Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1484/2024
Вид
Решение № 365
Подписан
07.04.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Ралица Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица К. Райкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело № 20243100101484 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от З. К. К. срещу Г. И . Д. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 29 032 лв., претендирана като предадена при начална липса на основание, чрез заверяване банкова сметка с IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в периода от 11.06.2024 г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е титуляр на две банкови сметки, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN *** и IBAN ***. Навежда се довод, че същата е станала жертва на кибер измама, тъй като в периода от 11.06.2024 г. до 14.06.2024 г. вкл., чрез банкови преводи от двете й банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД е преведена по сметка с IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на която е титуляр ответницата, общо сумата от 29 032 лв., която е предадена без основание и подлежи на връщане. Изложеното е обусловило и правния интерес от предявяване на осъдителна претенция за връщане на процесната сума.

Претендира присъждането на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. И. Д. не е депозирала писмен отговор.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, aл. 1, предл. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) 1 ищцата да е предала чрез банкови преводи в периода от 11.06.2024 г. до 14.06.2024 г. вкл. процесната сума, заверявайки сметка с IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на която титуляр е ответницата. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищцата.

В тежест на ответницата е да установи основанието за получаване на процесната сума.

Представен от ищцата е отчет по сметка, изготвен на 17.06.2024 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, относно операциите по банкова сметка с IBAN ***, с титуляр З. К. К., за периода 11.06.2024 г. – 14.06.2024 г. (л. 5-11 от делото), от който е видно, че същата е извършила банкови преводи в общ размер на 18 020 лв. по банкова сметка с IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр ответницата Г. И. Д., както следва: сумата от 1569 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 1589 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 999 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 998 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 759 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 769 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 773 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 738 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 725 лв., преведена на 12.06.2024 г.; сумата от 999 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 998 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 987 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 997 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 996 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 851 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 956 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 964 лв., преведена на 13.06.2024 г.; сумата от 689 лв., преведена на 14.06.2024 г. и сумата от 664 лв., преведена на 14.06.2024 г.

Видно от приложения отчет по сметка, изготвен на 17.06.2024 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, относно операциите по банкова сметка с IBAN ***, с титуляр З. К. К., за периода 11.06.2024 г. – 14.06.2024 г. (л. 12-14 от делото), ищцата е извършила банкови преводи в общ размер на 10 015 лв. по банкова сметка с IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр ответницата Г. И. Д., както следва: сумата от 1000 лв., преведена на 11.06.2024 г., сумата от 700 лв., преведена на 11.06.2024 г.,сумата от 962 лв., преведена на 11.06.2024 г., сумата от 887 лв., преведена на 11.06.2024 г., сумата от 998 лв., преведена на 11.06.2024 г., сумата от 1350 лв., преведена на 11.06.2024 г., сумата от 1308 лв., преведена на 11.06.2024 г.; сумата от 1 310 лв., преведена на 11.06.2024 г. и сумата от 1500 лв., преведена на 11.06.2024 г.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представеното извлечение от 13.08.2024 г., издадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от банкова сметка IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр ответницата Г. И. Д., за периода 11.06.2024 г. – 14.06.2024 г. (л. 37-50 от делото).

Недоказано остана единствено извършването в полза на ответницата на твърдения превод от 12.06.2024 г. на сумата от 997 лв. с банкова референция *** от банковата сметка на ищцата с IBAN ***, доколкото в горепосочените писмени доказателства не се съдържа такава информация.

Следователно, в периода 11.06.2024 г. – 14.06.2024 г. ищцата е превела чрез банкови преводи от горепосочените две банкови сметки, а ответницата получила общо сумата от 28 035 лв. Не е спорно между страните, че тези суми не са върнати от ответницата. Не се твърди от ответната страна, а и по делото липсват доказателства за съществувало между страните валидно правоотношение, въз основа на което ищцата да е платила горепосочените суми на ответницата.

С оглед изложеното, съдът намира за осъществен фактическия състав на 2 неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява частично основателен за сумата от 28 035 лв. и следва да бъде уважен до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 29 032 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената и отхвърлена част от иска, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски в размер на 1121,40 лв., представляващи заплатена държавна такса.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че на 28.03.2025 г. по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата, изпратена чрез ССЕВ в 10,48 часа (след приключване на съдебното дирене в настоящото производство в о.с.з. на 28.03.2025 г., насрочено за разглеждане от 10,00 часа и приключило в 10,04 часа). С молбата е представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 24.03.2025 г., а същото така е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Към този момент ищцата не е представила доказателства за извършването на разноски за адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да бъде присъждан. По изложените съображения несвоевременно се явява и искането за постановяване на неприсъствено решение.

Така мотивиран, Окръжен съд – Варна

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.С.“ ***, да заплати на З. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“ ***, сумата от 28 035 лв. (двадесет и осем хиляди и тридесет и пет лева), предадена при начална липса на основание, чрез заверяване банкова сметка с IBAN ***, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр Г. И. Д., с извършени банкови преводи в периода от 11.06.2024 г. до 14.06.2024 г. от банкови сметките сметки на З. К. К. с IBAN *** и IBAN ***, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 28 035 лв. до пълния предявен размер от 29 032 лв.

ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.С.“ ***, да заплати на З. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“ ***, сумата от 1121,40 лв. (хиляда сто двадесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

3

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4