Решение № 175 от 10.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

***75 гр. Плевен, *** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20224430106609 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.

К. Ц. против ***, в която се посочва, че е работила по сключен трудов договор с №*** от ***г. на длъжност „д.” на р.ц.т.х. - п., с код по *** с изискващото се образование:

***”, диплома серия Н *** г., издадена от

Висш медицински институт - п.; Свидетелство за призната специалност по „т.х.” серия *** г., издадено от м.у. п.; Свидетелство за призната специалност по „о.м.” серия МУ - *** г., издадено от м.у.’ - п.; Удостоверение за продължаващо медицинско обучение по „***”, изх. № *** г., издадено от ВМА.С., към която дата притежавам общо професионален стаж ***.Твърди се, че между нея и Министъра на здравеопазването е сключен трудов договор № *** година, по силата на който приела да изпълнява също длъжността „д.“ на р.ц.т.х. – п..Този трудов договор бил сключен на основание чл. 68, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 70, ал. 1 и ал. 2, чл. 61, ал.2 и чл. 90, ал. 3 от КТ срочен до провеждане на конкурс за заемане на длъжността „д.“ на р.ц.т.х. -п..Твърди се, че след извършване на съответна процедура на *** година с писмо с изх. № *** бях уведомена, че съм класирана на първо място в проведения конкурс за длъжността „д.“ на р.ц.т.х. - п., с окончателен резултат ***.посочва се, че е бил прекратен трудов договор с № *** година, за длъжността „д.“ на р.ц.т.х. п., с код по *** и се подписа трудов договор с № *** от ***г. за длъжността „д.” на р.ц.т.х. - п., с код по ***.Посочва се, че е била подала ИМ, като съдът с решение по гражданско дело № ***година по описа на п.ски районен съд е обявил за недействителна клаузата отразена в т. 8 от трудов договор № *** от 1

*** година, сключен между Министерство на здравеопазването и А. К. Ц., с която е уговорен изпитателен срок шест месеца в полза на работодателя;уважил е претенции по чл.344 от КТ.

Счита, че Заповед №***г., с която е прекратено трудовото й правоотношение от Министъра на здравеопазването на осн.чл.19а, ал.2 вр. с чл.19, ал.4, т.4 от Закон за администрацията, хипотезата на чл. 8, ал. 1 от КТ, за незаконосъобразна и е налице злоупотреба с право, тъй като посоченото правно основание в атакуваната заповед е неприложима при прекратяване на трудовото й правоотношение.

Посочва, че Регионалните центрове за т.х. са териториални администрации, които съгласно Правилник за устройство и дейността на центровете за т.х. осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции. Те са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции със седалища и териториален обхват на дейност съгласно приложение *** от правилника. Тоест броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на тези центрове, правомощията на техните д.и се определят с този правилник, издаден от Министъра на здравеопазването. д.ите на *** са йерархично подчинени на министъра на здравеопазването, т. е. не ръководят самостоятелни административни структури. Тази нормативна уредба на статута и мястото на *** в системата на администрацията обосновава извод, че д.ите им не са ръководители на държавни институции по см. на чл. 19. ал.

4. т. 4 от Закона за администрацията.

Изтъква се, че допълнителен аргумент е и това, че съгласно разпоредбата на чл. 15г. от Правилник за устройство и дейността на центровете за т.х. - „(Нов - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) (1) Министърът на здравеопазването може да прекрати с предизвестие по чл. 328. ал. 1. т. 5 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с д. на център, получил крайна оценка 1 "отрицателна".“, каквато оценка аз не съм получавала. Не ми е правена и атестация съгласно текста на чл. 15а от Правилника.

Освен това посочва, че е важно да бъде отбелязано и обстоятелството, че ищцата отговаря изцяло на изискванията на чл. 65, ал.1 от ЗАЗ - „(1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г., доп., бр. 13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г.) Управлението на лечебните заведения по чл. 5. ал. 1. без тези на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната, се осъществява от д., който е с висше образование по медицина и призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт, назначен от съответния министър след конкурс по Кодекса на труда. Лечебното заведение предоставя на допуснатите до конкурс кандидати информация относно бюджета и 2 длъжности от разписание на персонала в срок, определен в обявлението за конкурса.“, видно от сключения трудов договор с представляващият ответника д-р А. е назначен до провеждане на конкурс, тоест той не отговаря на това нормативно изискване.

Твърди се, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 54 - Забрана на злоупотребата с право от Хартата, която ясно и разбираемо урежда, че никоя от нейните разпоредби не трябва да се тълкува като даваща право да се извършва дейност или действие, които имат за цел погазване на признати в нея права или свободи, или да се ограничават правата и свободите в поголяма степен от предвидената в нея и член 17 от ЕКПЧ - „Никоя от разпоредбите на тази конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или актове, имащи за цел потъпкването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в конвенцията.

Въз основа на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи обективно предявените искове, както следва:

Ha основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да признае като незаконно уволнението й като отмени Заповед № *** от година, издадена от Министерство на здравеопазването, БУАСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: град С., площад „С.Н.” ***, представлявано от д-р А.М. - м.н.з., с която на основание чл. 19а, ал.2, във връзка с чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията е прекратено ТПО;

На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ бъда възстановена на предишната работа и длъжността, която е заемала;

На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което съм останала без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение година, което обезщетение е в размер на *** лева месечно.Претендира разноски. С определение от ***г. е допуснато изменение но предявения иск за обезщетението, като същият се счита предявен за сумата ***лв. вместо за ***лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са неоснователни, като са развити подробни съображения, относно статута на ответника и неговия д., че центъра притежава белезите на държавна институция, а д.ът попада в обхвата на органите на изпълнителната власт по чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Безспорно по делото е, а и видно от представените доказателства, че със Заповед №***г. на Министъра на здравеопазването, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл.19а, ал.2 вр. с чл.19, ал.4, т.4 от Закон 3 за администрацията

Спорен по делото е въпросът налице ли е законосъобразно прекратяване на ТПО на посоченото основание.

Държавата функционира чрез система от държавни органи, които са специфични публични образувания, изпълняващи определена роля в управлението на обществото, като притежават и властнически правомощия и което отличава ДО от всички органи за социално управление.

В чл.19 от ЗА са посочени централните и териториални органите на изпълнителната власт, като няма изрично посочване на д. РТХЦ.Ответникът се позовава на чл.19, ал.4,т.4 от ЗА, а именно, че е ръководител на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС, но съдът приема, че липсва посоченото второ изискване, а именно функция във връзка с осъществяване на изпълнителната власт.Вземайки предвид историята на центъра, а именно от каква структура започва дейността си- като структура в отделение при съответната болница, дейността на Центъра, посочена: в чл.4 „Центровете осъществяват дейността си според правилата за добра клинична, лабораторна и производствена практика, както и според изискванията на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и медицинския стандарт по т.х..“ и чл.12 „Центърът осъществява следните дейности:

1. подбор и изследване на кръводарители;

2. вземане, събиране, съхранение и преработка на кръв;

3. диагностика и контрол на взетите кръв и кръвни съставки;

4. осигуряване на суровина за производство на биопрепарати;

5. производство, съхраняване и поддържане на запаси от кръв, кръвни съставки и кръвни биопрепарати;

6. планиране на количеството кръв, необходимо на лечебните заведения в териториалния обхват на дейност на центъра;

7. промоция и организиране на кръводаряването в териториалния обхват на дейност на центъра;

8. осигуряване на кръв, кръвни съставки и кръвни биопрепарати за лечебните заведения в териториалния обхват на дейност на центъра;

9. методично ръководство и консултативна дейност в областта на трансфузионната хематология на лечебните заведения в съответния териториален обхват на дейност на центъра;

10. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) контрол относно прилагането на добрата клинична, лабораторна и производствена практика от лечебните заведения в съответния териториален обхват на дейност на центъра, както и на медицинския стандарт по т.х.;

11. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) водене на регистър по Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането,

И правомощията на д. в чл.14:

4

1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на центъра;

2. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) отговаря за целесъобразното и законосъобразното изразходване на бюджета на центъра в съответствие с утвърдените разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) представлява центъра пред държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица в страната и чужбина;

4. отговаря за внедряването и поддържането на информационни технологии и системи в центъра;

5. отговаря за изработването и изпълнението на плана за дейността на центъра и за неговата икономическа ефективност;

6. отговаря за хигиенния и противоепидемичния режим на центъра;

7. утвърждава правилник за вътрешния ред на центъра, с който могат да бъдат създадени комисии и съвети според потребностите на центъра;

8. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) организира ефективното използване, стопанисване и опазване на имуществото на центъра;

9. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г.) предоставя в Министерството н а здравеопазването ежегодно до края на януари отчет за дейността на лечебното заведение през изминалата календарна година, който съдържа и анализ на финансовите показатели на дейността на центъра.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г.) д.ът на Националния център по т.х. координира провеждането на кампании по кръводаряване съвместно с Българския червен кръст, планира и отчита пред министъра на здравеопазването нуждите от кръв и кръвни продукти, от ПУДЦТХ, не може да се изведе извода за наличие на властнически правомощия.д.ът няма възможности да прилага средства и способи, характерни за ДО- възможност да издава юридически властнически актове, чрез които едностранно да се създават правила за поведение или конкретни правоотношения и възможност да използва държавна принуда.