Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7233 от 25.10.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8642/2017
Вид
Решение № 7233
Подписан
25.10.2019
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, ……………...2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К. Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8642 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от А.С.А. иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./.

Ищецът твърди, че на 13.07.2012г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина З.Д.В. - водач на л.а. „БМВ“, рег.№ *****, за който не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни повреди: счупване на черепната основа, контузия на мозъка, пневмоенцефалия, счупване на двете кости на дясната подбедрица, счупване на вътрешния израстък на лявата бедрена кост с разместване на фрагментите; голяма разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия и натъртване на клепачите на дясното око и кръвоизлив по конюктивита на същото око. Ищецът претърпял неимуществени вреди, за които в негова полза било присъдено обезщетение по гр.д. № 12389/201Зг. на СГС, ГО, 8 състав. Наред с това претърпял имуществени вреди, изразили се в разходи за отглеждане в хоспис, през периода 05.02.2016 г.- 30.06.2017 г. на стойност 9 350 лв. Ищецът твърди, че и занапред ще има нужда от чужда помощ в ежедневието си, която ще е необходима през целия му живот. Разходите за тази помощ ищецът определя на 550 лв. на месец, считано от 01.07.2017 г. до настъпване на юридически факти, представляващи основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на обзщетението. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9 350 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за професионално отглеждане в хоспис/дом за възрастни хора/, през периода 05.02.2016 г. - 30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплаща по 600 лв. на месец, считано от 01.07.2017 г. до настъпване на юридически факти, представляващи основание за изменение на размера или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от първо число на всеки месец до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Г.Ф. оспорва исковете, като прави следните възражения: липсвали доказателства полагането на грижи в хоспис за периода 05.02.2016г. – 30.06.2017г. да се намира в причинно-следствена връзка с получените от ищеца при пътно-транспортното произшествие телесни повреди; оспорва ищецът да е претърпял имуществени вреди; твърди, че в представените по делото фактури като платец било посочено трето за спора лице – М.А.; поддържа становището, че заплащаните услуги в хосписа не включвали специализирана медицинска помощ; счита, че принудителният престой на ищеца в хоспис вече бил съобразен от съда при определяне на обезщетението по гр.д.№12389/2016г. по описа на СГС; оспорва иска за бъдещи вреди, тъй като настъпването им било несигурно. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на Г.Ф. – З.Д.В., не е представил писмено становище по така предявените искове. В открито съдебно заседание от 06.02.2019г. заявява, че оспорва исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

С писмо вх.№ 24-01-255/12.04.2017 г. ищецът е отправил претенция до Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за професионално отглеждане в хоспис, за периода 05.02.2016г.

- 05.04.2017г. в размер на 8 250 лева./л. 52 - 57/.

Следователно, предявеният иск е допустим за периода 05.02.2016г. - 05.04.2017г. за сумата от 8 250 лв., но не и за периода след 05.04.2017г. до 30.06.2017г., каквато извънсъдебна претенция не е предявена пред ответника, нито за заплащане на обезщетение от 600 лв. месечно, считано от 01.07.2017г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане, поради което производството по делото в посочената част следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК, вр. чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./

Така предмет на разглеждане по делото остава единствено претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода 05.02.2016г. – 05.04.2017г. в размер на 8 250 лева, за която е предявена извънсъдебна претенция пред Гаранционния фонд на 12.04.2017г.

Исковата молба по делото е подадена на 06.07.2017г., преди да изтече срока по чл.288, ал.7 от ГПК, но от отговора на ИМ става ясно, че ответникът намира претенцията за неоснователна.

По предявения иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода 05.02.2016г.-05.04.2017г.:

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл.

288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на пътно – транспортното произшествие, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, чиито водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Страните не спорят, че отговорността на виновния водач не е била застрахована по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от представена по делото справка за публикувана на официалния сайт на Гаранционния фонд информация за сключените застраховки „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с рег. № *****.

Видно от одобрено от РС – Елин Пелин, 4 състав, споразумение от 17.04.2013г. по НОХД №97/2013г. подсъдимият З.Д.В. се е признал за виновен в това, че на 13.07.2012г., около 20:00 часа, в с. Байлово, общ. Горна Малина, Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег.№ ***** – собственост на Ц.С.М., с посока на движение от с.Голема Раковица към центъра на с. Байлово по улица, съвпадаща с второкласен път № 6004, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.С.А.

– престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 б.“А“, пр.2 във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от две години, считано от фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление.

Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Според чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираното одобрено от наказателен съд споразумение, настоящият състав приема, че по делото е установен механизмът на настъпване на ПТП: водачът В. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.С.А., която се е изразила в счупване на черепната основа; контузия на мозъка; счупване на двете кости на дясната подбедрица; счупване на вътрешния израстък на лявата бедрена кост с разместване на фрагментите; голяма разкъсно-контузна рана в областта на главата; контузия/натъртване/ на клепачите на дясното око и кръвоизлив по конюктивата на същото око.

Представен е договор от 21.08.2012г. между М.С.А., в качеството на възложител, и „М.-****“ ЕООД, в качеството на изпълнител, с който М.А. е възложил на „М.-***“ ЕООД да приеме в дома за възрастни хора А.С.А., като му осигури подслон, храна и съответни за състоянието му грижи срещу заплащане на 550 лв. Страните са се споразумели, че договорът е безсрочен. Съгласно чл.5, изпълнителят има следните задължения: да се грижи за доброто физическо и психическо състояние на пациента, да осигурява храна, да се грижи за хигиената на пациента - пране на дрехи, помощ при къпане, помощ при хранене, да поддържа хигиена в помещението, да предоставя лекарствени средства и осигурява цялостна грижа./л.35 -36/.

Видно от представените фактури за периода 05.02.2016г.- 05.04.2017г. и фискални бонове към тях по договора е платена такса в размер на 550 лв. месечно. Общата стойност на платените такси за периода 05.02.2016 г. - 05.04.2017 г. е 8 250 лв.

Спорен въпрос по делото е дали таксите по договора са заплатени от ищеца.

Видно от договора страни по него са „М.-****“

ООД и трето за спора лице – М.С.А., но същите са се споразумели в хосписа да бъдат полагани грижи именно за ищеца. Тъй като разходите по фактурите са платени за престой на пострадалия, съдът приема, че всички разноски са направени за негова сметка.

В част от фактурите/от 05.12.2016г., от 04.01.2017г. от 06.02.2017г. и от 05.04.2017г./ изрично е посочено, че разходите са заплатени лично от А.С.А..

От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че направените разходи за оказване на професионални грижи на ищеца в хосписа за периода 05.02.2016г. до 30.06.2017 г. съответстват на условията по договора от 01.08.2012г. С оглед давността на травмите и липсата на промени в състоянието на ищеца през този период, вещото лице е приело, че „най-вероятно“ ще е необходимо да продължи пребиваването на пациента в хоспитализиран дом за отглеждане на възрастни хора.

В открито съдебно заседание от

06.02.2019г. експертът потвърждава, че здравословното състояние на ищеца от 2016 г. не е променено. За пострадалия е наложително да ползва чужда помощ. Преди настъпване на пътно-транспортното произшествие ищецът е имал вродено заболяване „детска церебрална парализа“, придвижвал се е трудно с патерици.

Така събраните доказателства установяват, че ищецът е претърпял телесни повреди при ПТП на 13.07.2012 г., настъпило по вина на водач, чиято отговорност не е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е отглеждан в хоспис през процесния период 05.02.2016г.-05.04.2017г. и за него са полагани грижи в съответствие с договора, като са направени разходи на обща стойност 8 250 лв.

Спорен въпрос по делото е тези разходи са в причинно-следствена връзка с телесните повреди, получени при ПТП, или са следствие от здравословното състояние на ищеца преди настъпване на произшествието.

Съдът приема, че разходите за престой на ищеца в хоспис през процесния период са в причинно следствена връзка с катастрофата, поради следните съображения:

Представени са ЕР на ТЕЛК от 1976г. и от 1985 г., от които се установява, че ищецът преди произшествието е страдал от заболяване „детска церебрална парализа“/Болест на Литъл/, като през 1985 г. му е определена първа група инвалидност с чужда помощ, поради тежко изразена парализа на лявата ръка и долните крайници. В експертното решение на ТЕЛК от 1985 г. е посочено, че походката на ищеца е била силно ограничена и затруднена, не е могъл да се придвижва без чужда помощ, поради което експертната комисия е приела, че е негоден за всякакъв вид труд и е определила пожизнена чужда помощ.