На 06.12.2012 г. вещото лице Любов Панайотова Хлебарова – Хиджова подава молба до СГС за освобождаване, тъй като не отговаря на изискването за специалист- пулмолог.

С разпореждане от 11.12.2012 г. СГС разпорежда да се изпрати писмо до МЗ за представяне на списък на вещи лица, специалист пневмология и фтизиатрия, с оглед възникналата нужда по делото.

На 15.01.2013 г. МЗ изпраща списък на такива специалисти, предложен от Националния консултант до СГС.

С разпореждане от 31.01.2013 г., СГС определя за вещо лице д-р Делчо Минчев, който на 06.02.2013 г. подава молба за отказ на основание чл. 198 ГПК.

В проведеното първо открито съдебно заседание на 26.02.2013 г., 5 съдията-докладчик си e направил отвод, на основание чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, като делото е изпратено за преразпределение.

С определение от 12.03.2013г. съдът е освободил вещите лица д-р Милан Тотев и д-л Делчо Минчев от възложената задача и назначил за вещо лице доц. д-р Виолета Димитрова и доц. Мая Тафраджийска.

С разпореждане от 12.03.2013 г. делото е насрочено в о.с.з. за 19.06.2013 г.

С разпореждане от 27.03.2013 г. делото е пренасрочено за по-ранна дата - 30.05.2013 г.

С разпореждане от 29.03.2013г. е изискана от Националния консултант по Пневмология и фтизиатрия информация за компетентните специалисти способни да отговорят на поставените задачи по съдебно-медицинската експертиза.

С разпореждане от 02.04.2013г. и 26.04.2013г. вещото лице д-р Мая Тафраджийска и д-р И. Ковачева са заменени. На 26.04.2013г. е назначено ново вещо лице д-р Аницвете Ничева.

На 30.05.2013 г. е проведено второ открито съдебно заседание, в което съдът е дал ход на делото, изслушано е становището на страните, като процесуалният представител на ищцата е поддържал искането си за разпит на свидетел, който редовно призован не се е явил, поради което съдът е отложил делото за събиране на доказателства по направеното искане на ищцовата страна.

На 13.05.2013г. е представено експертно становище от вещо лице д- р Виолета Димитрова, а на 23.09.2013г. е представено експертно становище от вещо лице д-р Аницвете Ничева.

На 31.10.2013 г. е даден ход на делото, като ищцовата страна се е противопоставила да бъдат изслушани вещите лица, направила ново искане за събиране на доказателства, което е уважено и делото е отложено за изслушване на свидетели и вещи лица.

На 12.12.2013г. в проведено четвърто открито съдебно заседание е извършен разпит на свидетел и на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза, като делото е отложено за събиране на гласни доказателства за дата 10.04.2014г.

С разпореждане от 04.02.2014 г. е назначена допълнителна СМЕ по 6 искане на ищеца, която е изслушана в проведено на 10.07.2014г. открито съдебно заседание, като делото е отложено за 31.07.2014г. за разпит на свидетели, за които ищцовата страна е направила искане да бъдат допуснати.

В проведено на 31.07.2014г. открито съдебно заседание са събрани гласни доказателства, като делото е отложено за представяне на заключение на вещо лице.