Решение № 260297 от 21.01.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. С.,

21.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА при секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 13254 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-

273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.К.М., срещу решение № 142938/07.07.2019 г., поправено с решение № 20203299/21.09.2020 г., постановени по гр. д. № 46621/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която иска за месечна издръжка на детето С.Г.М. е уважен за разликата над 200 лв., до размер на 300 лв., както и в частта му, с която иска за месечна издръжка на детето В.Г.М., е уважен за разликата над 150 лв., до размер на 250 лв. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемите страни С.Г.М. и В.Г.М., действаща лично и със съгласието на нейната майка Г.Д.Х., с отговора на въззивната жалба, оспорват същата и молят да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на разноски.

С.Г.М. е подала насрещна въззивна жалба срещу решение № 142938/07.07.2019 г., поправено с решение № 20203299/21.09.2020 г., постановени по гр. д.

№ 46621/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която иска за месечната й издръжка е отхвърлен за разликата над 300 лв., до размер на 450 лв.

Г.К.М., с отговора на насрещната въззивна жалба, оспорва същата. Претендира присъждане на разноски.

За съдебно заседание по делото, въззивникът и въззиваема страна Г.К.М., редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С писмена защита поддържа жалбата си и представя списък на разноските.

В съдебно заседание по делото, въззивницата и въззиваема страна С.Г.М. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а насрещната въззивна жалба да бъде уважена. Представя списък на разноските.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал.

2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение

№ 142938/07.07.2019 г., поправено с решение № 20203299/21.09.2020 г., постановени по гр. д. № 46621/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав е осъдил Г.К.М. *** Г.М. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 17.07.2019 г., ведно със законната лихва, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен такъв от 450 лв. Оставил е без уважение искането на С.Г.М. за допълване на решение №142938/07.07.2019 г. в частта относно добавка в размер на 100 лв. към определената от съда издръжка. С решението съдът е осъдил Г.К.М. да заплаща на детето си В.Г.М. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от

17.07.2019 г., ведно със законната лихва, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Въззивникът навежда доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата, свързани със здравословното му състояние, че неправилно е приел, че прекратяването на служебното му правоотношение с АПИ е сторено за целите на процеса, че СРС не е определил общия размер на издръжката за всяко от децата.

Насрещната въззивница твърди, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, от които е видно, че майката на децата страда от тежко мозъчно заболяване, както и договор за наем, който тя заплаща, не е съобразил получаваното от майката на ищците трудово възнаграждение, което е доста по-ниско от доходите на ответника.

Наведените доводи за неправилно определен размер на издръжката са неоснователни. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази на базата на представените доказателства. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е съобразено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата.

Размера на месечната издръжка е съобразен и с възрастта на децата, които не са новородени и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните им потребности, имат образователни и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие. За детето С. са представени доказателства- епикриза от 20.12.2018 г. и амбулаторни листи, че страда от посочените в тях заболявания, за лечението на които са извършени разходи от нейната майка- фактури и фискални бонове на листи 72-74 от делото на СРС.

Пред първоинстанционния съд са установени- за ответника със справка данни за осигурените лица (лист 86 от делото на СРС) за периода м. август 2019 г.-м. февруари 2020 г. осигурителен доход средно месечно в размер на 955,37 лв. от АПИ, а от СБР-Марикостиново- 1049,74 лв. (общо 2005,12 лв.) и за майката- в размер на 2324,94 лв. средномесечно (лист 63 от първоинстанционното дело). За ответника за част от релевантния период са ангажирани доказателства за намалена работоспособност - решение на ТЕЛК и болнични листи. Майката на ищците страда от мозъчно заболяване, за което не са представени доказателства да са извършени разходи. Заплаща месечен наем за жилище в размер на 700 лв. (лист 75 от делото на СРС).

Служебното правоотношение на ответника с АПИ е прекратено, считано от 15.04.2020 г., удостоверено с официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, с който първостепенния съд е следвало да се съобрази.

Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето С. са необходими месечно общо от около 550 лв. - съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата, следва да поеме сума в размер на 300 лв.

За детето В. съдът приема, че са необходими месечно общо от около 450 лв., от които бащата да участва с 250 лв.

И пред въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната му част- размера на определената издръжка за децата.

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционото решение в обжалваните му части, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото- неоснователност на въззивната и насрещната въззивна жалба, направените искания на страните за присъждане на разноски, са неоснователни.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142938/07.07.2019 г., поправено с решение № 20203299/21.09.2020 г., постановени по гр. д.

№ 46621/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваните части.

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.