Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 22.12.2025, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 369/2025
Вид
Решение № 145
Подписан
22.12.2025
В сила
17.02.2026
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Дулово, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100369 по описа за 2025 година

Производството е по смисъла на чл.49, ал.1 от Семейния кодекс - за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за брачната вина.

В молбата си за развод ищцата А. Г. А. с ЕГН **********, о т ****,обл.Силистра, подадена против ответника Д. С. А. с ЕГН **********, от ***, обл. Силистра, твърди, че с ответника са сключили граждански брак на ****, като ищцата приела след брака да носи фамилното име на съпруга си „А.”. Твърди, че от съвместния им брак имат родени две деца М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН **********, които понастоящем не са навършили пълнолетие.

В началото на брачният им живот и отношенията в семейството се развивали нормално. След известно време семейните им отношения се влошили, поради това, че не се разбирали с ответника, не можели да намерим общ език по редица семейни въпроси, като имали и противоположни схващания за семейните задължения. Ответникът започна често да употребява алкохол. Конфликтите между тях зачестили по различни поводи, и отношенията им вместо да се подобряват, се влошили. През 2024г. съпрузите заминали да работят в Германия, но и там скандаите продължили без повод и причини. Ищцата била принудена да се върне в България и продължила да полага грижи за децата. С ответника правили опити да се заздрави брачната им връзка, но не се получило. Ответника останал да работи в Германия, но изпращал много рядко по 100лв. или 200лв., което е било крайно безотговорно.

Ищцата заявява, че е бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и че е напълно формален и социално неоправдан, поради което иска от съда същият да бъде прекратен. С молбата за развод освен прекратяване на сключеният между страните граждански брак, ищцата иска:

1

1.Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН **********, да бъде предоставено на нея.

2. Местоживеенето на родените от брака деца М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН **********, да бъде определено при нея в ***, обл.Силистра.

3. Да бъде определен следният режим на лични отношения между ответника и родените от брака деца М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН ********** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота с преспиване до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото по споразумение между родителите.

4.Ответника Д. С. А. с ЕГН **********да бъде осъден да заплаща на децата М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.

Г. А., ежемесечна издръжка в размер на по 350 лв., считано от датата на подаване на молбата за развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства изключващи плащането на издръжката.

Желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име „.М.“;

Не претендира съпружеска издръжка след развода. Заявява, че с ответника нямат общи банкови сметки.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на водене, за установяване на твърденията изложени в молбата за развод.

В срока по чл. 131 ГПК ответника не е депозирал писмен отговор на молбата за развод.

Не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

По делото е депозиран социален доклад от ДСП-Дулово.

В съдебно заседание, ищцата А. Г. А. - редовно призована, явява се лично, представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адв.П. Н. от АК-Варна, който заявява, че поддържа подадената молба за развод. Моли съда да прекрати с развод сключеният между страните граждански брак като дълбоко и напоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за брачната вина, както и да уважи предявените искове за родителски права, местоживеене на родените преди сключване на брака деца и за дължимата им месечна издръжка в претендирания размер. Претендира разноски.

Ответника Д. С. А. – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Заяви, че не оспорва предявените искове. По отношение на претендираният размер на дължимата за родените от брака деца заяви че не възразява. Заяви още, че е изпращал пари на децата си, като ги е превеждал на майката на ищцата, така както искала съпругата му.

Заинтересованата страна Дирекция "Социално подпомагане" - Дулово, редовно призовани, не изпращат представител, като са депозирали социален доклад по делото.

Съдът, като разгледа молбата за развод, наведените в нея доводи, като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание и прецени представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа 2 страна:

Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 27.08.2021г. издадено от ****, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № *** . съставен в ***, съпрузите и страни по делото А. Г. А. и Д. С. А., са сключили граждански брак на 27.08.2021г. в гр.Дулово, обл.Силистра, като съпругата и ищец по делото е приела фамилното име на съпруга си «А.».

Съпрузите имат родени от съвместното си съжителство преди брака две деца М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН **********, които са признати от бащата и които понастоящем не са навършили пълнолетие.

От около една година съпрузите са във фактическа раздяла, не живеят заедно и не поддържат никакви контакти помежду си. Ищцата живее трайно в Република България, а ответника се установил да живее чужбина. От момента на фактическата раздяла, ищцата е родителя който трайно полага грижи за децата.

Изложените в молбата за развод обстоятелства се потвърждават от разпитаните по делото свидетели Г.В.С/майка на ищцата/ и У.А.К/ без родствени връзмки със страните/.

Същите заявиха в показанията си, че съпрузите са във фактическа раздяла от около една година, не живеят заедно, не поддържат никакви контакти и не са правили опити да заздравят брака си, и че грижи за децата полага ищцата с помощта на своята майка.

От социалният доклад се установява, че съпрузите живеят разделени от 2024 г., и не са правили опити за сплотяване на семейството и за заздравяне на брака. Ежедневните грижи за децата се полагат от ищцата с помощта на своята майка. Ищцата и двете деца обитават жилището на майката на ищцата, находящо се в гр.Дулово. Децата са силно привързани към своята майка и към баба си по майчина линия, но поддържат връзка и с баба си по бащина линия.

Съдът счита, че от така изяснената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл.

49, ал. 1 от СК, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и морала необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, и от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено на книга. Той е опразнен от жизнено съдържание и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото, и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, 3 окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна роля са изиграли охладнелите отношения и отчуждението между страните, както и несходството в техните характери. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.

На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.127, АЛ.2 от ГПК:

Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на общите на страните деца е техният интерес, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид полът на двете децаи възрастта им, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането им и възможността на трети лица да помагат на майката, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи.

По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на децата М.Д.С с ЕГН ********** и М.Д.С с ЕГН ********** .

Бащата и ответник по делото не оспорва този иск, но заявява че ще направи всичко възможно да поддържа връзка с децата си и да ги взима при себе си.

Предвид изложеното, възрастта на децата, отсъствието на бащата който се е установил трайно да живее в чужбина и необходимостта от поддържане и възстановяване на връзката между бащата и децата, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с децата, както следва: всяка всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота с преспиване при бащата до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото по споразумение между родителите..

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143, АЛ.2 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца се предоставят на майката, като децата ще продължат да живеят с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в 4 полза на децата, която следва да се заплаща от бащата.

По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на децата, нуждата им от храна и облекло, здравословното им състояние, както и с възможностите на родителите. Майката претендира месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 350.00 лв. Бащата не възразява да заплаща такава.

Не се събраха доказателства към настоящият момент за получаваните доходи в чужбина на бащата, но с оглед на това че същият не оспора претендираният размер, то същият следва да бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата си месечна издръжка в размер на 350.00 лв., считано от датата на подаване на молбата за развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за неизното изменение или прекратяване.

ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ:

В молбата за развод ищцата твърди, че нямат придобито по време на брака семейно жилище или друго недвижимо имущество в режим на СИО, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:

Съдът е сезиран с такова искане от ищцата в молбата за развод, поради което и на основание чл. 326 от ГПК във връзка с чл. 53 от СК, намира за правилно тя да възстанови предбрачното си фамилно име – .М., като отпадне носенето на фамилията на съпруга й – А..