Решение № 260241 от 20.11.2020, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №

20.11.2020г, гр.Пазарджик

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№722 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Министерство на вътрешните работи гр.С., ул.“Ш. С.“№29 ищецът Д.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.А.Д. твърди, че от 04.07.2020г работи в Специализиран отряд с тероризма към

МВР. СОБТ е специализирана структура на МВР/ чл.44, чл.37 от ЗМВР/. Твърди се, че на 13.06.2018г. ищецът участвал в планирано практично занятие на водолазна подготовка/ гмуркате/ в акваторията на град С.. Около 11:30 часа е започнало водолазното спускане. Няколко минути след приключване на гмуркането ищецът почувствал силна болка и заглъхване на двете уши. На следващия ден болката и заглъхването се засилили, появил се и силен шум в лявото ухо. Доктор Чавдар Шейнов – началник на МС при СОБТ осъществяващ медицинското осигуряване по време на курса, прегледал и консултирал ищеца като го насочил към специализиран преглед и лечение при УНГ-специалист.

На 18.06.2018г. е извършен преглед при доктор Н. П., който е назначил изследване на слуха в аудиологичен кабинет към Централна клинична болница като е установено намаляване на слуха на ляво ухо и е предписано медикаментозно лечение/ флорестон инжекции и милгама капсули/. Същото обаче се оказало неефективно, което наложило на 11.07.2018г пострадалият да бъде приет в УМБАЛ „С.“ за болнично лечение. Там лекарите установяват т.нар. баротравма на средното ухо, неврит на левия слухов нерв, невросензорна загуба на слуха на лявото ухо и това наложило болнично лечение, което продължило 3 дни. След като са извършени всички необходими манипулации, пациентът е изписан и отново е назначено медикаментозно лечение. Няколко дни след това обаче състоянието на ищеца се влошило и той започнал да изпитва силни болки и заглъхване в дясното ухо. Това наложило повторното му постъпване на 17.07.2018г. в УМБАЛ “С.“.Прегледан е от УНГ-специалист ,който му поставил диагнозата“ абсцес на външното ухо“ и го насочва за оперативно лечение. На 17.07.2018г. е извършена оперативно интервенция за ексцисия на абсцеса. След операцията пациентът оставил няколко дни под наблюдение, след което на 20.07.2018г. е изписан и насочен към общо практикуващ лекар, който да следи за последващия контрол на заболяването.

Назначено е медикаментозно лечение за повече от 3 месеца Nootropili 2.1, Tebokani

80mg 2.1 Nevrobext 3.2.

През тези месеци под влияние на изписаните лекарства състоянието на ищеца се стабилизирало, а болките и шумът отслабнали, но не изчезнали напълно. След като изтекъл болничния на ищеца той се завърнал отново на работа, опитвайки се да изпълнява стриктно всички възложени му задължения, командировки и обучения. През месец септември 2019г. повече от година след първия инцидент по време на провеждан практически курс по водолазна подготовка ищецът отново получил същите усложнения като лекарите са категорични, че се касае за повторна баротравма, която е вследствие на първоначално получената. Проведен е курс на медикаментозно лечение, вследствие на което пациентът получил алергична реакция и е настанен за наблюдение в Медицинския институт на МВР.Проведени са множество прегледи при различни специалисти, назначени са процедури с мек лазер за възстановяване на слуха.Вследствие на тези травми ищецът не може да изпълнява пълноценно служебните си задължения и лекарите решили, че за в бъдеще той няма да може да участва в провежданите практически курсове по водолазна подготовка и парашутни скокове. Твърди се, че ищецът е служител на СОБТ от 2012г. Назначен е на длъжност „младши инструктор“ със заповед на командира на СОБТ-МВР с рег.№зк-66/14.06.2017г. Заповедта за назначаване и длъжностната характеристика са с гриф за сигурност по Закона за защита на класифицираната информация.Повече от седем години ищецът изпълнява стриктно всичките си задължения, участва във всички командировки и провежданите практически курсови.С оглед изискванията на чл.60, ал.1 от КСО от работодателя е подадена декларация за трудова злополука с вх.№870 от 12.09.2018г. като същата е вписана под №06 от 04.09.2018г. в регистъра на осигурителя. Проведено е разследване ,което установява, че вследствие на възникналия инцидент при участие в практично занятие по водолазна подготовка по време на командировка е причинена на работника т.нар.баротравма , довела до настъпилата нетрудоспособност и същата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, получено при изпълнение на служебните му задължения. С разпореждане №22527 от 15.02.2019г. регистрираната злополука е приета за трудова. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има двойствено значение- от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото на обезщетение. Твърди се, че вследствие на злополуката ищецът, който е на 28 годишна възраст се е превърнал в постоянен пациент на различни лечебни заведения. Повече от два месеца след първата травма слухът му е трайно намален, което е съпътствано със силни болки , цялостно неразположение и дискомфорт. Повече от три месеца приема множество скъпоструващи лекарства и обезболяващи. След временното изчезване на симптомите същите се повтарят с нова сила при поредното обучение/ година след първоначалната травма/, което поставя ищецът в невъзможност пълноценно да изпълнява служебните си задължения и пълна невъзможност да участва в бъдещи подобни обучения.Всичко това неминуемо се отразява и на психическите му преживявания. Ищецът започнал да изпитва притеснение и несигурност дали някога ще успее да се възстанови напълно, дали ще може отново да изпълнява пълноценно личните и служебните си задължения, тъй като работата му като младши инструктор/ командос/ в отдела на Специализирани операции към СОБТ-МВ изисква винаги отлична физическа подготовка, добро здравословно състояние и висока концентрация. В хода на лечението са сторени множество непредвидени разходи за прегледи, лекарства, изследвания , транспорт и други. Всичко това допълнително напрегнало и изнервило ищеца и същият се почувствал потиснат и депресиран.

Тези реално претърпени болки и страдания следва да бъдат компенсирани по справедливост. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 235 лв. обезщетение за имуществени вреди/ проведени процедури с мек лазер, потребителски такси закупуване на лекарства/ в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането

13.06.2018г до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва както допустимостта, така и основателността на иска. Твърди се, че в ЗМВР е разписан специален ред за изплащане на обезщетение за претърпяна трудова злополука от служители на МВР, а именно – на служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения се изплаща обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Видът на причинената телесна повреда се определя от Централна експертна лекарска комисия, а обстоятелствата при които е причинена или при които държавният служител е загинал се удостоверяват от прекия ръководител.В чл.239 от ЗМВР е разписано, че обезщетенията по този закон се изплащан на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл.238 от ЗМВР , което включва основно месечно възнаграждение, допълнително възнаграждение за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.Разпоредбата на чл.238 от ЗМВР в своите пет алинеи е материално правна по своя характер и определя условията за получаване на еднократно обезщетение от държавните служители в МВР претърпели телесни повреди при или по повод изпълнение на служебните им задължения, размерът на дължимото обезщетение, който е диференциран с оглед вина на телесната повреда, компетентните органи и съответните правомощия за реализиране на законовоустановеното право на еднократно обезщетение по закон. Сочи се , че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като предвиденото в чл.238 от ЗМВР обезщетение презюмира както размера на претърпените имуществени вреди от претърпяната злополука, така и обема на негативните изживявания на засегнатото лице, което нормално съпътстват подобен факт, като в конкретния случай преживените от ищеца негативни емоции във връзка със случилото му се събитие трудово злополука не са надхвърлили този минимален праг. Сочат се доказателства.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковете. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спор аса развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след кат осе запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че ищецът е служител на ответника като от 04.07.2012 работи в Специализиран отряд за борба с тероризма/СОБТ/ към МВР като със Заповед с рег.№зк-66/14.06.2017 г на командира на СОБТ е назначен на длъжност „младши инструктор“.

По делото е ангажирана като доказателство цялата административна преписка във връзка със злополуката, станала на 13.06.2018г. От материалите по преписката се установява, че във връзка със заповед №1984 ЗК-121/29.05.2018г. относно провеждане на практически курс по водолазна подготовка със служители на СОБТ-МВР и план за провеждане на практически курс по водолазна подготовка със служители на СОБТ-МВР рег.№1984р-3982/28.05.2018г. младши инструктор Д.т. е командирован на територията на град С. и прилежащата акватория за времето от 04.06.-14.06.2018г. На 13.06.2028г. под ръководството на инструктор от СОБТ започнало водолазно спускане около 11:30 часа. Няколко минути след приключване на гмуркането Д.Т. почувствал заглъхване и болка в двете уши. На 14.06.2028г се прибрал от планираната командировка като същата нощ болката в ушите се засилва и се появява силно заглъхване и силен шум като не може да чува нормално особено с лявото ухо. Извършена е консултация с Чавдар Шейтанов/ медицинско лице в СОБТ/, който насочил ищеца към болнично заведение . Издаден е болничен лист №Е2018643758 за 30 дни с диагноза „ едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо“.

Видно от материалите, съдържащи се в приложената административна преписка до съответното ТП на НОИ е подадена декларация за трудова злополука по образец вх.№870/12.09.2018г. по чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/, с която ответникът е декларирал пред ТП на

НОИ, наличието на претърпяна от Д.Т. злополука на 13.06.2018г около 11:30 часа през работно време/ което работно време е от 08700 до 12:00 часа и от 13:00 до 17:00 часа/. За място на злополуката е посочено : в акваторията на град С. при водолазно спускане.В декларацията изрично е посочена специфичната дейност, която ищецът е извършвал , а именно – водолазно спускане.