Решение № 306 от 30.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Гоце Делчев, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Б.лава Г. Тункова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220100587 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, депозирана от Е. А.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ж.к. Ю. *, вх.* ет.* ап *, чрез пълномощника й адв. Д. В. М. от АК – П., против "Н." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул./ул. Л. С. (Л.Т.) № *, ет.*, представлявано от И. Н. Х., с която са предявени в условията на обективно, евентуално искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал.1, пр. първо и пр. трето от ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ „ДО ****” № *******от *******г. сключен с ответното дружество „Н. К.“ ООД. Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора за кредит Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 500,00 лева, а Кредитополучателят /ищцата/ се задължила да върне сумата от 703,04 лева, съгласно условията на договора. Сочи се също така, че ГПР по кредита е в размер на 49.09 %, а ГЛП в размер също на 40,60 %. Излагат се твърдения, че в чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по чл. 4, ал. 3 от Договорът, то тя дължи неустойка в размер на 4,00 (четири) лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Излагат се съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че същия е 1 нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП.

Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Сочи, че в случая в Договора за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че същия е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. На следващо място, ГПР бил уговорен в размер от 49,09 %, но в случая по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимата неустойка, което било още едно основание за обявяване нищожността на сключения договор за потребителски кредит между страните. Заявява, че чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК вменявал задължение договорът за потребителски кредит да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди, че случая действително бил посочен ГПР от 49,09 %, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят, в случая ищецът, бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Сочи се също така, че съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута опредЕ. с ПМС№426/2014г.

Излагат се твърдения също така, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително 2 прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите, с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

В условията на евентуалност, излага твърдения за нищожност на разпоредбата на чл.

6, ал. 1 от договора, регламентираща неустойката. Излагат се съображения, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на ЗЗП и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с императивните норми.

Сочи се, че начислената неустойка по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ „ДО ****” № ****** от *****г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в размер на почти над 70 % от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че в настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, че именно и въз основа на това, така начислената неустойка по Договор за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Излага твърдения, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, излиза извън присъщите си обезпечителни функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ,ДО ***” №***************/ **********г. сключен със Н.К.

ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност да обяви за нищожена клаузата на чл.6 ал.1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ,ДО ****” №*************/ *******г. на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата, ведно с дължимия ДДС.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва фактическите твърдения относно сключения договор, както и посочените от ищеца размер на заема, ГПЛ и ГПР, срок за връщане и останалите 3 съществени елемент на договора за кредит между страните. Счита иска за неоснователен и недоказан. Възразява досежно твърденията на ищеца, че договорът е нищожен, поради неспазване изискванията на ЗПК. Излага съображения, че в ГПР не следва да се включва уговорената между страните неустойка, доколкото същата не представлявала разход по кредита, а разход, който потребителя следва да заплати поради неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение. Неоснователни били твърденията на ищеца, че процесният договор противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Неоснователно било и твърдението, че не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран същия. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да бъде включен размерът на неустойката, доколкото същата не представлявала разход по кредита, а разход, който потребителя следва да заплати поради неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение. Излага подробни правни доводи по същество. На основание чл. 175 от ГПК признава факта на сключване на договор за потребителски кредит с ищцата от 15.07.2024г., поради което моли този факт да бъде отделен от съда като безспорен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. Д. М. заявява, че счита исковете за основателни и доказани. Претендира адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. В нарочна молба до съда поддържа депозирания отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника е ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ,ДО **” № *********от *******г., въз основа на който е предоставена сумата 500,00 лева, при твърдените в исковата молба условия. Видно от приетия като доказателство по делото договор за потребителски кредит „ДО ***“ от******* на ищцата е бил предоставен потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева със срок на ползване от 1 година от датата на сключването на договора. Съгласно уговореното в чл. 1 от договора, с изтичането на 1 - годишия срок, срокът за ползване автоматично се удължавал с една година за общо 5 години и ако в 30 – дневен срок преди изтичането на първоначалния или на всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяването му. Съгласно уговореното в чл. 1 от договора, в рамките на срока на ползване на кредита, кредитополучателят е можел многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения кредитен лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да 4 върне предоставения кредит, както и да заплаща уговорената лихва и другите разходи по кредита съгласно уговореното в договора. Първият транш по кредита в размер на 500 лева се е предоставял съгласно чл. 2, ал. 2 на датата на сключване на договора, а съгласно чл. 3 за кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения периоду посочен от него във Формуляра за кандидатстване за потребителския кредит, т.е. в срок от 30 дни. Кредитополучателят е бил длъжен да заплаща дължимата лихва по всеки следващ транш по кредита в срока на лихвения период, посочен от него във Формулара за усвояване на следващ транш от кредита, с който е поискал усвояване на съответния транш. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал.8, от договора, кредитополучателят се задължил да заплати като възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40,60% от главницата по кредита при лихва по кредита на ден от 1/365 от годишния лихвен процент, а съгласно чл. 11, ал. 4 и ал.