Определение № 3475 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3475 гр. Варна, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100100853 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Я. Т. С. срещу Я. С. Ц. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- положителен установителен иск с правно основание чл. 23 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е изключителен собственик на следния недвижим имот, придобит с лични нейни средства по време на брака й с ответника, а именно: студио № 201 с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед № КД-1403-1952/08.12.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, находящо се в гр. Варна, рн Приморски, м. Свети Никола /Бриз?, ***, ет. 3, друг вид 201, с площ 46,24 кв.м, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот ***;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 46950 евро, представляваща получена без правно основание част от продажната цена, предадена при прехвърляне на права по предварителен договор от 21.12.2023 г., анекс № 1 и споразумение за прехвърляне на права по договор от 19.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.04.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и уточнителната такава от 19.05.2026 г. ищцата е навела твърдения, че двамата са ответника са сключили брак на 18.08.2018 г., който е прекратен чрез развод с влязло в сила на 17.02.2026 г. решение по гр.д.

№ 14662/2024 г. на РС-Варна. По време на брака – на 09.08.2019 г. ищцата е придобила с договор за покупко-продажба процесното студио № 201 срещу продажна цена от 42 000 лв. Последната е заплатена изцяло с лични средства на ищцата, получени по наследство от майка й и от продажбата на описани наследствени имоти, поради което тя намира, че имотът не е придобит в режим на СИО, а е нейна лична собственост поради пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. На 21.12.2023 г. този имот е 1 продаден срещу продажна цена от 100 000 лв., която е постъпила по банковата сметка на ищцата. На същата дата двамата съпрузи са подписали предварителен договор за покупко-продажба на друг имот – апартамент № 16 в новострояща се сграда в ПИ ***, при уговорена продажна цена от 73500 евро, част от която в размер на 86 252 лв. е платена при сключване на предварителния договор от банковата сметка на ищцата, със средствата, получени от нея при продажбата на собственото й студио. Впоследствие на 19.06.2025 г. е сключен анекс № 1 към предварителния договор и е подписано споразумение за прехвърляне права по него, с което съпрузите са прехвърлили правата си на купувачи по предварителния договор от 21.12.2023 г. на трето лице – „Венци кар“ ЕООД, срещу сумата от 93 900 евро. Последната сума е заплатена, както следва: 44 100 евро са заплатени на две равни части, съответно по банковите сметки на ищцата и на сина на страните Тихомир Ц.

(по изрично съгласие на ответника), и 49 800 евро са заплатени в брой, на две равни части, получени от всеки от съпрузите, за което споразумението има силата на разписка. Така ответникът е получил общо 46 950 евро, вкл. преведените по банковата сметна на сина му 22 050 евро и получените в брой 24 900 евро. Ищцата счита, че тази сума е получена без основание (при първоначална липса на основание), тъй като облигационните права по предварителния договор, срещу прехвърлянето на които е заплатена сумата, са били нейни, поради придобиването им с лични нейни средства (от продажбата на собственото й студио), респ. тя е следвало да получи цялата цена по споразумението, а не само половината от нея. Твърди, че ответникът не е вложил лични средства при придобиването на тези права, нито е имал самостоятелно основание за получаване на другата половина от цената по споразумението. Затова и счита, че той се е обогатил неоснователно с тази сума за нейна сметка, респ. дължи връщането й.

Обосновава правния си интерес от предявения иск по чл. 23 СК с необходимостта от установяване на твърдяната пълна трансформация на лично имущество със сила на пресъдено нещо, с оглед значението на този въпрос за облигационния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – тъй като именно от характера на имуществото като лично произтича липсата на основание за получаване на последващо реализираната имуществена облага.

Съдът, като взе предвид наведените от ищцата твърдения, намира предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК за недопустим, като съображенията за това са следните:

С иска по чл. 23, ал. 1 СК се цели установяване със сила на пресъдено нещо титулярството на вещото право на собственост върху определено имущество към момента на придобиването му по време на брака. Касае се до положителен установителен иск за собственост, поради което и по арг. от чл.

124, ал.1 ГПК допустимостта на иска е обусловена от наличието на правен интерес. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато съдебно предявеното право е засегнато и конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай такъв интерес липсва, понеже чрез предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК ищцата не цели защита на правото на собственост – негов 2 предмет, а обосновава защитата й по кумулативно съединения облигационен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. За последната обаче е достатъчно релевираното възражение за пълна трансформация на лично имущество, произнасянето по което има преюдициално значение за разрешаване на спора относно паричното вземане, респ. не е налице интерес от установяване титулярството на вещото право със сила на пресъдено нещо между страните.

В случая съдебно предявеното с обсъждания вещен иск право изобщо не е засегнато и не се нуждае от съдебна защита, като ищцата не се и легитимира като негов титуляр, доколкото имотът е прехвърлен на трето лице преди завеждане на иска.

С оглед на горното и предвид липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно, производството в частта по предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК следва да бъде прекратено, на основание чл.

130 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 853/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна, В ЧАСТТА по предявения от Я. Т. С. с ЕГН ********** срещу Я. С. Ц. с ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е изключителен собственик на следния недвижим имот, придобит с лични нейни средства по време на брака й с ответника, а именно: студио № 201 с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед № КД-14-03-1952/08.12.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, находящо се в гр. Варна, р-н Приморски, м. Свети Никола /Бриз?, ул. „Д-р Станчо Й.“ № 4, ет. 3, друг вид 201, с площ 46,24 кв.м, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

***, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот ***, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Д. Й..

След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по останалия за разглеждане облигационен иск.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3