Решение № 153 от 30.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Стара Загора, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000103 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 1041/04.12.23 г. по гр.д. №3048/23 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора,с което се признава за установено, че Договор за паричен заем „Кредирект“ №637682, сключен на 22.02.2022г. между Н. М. Н., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ******* и „СИТИ КЕШ” ООД София, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115Е, ет.5, представлявано от Н. П.П. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.Присъдени са разноски.

Въззивникът „СИТИ КЕШ” ООД София, ЕИК 202531869 в депозираната въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърли предявения иск.Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Въззиваемият Н. М. Н. редовно и своевременно призован не се явява в 1 насроченото съдебно заседание.В постъпилия по делото отговор взема становище ,че първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

По делото не се спори,а това обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства, че на 22.02.2022г. между ищеца Н. М.

Н., в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект №637682, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1400лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 11 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 48.57%. В т.6.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря на условията на чл.33, ал.1 от ОУ към договора за заем, като при неизпълнение в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1706,49 лв., която ще се плаща разсрочено съгласно погасителния план.

Настоящата инстанция намира, че не е спорно по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.Ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид нормата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор.

Съгласно чл.19, ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 2 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От изложеното следва, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В конкретният случай е посочена абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер на ГПР 48,57%/.

Действително в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,57%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Следва да се направи извода, че договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски 3 кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора.

Предвид изложеното се налага извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР.

Съдът намира,че националното право не е в противоречие с чл.19 параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО. Неустойката е форма на договорна отговорност .Обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват.Неустойката е често практикуван инструмент в договорните взаимоотношения поради възможността за страните сами да определят размера и вида й.Същата може да се уговори както като процент от главното задължение,може да се начислява дневно или месечно.Извън този извод и при изключване на клаузата за неустойка договора за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР.

Постановеното от районния съд решение е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. правилно и

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/04.12.23 г. по гр.д. №3048/23 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД София, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115Е, ет.5, представлявано от Н. П.П. да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ******* сумата 440 лв./четиристотин и четиридесет лева/разноски по делото.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5