Решение № 2344 от 26.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2344 гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Илиана Станкова

Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20221100507479 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 от ГПК.

Образувано е по жалба О.С. Т. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. *******, ******* срещу Постановление, обективирано в резолюция от 01.06.2022г. по изп.д.

№20077810400286 на ЧСИ Г.Д. с рег.№781 в КЧСИ, район на действие СГС, за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че е солидарен длъжник – поръчител по договор за кредит, като в продължение на повече от 2 години спрямо него не са искани от взискателя и не са предприемани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Такива били предприемани по отношение на главния длъжник и съдебният изпълнител събирал от него част от вземането, но това не прекъсвало давността по отношение на жалбоподателя. Иска се отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него.

Взискателят „У.Ф.Х.“ АД с ЕИК ******* е взел становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в периода 30.03.2007г. до 10.05.2022г. редовно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, като е възбранен недвижим имот на длъжника, налагани са запори на банковите му сметки, в резултат на което са постъпвали суми от запор на трудовото му възнаграждение и банковите му сметки за периода 20102020г. Представя справка за дълга и извършените плащания за длъжника В. Б.Г..

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Д. изразява становище за недопустимост на жалбата и неоснователност на искането за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че жалбоподателят подал искане за прекратяване на изпълнителното производство, по което ЧСИ се произнесъл с отказ, връчен на 11.04.2022г., който не бил обжалван. След влизането му в сила жалбоподателят подал втора молба за прекратяване на делото от 31.05.2022г., по която бил постановен обжалвания отказ, за който длъжникът бил уведомен на 06.06.2022г. Излага твърдения, че по отношение на този длъжник взискателят проявявал постоянна активност, всяка година подавал молби за извършването на изпълнителни действия. В периода 2007-2009г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на Т.. В периода 2008-2012г. по делото са постъпвали суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя от Агенция „Митници“.

1

Взискателят не спирал да търси начини за удовлетворяване, като ежегодно подавал молби за запори, опис на движими вещи, опис на възбранения имот, с което сроковете били прекъсвани и към датата на подаване на жалбата 14.06.2022г. не е изтекъл преклузивния срок.

За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

От приложеното по делото изпълнително дело №20077810400286 се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.03.200г. по гр.д. № 3205/2007г. на СРС, 42 състав, по силата на който В. Б.Г., Е.Н.Т. и О.С. Т. са осъдени солидарно да заплатят главница от 14 808.86 лв., лихви и разноски. С молбата на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ за събиране на присъденото вземане.

На 05.04.2007г. са изпратени призовки за доброволно изпълнение до длъжниците. На 30.05.2007г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника Т.. На 30.07.2007г. ЧСИ е изготвил писмо до работодателя, в което го уведомява, че удържа по запора по-малка от дължимата част от трудовото възнаграждение. През 2007г. са направени и справки за притежаваните от длъжника недвижими имоти, получавано трудово възнаграждение и/или пенсия. На 18.03.2009г. е постъпила молба от „Ф. К.“ ЕАД за конституирането му като взискател на мястото на „ЦКБ“ АД поради цедиране на вземанията. На 19.11.2009г. новоконституираният взискател е подал молба за налагане на възбрана на собствен на длъжника Т. имот. На 24.11.2009г. е наложена възбрана на притежаваната от Т. идеална част от недвижим имот. На 02.03.2010г. взискателят е поискал извършваенто на опис на възбранения имот. На 04.03.2010г. е изпратена призовка за принудително изпълнение чрез опис на имота на длъжника, насрочен за 08.04.2010г. На 28.08.2011г. взискателят е поискал насрочване и извършване на опис на движими вещи в домовете на длъжниците. На 16.08.2012г. ЧСИ е уведомен, че трудовото правоотношение между длъжника Т. и Агенция „Митници“ е прекратено на 25.07.2012г. и е прекратено плащането по наложения му запор. На 13.09.2012г. взискателят е подал молба за извършване на справки за длъжниците. На 18.02.2013г. е подал молба за насрочване на опис на възбранения имот и на движими вещи на длъжника Т.. На 19.03.2013г. е насрочен опис на недвижимия имот на длъжника Т.. На 26.09.2013г. взискателят е подал молба за извършване на справки за декларираното от длъжниците имущество, за насрочване на опис на движими вещи и опис на недвижимия имот на длъжника Т.. На 29.10.2015г. е подадена молба от „У.Ф.Х.“ АД за извършване на опис на движими вещи на длъжниците и налагане на запор на банковите им сметки. Няма данни в периода след 26.09.2013г. до 28.10.2015г. за проявена активност на взискателя и за извършването на каквито и да е изпълнителни действия по отношение на длъжника Т.. На 01.07.2016г. взискателят е поискал налагане на запор на възнаграждението на О.Т. при друг работодател и от ЧСИ е изготвено запорно съобщение от 14.09.2016г. С молба от 20.10.2016г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи в дома на длъжниците. На 04.11.2016г. е наложен запор на банковите сметки на Т. в „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД. Няма данни дали са наложени запорите. На 21.04.2017г. е подадена нова молба от „У.Ф.Х.“ АД за извършване на справки за длъжниците и насрочване на опис на движими вещи в домовете им. На 05.06.2019г. е подадена следваща молба от взискателя с подобно съдържание. Няма данни в периода след 21.04.2017г. до 04.06.2019г. за проявена активност на взискателя и за извършването на каквито и да е изпълнителни действия по отношение на длъжника Т.. На 05.02.2020г. е подадена молба от взискателя за извършване на справки и налагане запор на банковите сметки на длъжниците, както и за извършването на опис на движими вещи в домовете им. Такава молба е подадена и на 23.12.2020г. На 08.01.2021г. от взискателя е постъпила молба с документ за внесени такси по предходните искания. На 12.01.2021г. ЧСИ е постановил с резолюция за налагане на запор върху вземане на длъжника О.Т. в „Т.Б.А.Б.“.

На 12.01.2021г. са наложени запори на банкови сметки на Т. в „Уникредит Булбанк“ АД и „Т.Б.А.Б.“ АД. Получено е съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД, че сметката на длъжника Т., по която получава пенсия е блокирана, но по нея има наложени други запори и няма 2 свободен авоар. Наложен е запор и по сметка в „Т.Б.А.Б.“ АД, като е посочено, че наличността по сметката не е достатъчна и има предходно наложен запор. На 08.03.2021г. взискателя е подал нова молба за извършване на изпълнителни действия по отношение на тримата длъжници.

На 29.03.2022г. е постъпила молба от О.Т. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С резолюция от 05.04.2022г. ЧСИ е отказал да прекрати делото. Съобщението е получено от длъжника на 11.04.2022г. На 31.05.2022г. е постъпила нова молба от длъжника Т. за прекратяване на делото по отношение на него на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С резолюция от 01.06.2022г. ЧСИ е постановил отказ, за който Т. е уведомен на 06.06.2022г. На 14.06.2022г. длъжникът Т. е подал разглежданата в настоящото производство жалба против отказа на ЧСИ да прекрати производството.

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. Възраженията на ЧСИ за недопустимост на жалбата са неоснователни. Няма пречка след влизане в сила на отказ за прекратяване по предходно подадена молба, длъжникът да подаде нова, резултатът по която също подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В разглеждания случай с процесната жалба се атакува постановения отказ от ЧСИ Г.Д. за прекратяване на изп. дело №20077810400286 в частта срещу солидарния длъжник О.С. Т. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с твърдението, че в преклузивния двугодишен срок по отношение на него не са били искани от взискателя и предприети действия по принудително изпълнение.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случай че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване с постановление на съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти липсата на извършени изпълнителни действия по искане на взискателя и изтичане на двугодишен срок от последното предприето действие по принудително изпълнение.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

При поемане на дълга от повече от едно лице при условията на пасивна солидарна отговорност и образувано изпълнително производство срещу тях, всеки един от солидарните длъжници се намира в самостоятелно изпълнително правоотношение. Следователно по отношение на всеки един от длъжниците срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се изчислява поотделно, считано от датата на последното искане на взискателя за предприемане на 3 изпълнително действие, насочено върху личното имущество на длъжника, респективно датата на осъществяването му от съдебния изпълнител. Съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС и решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС, както и решение № 4145 от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5842/20 г. на СГС и др.) предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. От тук следва, че процесуалният закон допуска възможността преклузивният срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, да изтече по отношение на един или част от длъжниците в изпълнителното производство, съответно производството в тази му част да бъде прекратено по силата на закона. В този случай настъпването на перемция по отношение на част от солидарно задължилите се лица води до прекратяване на започналото изпълнително производство в тази му част, но не погасява материалното право, т. е. няма пречка и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително удовлетворяване срещу тях.