Решение № 26 от 22.01.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 979/2023
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104Б т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 53 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Сливен, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230200979 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. З. Ю., чрез процесуалният му представител адв. П. Т. срещу НП № 23-0804-001000 от 13.03.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл.175А ал. 1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушения на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник - адв. П. Т., иска НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. По делото е представена писмена защита, претендира за направените по делото съдебноделоводни разноски.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, с което оспорват жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 20.02.2023 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛС350” с английски рег. № МР 55 BZX, в гр. Сливен, по бул. Стефан Стамболов в посока бул. Панайот Хитов. Около 15.00 ч. на кръстовището образувано от двата булеварда посока Новоселски мост жалбоподателят използвал пътищата отворени за обществено ползване не по предназначение за превоз на товари и хора, изразяващо се в форсиране на двигателя на автомобила и умишлено поднасяне на задната част на автомобила надясно като по този начин с тези си действия застрашавал останалите участници от движението.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № GА 838983/20.02.2023г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-0804-001000 от 13.03.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра АУАН № GА 838983/20.02.2023г., АУАН № GА 838983/20.02.2023г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Я. Р. З. и свидетелите И. Х. А. и Х. С. П..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и не е направил възражения.
По делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, 2 че жалбопод. виновно е извършил вмененото и във вина нарушение. Според чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така, допускайки процесното нарушение, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбопод. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и и е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. Следва да се посочи, че свидетелите И.
А. и Х. П. са видели поднасянето на автомобила, видели са също така жалбопод. да шофира опасно и по улиците на гр. Сливен след това. В случая жалбопод. при боравене със системите на автомобила рязко подаване на газ, е постигнал определен ефект, при който е демонстрирал приплъзване на задните движещи колела на колата , известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. Целения ефект не би могъл да настъпи при нормално управление. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила.
Изпълнителното деяние може да има многообразни форми- поднасяне 3 наляво и вдясно, влачене на блокирани колела или триене на задвижващите се колела по пътната настилка, която по закон е предназначена за движение на ППС за превоз на пътници и товари. В случая умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством приплъзване на задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - да се използват за превоз на хора и товари. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на опасното шофиране на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП . От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца. Административно-наказващият орган е приел, че жалбопод. не е използвал посочения път, отворен за обществено ползване по предназначение, с което е създал опасност за други хора. Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно забранените действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите да се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността, която създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно поради зачестилите подобни случаи, законодателя е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и административнонаказващият орган за описали обективната страна на деянието, а именно: форсиране на двигателя, умишлено поднасяне на автомобила на дясно, т. е в обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото във вина на жалбопод. нарушение е индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложил на жалбопод.. административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и характера и степента на обществена опасност на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно 4 деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат.
Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя не е такова.
Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да потвърди НП като правилно и законосъобразно, ето защо:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0804-001000 от 13.03.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на А. З. Ю. с ЕГН ********** от гр.С., кв. Д. № бл.., вх., ап.,, съдебен адрес: гр. Сливен, пл.Хаджи Димитър № 11, вх. Б, ет.2, офис №4, чрез адв. П. Т., му са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, на основание чл.175А ал. 1 пр.3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5
6