Решение № 94 от 29.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Разград , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Н.Р.Х. като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500052 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 435 от 04.01.2021 г. по гр.д № 2417/2019 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.София и адрес на управление район Т. ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“, №17, ап.1 срещу С. Х.. С., ЕГН ********** от с.Трапище, общ.Лозница, обл.Разград, ул.“С.К.“, №5, вх.Б за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 650 лв. главница по договор за кредит и 150,16 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода 23.10.2018 г. – 20.07.2019 г. и неустойка в размер на 303,94 лв. по чл.3 от договора, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1454/2019 г. по описа на Районен съд Разград.

Недоволен от това решение е останал жалбоподателят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, който чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., го обжалва. Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Намира за неправилен извода на съда, че не е доказано извършването на паричния превод. Съдът не е оценил правилно приложените по делото доказателства – по делото е приложено банково нареждане, от което е видно че сумата по договора е преведена на ответника.

1

С въззивната жалба прави искане за събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт А.Г. депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа жалбата, претендира разноски и представя списък по чл.

80 ГПК.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява. Явява се особения представител, назначен на осн. чл. 48, ал.6 ГПК – адв. Н.Х. от АК- Разград. Намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал.5 ГПК на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е правилно като краен резултата само в частта, с която иска за неустойка е отхвърлен.

Исковете са процесуално допустими – предявени в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от легитимирана страна – заявител в развило се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Решението е постановено по предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, произтичащи от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, и чл. 86 от ЗЗД, предмет на заповед № 3213 от 31.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение издадена по 2 образуваното въз основа на подадено от ищеца заявление рег. № 7694/29.07.2019 г. по ч.гр.д.№1454/2019 г. по описа на РС Разград, по силата на която е разпоредено длъжникът С. Х.. С. да заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД суми, както следва: 650 лв. - главница по договор за кредит от разстояние № 226720 от 23.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 29.07.2019 г. до окончателното плащане, 150,16 лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода 23.10.2018 г. – 20.07.2019 г. и неустойка в размер на 303,94 лв. по чл.3 от договора.

Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че процесният договор е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че договорът е сключен чрез електронната платформа и впоследствие потвърден при проведен телефонен разговор по реда на чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3 ал.1 ЗЕДЕУУ. След надлежно проведената процедура на ответника бил отпуснат кредит в размер на 650 лева, която сума била преведена на ответника по банковата му сметка посочена в договора. Видно от чл. 4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница е разсрочено на 18 броя вноски за периода от 22.11.2018г. – 15.04.2020 г. Размера на първите 17 от вноските е 36.11 лв., като размера на 18-тата и последна вноска е 36.13 лв. Плащания за погасяване на това задължение не постъпили. Предвидения годишен лихвен процент по договора бил в размер на 40,15%, като за периода 23.10.2018 г. – 20.07.2019 г. била дължима сумата от 150.16 лева. На осн. чл. 92 ЗЗД се претендира и неустойка в размер на 303.94 лв., съгласно чл. 3 от Договора.

По договора не били постъпили плащания-нито до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, нито до депозиране на исковата молба. За вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1454/2019 г. по описа на РС - Разград и издадена заповед за изпълнение. Тъй като в заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, на осн. чл.

415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд дал указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК, претенцията е оспорена от длъжника, чрез назначения му на осн. чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Н.Х. от АК- Разград. Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Прави и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ищцовата страна. В провелото се пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание, особения представител е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 3 от Договора, тъй като същата е неравноправна.

При разрешаването на спора първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е сключен чрез размяна на изявления по електронна поща, като приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕП.

Приел е за установено, че в случая е отправено от ищеца до ответника по 3 електронна поща предложение за сключване на договор за заем от разстояние. Изложил е съображения, че в договора за кредит се съдържа подробна информация относно личните данни на ответника, т. ч. банкова сметка, ЕГН, № и дата на издаване на лична карта и адреси – постоянен и настоящ, поради което съдът е приел, че процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното предложение се е съгласил, посочвайки личните си данни. С оглед на това решаващият съд е достигнал до извод, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, за което е бил приложил Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010 г./. Съгласието по договора е било постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма.

Приел обаче, че не са представени доказателства, че сумата от 650 лева е била предоставена от страна на кредитодателя. Тъй като ищецът като кредитор не бил предоставил на ответника, като потребител и кредитополучател, договорната сума, то за потребителя не е било възникнало задължението за връщане на тази сума, поради което искът за установяване на задължението за заплащане на сумите се явяват неоснователни.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, за което е бил приложим Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010 г./, като на осн. чл. 272 ГПК като препраща към мотивите на РС. Въззивният съд обаче не споделя становището на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, че сумата от 650 лева е била предоставена от страна на кредитодателя.

От правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение – сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за предоставяне на кредит, съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ЗПФУР (негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.

Основния спорен въпрос в настоящото производство е дали ищецът е предоставил на ответника процесната сума от 650 лв.

4

За установяване на това обстоятелство, ищецът още преди доклада на делото направен по реда на чл. 146 ГПК в о.с.з. от 23.12.2020г. /л. 80-82 РС/, депозирал писмена молба с вх. № 262314 от 27.11.2020г., с която пискал да бъде назначена ССЕ със задача дали процесната сума от 650 лв. е преведена по банковата сметка посочена в процесния Договор, както вещото лице извърши справка в ОББ АД дали титуляр на тази сметка е ответника /л. 73-74 РС/. Първоинстанционният съд намерил това доказателствено искане за неоснователно и го оставил без уважение /л.81 РС/.

Въззивният съд намери за основателно искането на жалбоподателя във въззивната жалба за назначаване на горепосочената експертиза и назначи същата, на осн. чл. 266, ал.3 ГПК.

Видно от заключението на ССЕ, което съдът приема като пълно ясно, обосновано и правилно, е че /л. 552-554, том 3 РОС/:

1.

Сумата в размер на 650лв. е преведена по банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN: BG83UBBS80021008282530 на 23.10.2018г. Основанието на превода е договор за заем номер 226720. Изтеглени са на 24.10.2018г. парични средства общо в размер на 640лв. Титуляр на сметката е С. Х.. С..

2.По процесния договор не са установени плащания.

3.Поради липса на плащания, остатъчната сума е в размер на договорената в договора за заем номер 226720.

4.Ищецът е водил редовно своето счетоводство.

Ето защо, въззивният съд приема, че ищецът е предоставил на ответника процесната сума от 650 лв.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Нормата на чл. 18, ал. 5 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.