Решение № 35 от 09.02.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 456/2024
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, ал. 9 · Закон за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Шумен, 09.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Атанас Д. Христов
Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500456 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни жалби: 1. рег. № 8833/05.06.2024 г. на ШРС, депозирана от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Н.Ц. чрез пълномощника – юриск. А. Д. против решение № 248/18.04.2024 г. по гр.д. № 1300/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която предявения срещу него иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е уважен и 2. рег. № 10177/01.07.2024 г. на ШРС, депозирана от „РВЦ“ ООД гр. Шумен, представлявано от И.Р.Ц., чрез пълномощника – адв. К. М. от ВАК против решение № 248/18.04.2024 г. по гр.д. № 1300/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която предявения от него срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен.
Жалбоподателят „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, като коментира възприетия от първоинстанционния съд неправилен подход в тази насока. Сочи, че „неприлагането на погасителната тригодишна давност решава окончателно и виновната недобросъвестност, която е довела и до загубеното, и пропиляно процесуално време.“.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „РВЦ“ ООД гр. Шумен, чрез пълномощника си – адв. К. М. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че позоваването от страна на насрещната страна на изтекла тригодишна давност е неоснователно, тъй като процесното вземане не е сред 1 лимитативно изброените в ЗЗД, спрямо които тя е приложима.
Жалбоподателят „РВЦ“ ООД гр. Шумен намира, че решението, в обжалваната му част, се явява неправилно, постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Заявява, че ШРС обсъждал правната същност на задатъка, но процесният договор, сключен след провеждане на обществена поръчка, нямал касателство с тази правна фигура. Освен това, изводите на съда, че договорът не бил прекратен, поради което не се дължало връщане на внесената гаранция за изпълнение, бил в противоречие с материалите по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, не е подала отговор на въззивната жалба.
Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 1300/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „РВЦ“ ООД гр. Шумен, представлявано от И.Р.Ц. срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, поделение „Мрежови експлоатационен район Шумен“ гр. Шумен, представлявано от Д.Х.Х., с искания: 1. ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 15000,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение по сключения между страните договор № МЕР-ШН-ДОГ 25 от 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба; 2. ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1867,10 лв., представляваща невърната гаранция за изпълнение на обществената поръчка и 3. да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1008,27 лв., представляваща неустойка по чл. 14,1 от сключения между страните договор № МЕР-ШНДОГ 25 от 30.09.2019 г. Твърденията в исковата молба са, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, поделение „Мрежови експлоатационен район Шумен“ гр. Шумен, на 30.09.2019 г. страните сключили договор, по силата на който ответникът възложил на ищцовото дружество обособена позиция 3 от същата, а именно: „Проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъпа и периметровата охрана в п-ст „Хан Крум““. В изпълнение на договора, ищцовото дружество представило на възложителя на 30.10.2019 г. работен проект за изпълнение на строително-монтажни работи във всяка една от отделните части. На 11.12.2019 г. изпълнителят бил уведомен от ответника, че на заседание на техническия съвет при него, били направени 19 броя констатации-забележки към изготвения проект и определил 10дневен срок за отстраняването им. На 08.01.2020 г. „РВЦ“ ООД получило писмо от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, поделение „Мрежови експлоатационен район Шумен“ гр. Шумен, че разваля сключения между страните договор, като начислява на изпълнителя неустойка, на основание чл. 14.2 от договора в размер на 2
1008,27 лева. Намира, че ответникът неправилно пристъпил към разваляне на договора, тъй като не е налице неизпълнение или некачествено изпълнение на възложената му поръчка.
Независимо от предвиденото в договора относно падежа на плащане на дължимото от възложителя възнаграждение за първи етап от обществената поръчка, ищецът дължи уговореното възнаграждение в размер на 15000,00 лв. С неправомерното разваляне на договора, изпълнителят бил лишен от възможността да изпълни в цялост договорните си задължения, поради което „РВЦ“ ООД отправило покана до възложителя за плащане на цитираната сума и за връщане на платената при сключване на договора гаранция, възлизаща на 1867,10 лева. Ищцовото дружество отправило изявление, че исковата молба следва да се счита като такова за разваляне на договора от 30.09.2019 г. Изложил е съображения за недължимостта на начислената му от ответника неустойка в размер на 1029,78 лева.
В срока за отговор, ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.„б“ и б.„в“ от ЗЗД за вземанията на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.
София, поделение „Мрежови експлоатационен район Шумен“ гр. Шумен сезирал съда с насрещен иск, като отправил искане ищецът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1008,27 лв., представляваща дължима от „РВЦ“ ООД неустойка по договора.
В срока за отговор, ответникът по насрещния иск, чрез пълномощника си – адвокат, депозирал отговор на исковата молба, с която оспорил претенцията като неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 87 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, вр. чл. 111, ал. 9 от ЗОП, чл. 124 от ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 87 от ЗЗД, във вр. чл. 92 от ЗЗД, като с решението си уважил частично първия от тях – за сума в размер на 14888,00 лв.; отхвърлил изцяло втория и третия от първоначално приетите искове и уважил изцяло насрещния иск. Приел е, че при изпълнение на проекта, изпълнителят не е допуснал съществено отклонение от условията за изпълнение на поръчката, което да даде основание възложителят да упражни правото си на разваляне на договора. Посочил е, че претенцията на ищеца за заплащане на договореното възнаграждение в размер на 15 000,00 лв., е частично основателна за сума в размер на 14 888,00 лв., доколкото се установило, че при изпълнение на договорното си задължение изпълнителят е допуснал неточности, които не са съществени, но за отстраняваното на които възложителят следва да направи разходи в размер на 112,00 лв. Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, приел, че изискуемостта на вземането настъпила при предаването, респ. приемането на изработеното – на 20.12.2019 г. Отразил е, че вземането за възнаграждение по договора за изработка се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която към датата на подаване на исковата молба в съда на 15.06.2023 г. не е изтекла. По отношение на предявения иск за връщане на внесената от изпълнителя при сключване на договора 3 гаранция, посочил, че същата представлява задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД. Приел е, че ищецът няма основание да получи сума, възлизаща на 1 867,10 лв., представляваща платена от него гаранция, тъй като договорът не е прекратен, като според договореното между страните, тя служи като обезпечение за изпълнение на същия в цялост, т. е. и по отношение на втория етап – извършване на съответните СМР, който нямало данни да е завършил.
Касателно третия предявен установителен иск и насрещния иск, ШРС посочил, че съгласно разпоредбата на чл.14.1 от договора, се доказало, че изпълнителят бил в забава и дължи на възложителя определената в договора неустойка, която била правилно установена за 10дневния период на забавата.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор № МЕРШН-ДОГ-25 от 30.09.2019 г. /сключен след проведена процедура за провеждане на обществена поръчка/ е, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, поделение „Мрежови експлоатационен район Шумен“ гр. Шумен възложило на „РВЦ“ ООД гр. Шумен да изпълни проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъпа и периметровата охрана в п/ст „Хан Крум“. Съгласно чл. 1. 2 от договора, предметът му се изпълнява на два етапа: първи етап: изработване на работен проект и втори етап: изпълнение на СМР, вкл. доставка на предвиденото в работния проект оборудване и помощни материали, изпълнение на монтажни работи, предвидени в работния проект в съответните части, съобразени с изготвените количествени сметки, настройка и въвеждане експлоатация на системите. В чл.
2.1 от договора е предвидено, че общата цена на договора възлиза на 37 342,00 лв. без включен ДДС, от която 12 500,00 лв. без ДДС – за изготвяне на работния проект и 24 812,00 лева без ДДС – за изпълнение на СМР. Според чл. 3.1, възложителят следва да заплати изцяло уговорената цена за изготвяне на работен проект на изпълнителя след представяне на оригинален протокол от Технически съвет на възложителя за приемане на проекта без забележки и на оригинална данъчна фактура, издадена не по-късно от 5 дни след датата на протокола от ТС, като плащането следва да се извърши в срок до 30 календарни дни, които започват да текат от датата на подписване от възложителя на данъчната фактура. В чл. 4.2 от договора е посочено, че срокът за цялостно изпълнение на поръчката бил общо 90 календарни дни, като в това число срокът за изработка на работния проект – 30 календарни дни, считано от датата на влизане на договора в сила до датата на уведомителното писмо до възложителя за предаване на изготвения проект. Съгласно чл. 4.3, в срока по чл. 4.2.1 за изработване на работния проект не се включва времето от датата на предаване на проекта до датата на протокола с резултатите от разглеждането на проекта от възложителя. Съдът констатира, че в чл. 5.1 е посочено, че при подписване на договора изпълнителят предоставя на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на договора без ДДС 4
– 1 867,10 лева без ДДС, която служи за обезпечаване изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. В чл. 5.14 е предвидено, че възложителят има право да задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер ако изпълнителят не започне работа по изпълнение на договора в срок до 15 дни след влизане на договора в сила, респ. след указания срок в поканата от възложителя за започване на работа и възложителят развали договора на това основание; при пълно неизпълнение, в т. ч. когато изпълнените работи не отговарят на изискванията на възложителя, и разваляне на договора от страна на възложителя на това основание. Според чл. 7.2 и 3, в срок до 30 работни дни от получаване на уведомлението и проектната документация, възложителят разглежда и уведомява изпълнителя за приемане или отказ за приемане на проекта. По своя преценка възложителят може: а/ да приеме проекта без забележки; б/ да отложи приемането на проекта и да определи допълнителен срок за допълване и/или отстраняване на забележки, когато допълнителните работи по проекта се налагат по причини, дължащи се на възложителя, като срокът за изпълнение на договора се увеличава с размера на този допълнителен срок; в/ да отложи приемането на проекта и да определи допълнителен срок за допълване и/или отстраняване на забележки, когато коригирането на проекта се налага по причини, дължащи се на изпълнителя, като срокът за изпълнение на договора не се увеличава с размера на този допълнителен срок и санкции за закъснение по отношение на този срок се налагат; г/ да откаже приемането на проекта, поради съществени, неотстраними пропуски и недостатъци и да прекрати едностранно договора. В случаите, когато възложителят е върнал проекта със забележки, в срок до 10 работни дни, след изтичане на срока за отстраняването им, се прави окончателно приемане/отказ от приемане на проекта. В чл. 12 е предвидено, че изпълнителят е длъжен да изготви проекта в съответствие с техническата спецификация на възложителя и действащите норми за проектиране; да се явява и защитава разработения от него проект пред ТС, назначен от възложителя, както и да извърши преработки или поправки, ако това се окаже необходимо. Съгласно чл. 16.1, договорът може да бъде развален едностранно от възложителя при забава или при неизпълнение на някое от задълженията по него от страна на изпълнителя, а чл. 17.3 сочи, че всяка от страните може да развали договора при виновно неизпълнение на съществено задължение на другата страна, при условията и с последиците съгласно чл. 87 и сл. от ЗЗД, чрез отправяне на писмено предупреждение от изправната страна до неизправната и определяне на подходящ срок за изпълнение. Разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на изправната страна. В чл. 17.4 е предвидено, че за целите на договора страните ще считат за виновно неизпълнение на съществено задължение на изпълнителя и допуснатото от същия съществено отклонение от Условията за изпълнение на поръчката /Техническата спецификация и Техническото предложение /, както и допуснати съществени, неотстраними пропуски и недостатъци при изготвяне на проекта в хипотезата на чл. 7.3, б. „г“. Според чл. 17.5, възложителят може да развали договора само с писмено уведомление до изпълнителя и без да му даде допълнителен срок за изпълнение, ако поради забава на изпълнителя то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Видно от 5 писмо вх. № ЕСО-ШУ-401/30.10.2019 г. е, че ищецът представил на възложителя първоначално изготвения работен проект за изпълнение на строително-монтажни работи във всяка една от отделните части – „Периметрова охрана“, „Видеонаблюдение“, „Сигналноохранителна система“ и „Пожароизвестяване“. Съдът констатира от писмо изх. № ЕСО-ШУ454/02.12.2019 г., че ответникът уведомил „РВЦ“ ООД, че на 09.12.2019 г. от 13,30 часа ще се проведе технически съвет за разглеждане и приемане на представения от него проект. На организирания технически съвет не се явил представител на ищцовото дружество, поради което проектът бил разгледан и обсъден в тяхно отсъствие. От писмо изх. № ЕСО-ШУ466/11.12.2019 г. се установява, че ищецът бил уведомен, че на заседанието на 09.12.2019 г. организираният от възложителя технически съвет разгледал представения работен проект и е направил 18 бр. констатации, поради което ръководителят на ответния клон отложил приемането на работния проект и определил 10-дневен срок, считано от датата на получаване на писмото, в който следва да допълнят и отстранят констатираните забележки.