Решение № 2413 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2413 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110176766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. В., чрез адв. Б., срещу „..“ ООД, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ...2023 г., поради противоречието му със закона, както и осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 74,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.12.2023 г. до 06.03.2024 г., както и 381,62 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземанията, представляващи получени без основание от ответника плащания по договор за потребителски кредит № ...2023 г.

Ищецът твърди, че на 29.11.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1000 лв., която следвало да върне в срок до 06.05.2024 г., при уговорен ГЛП от 44,5% и ГПР в размер на 56,66%. В чл. 5 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от кредитодателя условия. Според чл. 11, в случай на непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от датата на сключване на договора, 1 кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 381,62 лв.

Посочената неустойка била начислена от дружеството с подписването на договора и изготвянето на приложимия погасителен план. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по кредита. Счита, че процесният договор е недействителен. Излага доводи относно нарушаване на изискванията по чл.

11, ал. 1, т, 10 ЗПК, доколкото посоченият в договора ГПР не отразявал действително приложимия, както и с оглед липсата на яснота относно начина на формирането му. Твърди, че уговорената неустойка е неравноправна, накърнява добрите нрави и има за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че недействителността на процесния договор обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит и да осъди ответника да му възстанови сумите, както следва: 74,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.12.2023 г. до 06.03.2024 г., както и 381,62 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск. Излага съображения относно злоупотреба с право. Прави искане по чл.

213 ГПК. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е действителен. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи с ищеца. Отбеляза, че са налице валидни основания за задържане на получените плащания от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е отделено обстоятелството че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ...2023 г., по силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 1000 лв.

2

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно, е посочено, че е изготвено въз основа на счетоводни данни от ответника, и е установило, че ищецът е заплатил суми по процесния договор в размер на 1456 лева, от които 1000 лева главница, 74,38 лева – възнаградителна лихва, и 381,62 лева – неустойка. С оглед изложеното съдът намира, че по делото се установи наличието на облигационно правоотношение между страните с посочените в исковата молба параметри – главница в общ размер от 1000 лева, 381,62 лева – неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл.5 от договора. Според уговореното в договора и при изчисление на дължимата лихва за срока на договора, вещото лице е посочило, че ГПР е в размер на 56,65 %. Вещото лице е изчислило и размера на ГПР за уговорения срок на договора, ако към него се добави предвидената в договора неустойка и същото е в размер на 1497,02 %.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на ответника е предоставена сумата в размер на 1000 лева по сключен със „..“ ООД договор за потребителски кредит № ...2023 г.., удостоверено с подпис на кредитополучателя и което не се оспорва от ответника.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.

3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези 3 императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че, когато договорът за е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – тридневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на 4 договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.

Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите от 56,66% не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните плащания не са включени при изчисляването му. При това положение действителният ГПР би надхвърли установената в чл. 19, ал. 4 ЗПК горна граница, което се установява и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Отделно от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставена от разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази пар. 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г относно договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на 5 законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ ЕО. Съгласно Съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определен по еднакъв начин навсякъде в Общността. В тази насока и в Съображение 24 от същата Директива е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Според Съображение 31 от Директивата за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договора за кредит, този договор следва да съдържа цялата информация по ясен и кратък начин. С оглед цитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднакво нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от възможността за преценка относно действителния размер на ГПР, което право Директивата и ЗПК целят да му признаят и гарантират. Както бе посочено погоре, в настоящия случай е налице посочване само на цифровата величина на ГПР (56,66%), която не обезпечава получаването на каквато и да е информация относно вида, размера и компонентите, включени в годишния процент на разходите.