Определение № 38884 от 21.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8213/2026
- Вид
- Определение № 38884
- Подписан
- 21.10.2026
- В сила
- 21.10.2026
- Състав
- ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 163 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38884 гр. София, 21.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110108213 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от А. М. Ш. против „***“ КД обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД – за заплащане на сумата от 600 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 1 500 евро за обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 1 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 3 600 евро за обезщетение за неимуществени вреди, твърдени като причинени при инцидент от 26.12.2023 г. в търговски обект на ответника, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Предвид това и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответната страна:
1. да уточни дали основава претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди и на твърдения за причинени при процесния инцидент телесни увреждания, и ако да – да посочи конкретно какви телесни увреждания;
2. да конкретизира размера на претендираните имуществени вреди, като посочи поотделно всяка увредена или унищожена вещ, респективно група вещи, за която претендира обезщетение, твърдения размер на причинената за всяка от тях вреда и начина, по който същият е определен, както и да посочи как се формира общият размер на претендираното обезщетение от 1 500 евро, както и да уточни и кои конкретни имуществени вреди и в какъв размер са включени в предявения частичен иск за сумата от 600 евро.
1
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 14074/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 155 състав, ведно с приложените към същото електронни носители на видеозаписите от процесния инцидент, както и в. ч. гр. д. № 4660/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-II-Д състав, образувано във връзка с производството по обезпечение на доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 204, ал. 1 ГПК извършването в открито съдебно заседание на оглед на видеозаписите от процесния инцидент, представени в производството по обезпечение на доказателства, след изискването им по настоящото дело.
ДА СЕ ОСИГУРИ за датата на откритото съдебно заседание съдействие от системен администратор при СРС за възпроизвеждане на съдържащите се на електронния носител видеофайлове.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на състоянието на ищеца след процесния инцидент, вида, интензитета и продължителността на претърпените от него болки и страдания, както и състоянието на закупените от него стоки след инцидента.
ДОПУСКА на ответника събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане – участвалите в процесния инцидент охранител и заместник-управител на търговския обект, за установяване на възприетите от тях факти и обстоятелства във връзка с процесния случай.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по т. 4 от раздел V на исковата молба за задължаване на лицето, което към датата на инцидента е било управител/ръководител на процесния филиал, да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, доколкото разпоредбата на чл. 163 ГПК не предвижда подобен способ за събиране на доказателства, а относимите непосредствено възприети факти могат да бъдат установявани чрез свидетелски показания, като част от поставените въпроси предполагат даването на оценки и изводи относно спорни по делото обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2027г. От 14.45 часа, за когато да се призоват страните, като на ищеца се изпрати препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото:
В исковата молба ищецът А. М. Ш. излага твърдения, че на 26.12.2023 г. посетил магазин на ответника, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 52, с цел закупуване на стоки за лично потребление. След като избрал желаните продукти, ги маркирал на каса за самообслужване, заплатил стойността им и ги поставил в раница и две пазарски торби. Сочи, че при напускане на магазина бил спрян от лице, за което впоследствие разбрал, че е охранител на търговския обект. Поради обстоятелството, че ищецът не владеел български език, първоначално не разбрал причината за спирането му. Твърди, че охранителят му попречил да напусне магазина и упражнил физическо въздействие върху него, като го държал за ръцете.
2
Ищецът сочи, че впоследствие разбрал, че причината за действията на охранителя е, че не бил маркирал и заплатил две пазарски торбички. Твърди, че първоначално успял да напусне обекта, след което бил последван от охранителя на паркинга и доброволно се върнал в магазина, заедно със закупените от него стоки. Поддържа, че след връщането му към охранителя се присъединило и друго лице – служител на ответното дружество, като двамата го възпрепятствали да напусне обекта. Твърди, че при последвалия инцидент спрямо него отново били упражнени физически действия, вследствие на които бил съборен на земята пред други посетители на магазина. Сочи, че в резултат от физическото въздействие били повредени носените от него вещи – панталон, бельо и раница, както и част от закупените от магазина стоки. Твърди, че общият размер на причинените му имуществени вреди възлиза на 1 500 евро, от които предявява частично сумата от 600 евро. Поддържа, че в резултат на случилото се изпитал силен страх за безопасността си, чувство на безпомощност и унижение поради действията, извършени спрямо него пред други посетители на магазина, както и болки и страдания, като определя справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди на 3 600 евро, от които претендира частично сумата от 1 000 евро.
Поддържа, че вредите са причинени от лица при или по повод изпълнение на възложена им работа във връзка с дейността на ответника, поради което последният носи отговорност за обезщетяването им по реда на чл. 49 ЗЗД. Сочи, че във връзка с процесния инцидент е проведено производство по обезпечение на доказателства по ч. гр. д. № 14074/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, и последвалото въззивно производство по в. ч. гр. д. № 4660/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Д състав, в рамките на което са представени и е извършен оглед на записи от охранителните камери на магазина. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 600 евро, представляваща част от общо вземане от 1 500 евро за обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 1 000 евро, представляваща част от общо вземане от 3 600 евро за обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ КД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 26.12.2023 г. ищецът е посетил процесния търговски обект, закупил е множество стоки и при преминаването през касите за самообслужване не е маркирал две пазарски торбички.
Твърди, че това обстоятелство, както и поведението на ищеца в търговския обект, породили у охранителя *** съмнение, че е възможно да има и други немаркирани продукти, поради което последният спрял ищеца с цел проверка за съответствие между изнасяните от магазина стоки и маркираните и заплатени такива. Оспорва твърденията охранителят да е действал заплашително или да е упражнил насилие спрямо ищеца. Поддържа, че след като ищецът заявил, че не разбира български език, охранителят комуникирал с него на руски език и му обяснил причината за проверката и необходимостта да заплати двете торбички. Твърди, че вместо да изпълни дадените му указания, ищецът напуснал търговския обект, без да е бил физически възпрепятстван, след което охранителят го последвал на паркинга и успял да го 3 убеди доброволно да се върне. Сочи, че след връщането му към тях се присъединил заместник-управителят на магазина, който комуникирал с ищеца на английски език. На ищеца било поискано да представи документ за самоличност и да изчака извършването на проверка, като поради отказа му и намерението му отново да напусне обекта охранителят се обадил на телефон 112. Поддържа, че при последвалия опит на ищеца да напусне обекта заместник-управителят го хванал единствено за дръжката на раницата, вследствие на което ищецът загубил равновесие и паднал, като физическият контакт продължил част от секундата. Оспорва ищецът да е бил удрян, спъван, бутан или по друг начин подлаган на насилие. Твърди, че извършените от охранителя и заместник-управителя действия са били обусловени от поведението на ищеца и необходимостта от извършване на проверка и изчакване пристигането на полицейските органи, поради което не представляват противоправно поведение. Оспорва причиняването на твърдените имуществени вреди, включително твърдението, че при падането са били скъсани или повредени дрехите и раницата на ищеца, както и наличието, вида, интензитета и продължителността на твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с действия на лица, за които ответникът носи отговорност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) възлагането от ответника на работа, при или по повод изпълнението на която е настъпило твърдяното увреждане; 2) извършването на твърдените противоправни действия спрямо него на 26.12.2023 г. от лица при или по повод изпълнението на възложената им работа; 3) настъпването на твърдените имуществени вреди, принадлежността на увредените вещи, характера и стойността на причинените по тях увреждания; 4) настъпването на твърдените неимуществени вреди, техния вид, характер, интензитет и продължителност, а в случай че поддържа твърдения за причинени телесни увреждания – вида, характера и продължителността им; 5) причинната връзка между противоправното поведение и всяка от претендираните имуществени и неимуществени вреди.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на непосредствения причинител на вредите се предполага до доказване на противното.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи фактите, на които основава правоизключващите си възражения, включително твърденията относно конкретното поведение на ищеца, породило необходимостта от извършване на проверка, предприетите спрямо него действия, тяхната необходимост и съразмерност, както и останалите обстоятелства, от които извежда липсата на противоправно и виновно поведение.
ПРИЕМА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че на 26.12.2023 г. ищецът е посетил магазин на ответника, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 52, където е закупил стоки, използвайки каса за самообслужване; че при маркирането на покупките ищецът не е маркирал две пазарски торбички; че във връзка с това обстоятелство между ищеца, охранител на обекта и 4 заместник-управител на магазина е възникнала описаната от страните ситуация; че след първоначалното напускане на магазина ищецът се е върнал в него; както и че при последвал опит за напускане на обекта е осъществен физически контакт с ищеца, след който последният е паднал на земята.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при постигане на съдебна спогодба производството приключва в по-кратки срокове и при условията, предвидени в закона.