Решение № 260924 от 08.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 08.06.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2526 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „А.м.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми публичноправни задължения за заплащане на сума в размер от 1 089 268, 01 лв.

– начислена главница и 35 404, 04 лв. – начислена лихва. Заявява, че в негова тежест са възникнали и други задължения към кредитори по търговски сделки, както следва: - задължение за заплащане на сума в размер на 610 074, 71 лв., което е възникнало към дружеството „Л.Х.“ АД, учредено съгласно законите на щата Делауер, САЩ, по договор за заем, сключен на 05.07.2018 г., - задължение за заплащане на сума в размер на 120 573, 35 лв., което е възникнало към дружеството „Плутус“ ЕООД по договори за предоставяне на услуги, - задължение за заплащане на сума в размер на 301 393, 40 лв., което е възникнало към дружеството „Ай Ем Ес Джи технолоджис“ ООД по договор за предоставяне на услуги, сключен на 23.10.2017 г. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения.

Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали задълженията по търговска сделка и публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

Първото от задълженията, които се твърди, че са възникнали в тежест на дружеството „А.м.” ЕООД и които съдът ще разгледа, е такова, което произтича от сключен договор за заем.

Заемът за потребление е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. Ето защо, за да се приеме, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се докаже в процеса освен това, че между тях е постигнато съгласие за даване в заем на определена сума пари, но също така и това, че въз основа на това съгласие парите са реално предадени от заемодателя на заемателя.

Съдът намира за установено в производството от представения писмен договор за заем от 05.07.2018 г., който е подписан от представители на двете страни по тази сделка, че между дружествата „Л.Х.“ АД, като заемодател и „А.м.” ЕООД, като заемател, е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя, поето е задължение от заемателя да я върне на заемодателя, както и е посочен срока, до който трябва да стане това. По силата на този договор „Л.Х.“ АД е поел задължение да предостави на „А.м.”

ЕООД в заем парична сума в размер до 500 000 щ.д., а последното дружество е поело насрещно задължение да я върне в срок до 31.12.2018 г.

В производството няма представени писмени доказателства, от които да може да се направи извод, че заемодателят по подписания на 05.07.2018 г. договор за заем е предоставил на молителя уговорените в съдържанието на тази сделка парични средства или част от тях. Същевременно обаче съдът съобразява, че от „А.м.” ЕООД в подадената молба по чл. 625 ТЗ и представения към нея списък на кредиторите е направено изрично изявление, с което то признава настъпването на следните факти: 1) че между него и дружеството „Л.Х.“ АД е сключен договор за заем; 2) че по този договор в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на сума в размер на 578 481, 63 лв., представляваща дължима по договора главница, както и задължение за заплащане на сума в размер на 31 593, 08 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва.

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че „А.м.” ЕООД е направил и извънсъдебно признание на тези факти. Това е видно от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е направило извод, че описаните задължения са осчетоводени в счетоводството на молителя. Отразяването на паричните задължения към „Л.Х.“ АД в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е признал, че между него и това дружество са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем, както и че по силата на тази сделка за него са възникнали задължения за заплащане на главница и възнаградителна лихва в размера, до който те са осчетоводени, а именно до размера от 578 481, 63 лв. по отношение на задължението за главница, както и до размера от 31 593, 08 лв. по отношение на задължението за възнаградителна лихва.

Обстоятелствата, които се признават от молителя в настоящото производство са неизгодни за него, тъй като той е длъжник по задълженията, които заявява, че са възникнали в негова тежест по силата на описаната търговска сделка, поради което направеното признание има доказателствено значение.

След като от дружеството „А.м.”

ЕООД е направено признание, че в негова тежест е възникнало задължение към „Л.Х.“ АД да върне предоставената му за временно ползване по сключен договор за заем парична сума в размер на 578 481, 63 лв., то това включва в себе си и признанието на факта, че това дружество реално е получило от заемодателя тази парична сума в изпълнение на постигнатата уговорка с писмения договор от 05.07.2018 г. Това означава, че по делото е доказано, че паричните средства, които е уговорено да бъдат дадени в заем, реално са предадени от заемодателя на заемателя. Следователно по делото е установено, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който договора за заем се счита за сключен, поради което трябва да се приеме, че е доказано, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по договор за заем от 05.07.2018 г. В производството въз основа на извършените извънсъдебни и съдебни признания от молителя съдът приема, че по делото е доказано и това, че в негова тежест по силата на тази сделка са възникнали парични задължения към „Л.Х.“ АД, както следва: - задължение за връщане на предоставената в заем парична сума в размер на 578 481, 63, както и задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 31 593, 08 лв.

Задълженията за връщане на предоставената за временно ползване парична сума и за заплащане на възнаградителна лихва са срочни, тъй като страните са уговорили изрично момента, в който същите следва да бъдат изпълнени. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл.

3.2. от договора за заем, съгласно която предоставената в заем сума трябва да се върне и дължимата възнаградителна лихва трябва да се заплати в срок до 31.12.2018 г. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили падежите, на които страните са уговорили, че трябва да бъда изпълнени описаните задължения, което означава, че те са изискуеми. Изискуемостта е настъпила от датата, следваща падежа на задълженията, т.е. от 01.01.2019 г.

Двете страни по договора за заем от 05.07.2018 г. са търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с упражняваното от тях занятие. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че договора за заем е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от съдоговорителите занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената на 05.07.2018 г. заемна сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Това означава, че задълженията, възникнали в тежест на молителя въз основа на този договор за връщане на дадената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

След като в производството се доказа, че в тежест на „А.м.” ЕООД са възникнали парични задължения по търговска сделка, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както задълженията си по търговски сделки, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2016 г. балансовата стойност на всички притежавани от „А.м.” ЕООД краткотрайни активи е 12 000 лв., към 31.12.2017 г. е 776 000 лв.и към 31.12.2018 г. е 1 460 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителят той е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 4 000 лв. към 31.12.2016 г., в размер на 610 000 лв. към 31.12.2017 г. и в размер на 1 065 000 лв. към 31.12.2018 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „А.м.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.