Решение № 44 от 27.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Ямбол, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330100783 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против Р. Х. Ю. , с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *******/2024 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 132, 50 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 28.07.2023 – 15.12.2024 г. в размер на 24, 45 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.

По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я. ***** , за което бил открит и съответния клиентски номер, след подадено от ответника на 31.05.2023 год. заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия. Ищецът бил изправна стана, като за периода 09.06.2023 – 08.09.2023 год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на обща стойност 132, 50 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 24, 45 лв. Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания в законния срок отговор се посочва,че действително от представените доказателства се установявало, че ответникът е собственик на електроснабдения имот и не се е разпоредил с него. Издадените фактури касаели период, през който той е бил собственик на имота, поради което и претенцията била основателна и доказана.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа изложеното в отговора.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№*******/2024 23 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца исковите суми. Предвид , че ответникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е препис – извлечение от сметка за клиентски номер ******* , за обект на потребление находящ се в гр. Я. *****, за периода 09.06.2023 – 15.12.2024 год. с ИТН *******.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил и копие от НА **/100.05.2023 год., заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия и Декларация за достъп до мрежа от 31.05.2023 год., подадени от ответника Ю., както и справка от Агенция по вписванията.

Представени са също 3 бр. копия от фактури за исковия период, издадени от ищеца с получател ответника и касаещи гореописания обект на потребление, като в същите е отчетено потребено количество енергия.

Ищецът е приложил още ОУ към договорите за пренос на електрическа енергия, одобрени с решение № *******/10.05.2008 год. на ДКЕВР .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на посочените суми, за които са били издадени фактури, представени от ищцовото дружество. Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. Ищецът претендира свое материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.

Според съда от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД. Съгласно чл.98а от ЗЕ продажбата на ел.енергия от крайните снабдители-лицензирани енергийни предприятия, се осъществява при публично известни общи условия след одобряването им от държавен орган обвързващи страните ex lege и без изричното им писмено приемане, с факта на публикуването им. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.Не се твърди и не се представят доказателства ответникът да се е възползвал в срок от правата си по ал. 5 на цитираната норма.

Извън горното доколкото в представеното извлечение от сметка изрично е отразено, че имотът е заведен при ищеца с посочените данни относно потребител, клиентски номер и обект на потребление, то се налага извод, че партидата за имота е открита на името на ответника под посочения клиентски номер. Приетото по делото 2 препис-извлечение от сметка не е оспорено от ответната страна, не е оспорено и, че индивидуална партида за имота при ищеца се води на името на ответника, вкл. че последният е собственик на имота през процесния период. Не се спори, поради което и съдът приема за установено, че обектът е бил електроснабден, че е бил надлежно монтиран електромер, че за поцесния период до обекта са били доставени процесните количества ел. енергия, които са надлежно фактурирани. Безспорно се установи според съда и размерът на претенцията на ищеца. Действително издадените от ищеца фактури, сами по себе си не са основание за плащане на цената на услугата посочена в тях ,доколкото не са елемент от фактическия състав на сключения между страните договор. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка на стока или е извършена услуга, а както беше посочено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че до обекта е доставяна и надлежно отчитана ел. енергия.

По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответникът се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

По делото не са релевирани твърдения , нито ангажирани доказателства да е извършено частично или пълно плащане на сумите, включително за плащане в срок.

Ето защо претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в 75 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, в размер на 575 лв. – депозит за особен представител, заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лв., предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и неучастие на представител на ищеца в проведеното о.с.з.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Х. Ю., ЕГН ********** , че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37, сумата от 132, 50 лв.главница, 24,45 лв. – лихва за забава за периода 28.07.2023- 15.12.2024 г., в едно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 16.12.2024 г. , до пълното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. Х. Ю., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив сумата от 75 лв./с равностойност 38, 35 евро/ – разноски в заповедното производство.

3

ОСЪЖДА Р. Х. Ю., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив сумата от 575 лв./с равностойност 293, 99 евро / - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4